Общи правила
Съгласно чл. 288 ТЗ по отношение търговските сделки по българското право намират приложение общите разпоредбите на ЗЗД относно офертата при сключване на договори, обвързващата ѝ сила, възможността да бъде оттеглена, момента на сключване на договора и мястото на сключване. Търговската сделка се смята сключена в момента, в който приемането достигне у предложителя, в мястото, където е направено предложението. С оглед на бързина в търговския оборот се допуска да бъдат сключвани сделки в електронна форма – намира приложение чл. 5 ЗЕДЕУУ (оферта, предложение може да се направи и в ел. форма, ако по силата на закон лицето-адресат е длъжно да получава електронни изявления или въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се направи изводът, че лицето се е съгласило да получава такива волеизявления). Търговската сделка може да се сключи лично или с представител (законен или въз основа на упълномощаване). Когато една сделка е сключена без представителна власт, съгласно чл. 301 ТЗ, тя обвързва търговеца, ако той не ѝ се противопостави веднага след узнаването. Противопоставянето трябва да бъде изрично, като законодателят не предвижда форма на волеизявлението за противопоставяне. Търговецът следва да се противопостави в разумен срок непосредствено след узнаването за извършването на действието. Спорен е въпросът дали чл. 301 следва да се прилага към всякакъв вид действия или само по отношение на сключване на търговска сделка. Усложнения в режима на сделките по българското право са регламентирани в чл. 299 ТЗ, съгласно който страните по сделката могат да уговорят, че определени клаузи от сделката да бъдат определяни от трето лице. Ако третото лице не уточни съответните уговорки от сделката, всяка една от страните притежава преобразуващо субективно право, по съдебен ред да иска от съда той да определи съответните клаузи. В този случай съдът, определяйки клаузите, следва да се ръководи от целта на договора, останалото съдържание на сделката и от търговския обичай – негото произнасяме е и по целесъобразност. Съгласно чл. 300 пък част от съдържанието на сделката може да бъде уговорено при настъпването на едно бъдещо събитие.
Форма
По принцип търговските сделки са неформални, с изключение на случаите, когато в специален закон е предвидена писмена или друга форма. На практика много малко част от тях са неформални. Сделките с инвестиционни ценни книги, банкови сделки, застрахователните договори са формални сделки. Писмена форма за действителност на сделката или по-засилена форма от предвидената в закона може да бъде уговорена от самите страни по сделката. Писмената форма е спазена и когато е съставен електронен документ. Неспазването на формата не води автоматично до нищожност на сделката. За да се счете, че последната е нищожна, е необходимо съответната страна по сделката да е оспорила действителността на волеизявлението си. В съдебната практика се приема, че това оспорване може да бъде както изрично, така и чрез конклудентни действия. Самият закон не въвежда начин и форма, в която да бъде извършено оспорването. Принцип е, че когато в закон или по съгласие на страните е уговорена писмена или друга форма за действителност, то тя е приложима както по отношение на сключването на сделката, така и по отношение изменение, допълнение, изпълнение и прекратяване на договора.
Изпълнение
Относно изпълнението на задълженията по търговски селки се прилагат принципът за точно изпълнение и принципът за добросъвестност на изпълнението – чл. 306 и 307 ТЗ. Съгласно чл. 302 ТЗ задълженията по една търговска сделка следва да се изпълняват с грижата на добър търговец, като това задължение има търговецът по една ТС. Това е една по-висока дължима грижа, която изисква притежаването на съответния търговски опит, знания и умения.
Срок
Срокът за изпълнение на задълженията по една търговска сделка може да бъде уговорен по следния начин:
- от страните по сделката или от трето лице по силата на чл. 299 ТЗ;
- да зависи от естеството на сделката и съответното задължение, подлежащо на изпълнение;
- да следва от търговския обичай
- Ако никое от горните не е приложимо, то задължението е изпълняемо веднага в рамките на работните часове на търговеца. Рапзоредбата на закона следва да се ълкува се корективно– в съответен разумен срок, който е необходим на длъжника да подготви това изпълнение.
Що се отнася до срока за изпълнение на парични задължения, през 2013 г. с изменения на Търговския закон е приет чл. 303а., съгласно който страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. Съгласно същият, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Плащания на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв. могат да се осъществяват само по безкасов път (на основата на платежни сметки).
Особеност във връзка с изпълнението на търговски сделки е правната регламентация на лихвите: по чл. 294 ТЗ между търговци лихва се дължи, дори и да не е уговорена.