От 01.07.2022 г. се прилага новият Регламент (ЕС) 2020/1783 от 25 ноември 2020 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела, който отменя действието и приложението на Регламент (EO) №1206/2001. В настоящото изложение ще разгледаме актуализираните въведения, целящи да улеснят и засилят трансграничното сътрудничество между държавите в областта на доказването в европейския граждански и търговски процес.
Поради динамичността на процедурата по събиране на различни видове доказателства и необходимостта тя да бъде опростена, Регламент № 1206/2001 г. беше изменян няколко пъти с цел практическo синхронизиране на действията, свързани с обмена на документи. Въпреки, че реално предоставя много по-улеснена възможност за разкриване на обективната истина по граждански и търговски дела с международен елемент чрез директна, неопосредена връзка между съдилищата на държави-членки, българските съдилища все още твърде предпазливо подхождаха към прилагането му. Част от причините бяха неяснотата как да се действа чисто процедурно, обстоятелството, че регламентът не изключва общите правила на Гражданския процесуален кодекс по отношение на доказването, както и задължението на съда по чл. 11 от ГПК, в който е предвиден принцип на непосредственост на разглеждане на делата. Така например по отношение разпита на свидетели, този принцип изисква съдията да придобие непосредствени, визуални впечатления при снемане на свидетелските показания. Въпреки това съмненията относно прилагането на Регламента останаха неоправдани, тъй като предимствата му през последните 20 години, в които действаха разпоредбите му, бяха безспорни и същият допринесе за създаване на единно пространство на правосъдие и сигурност в рамките на , както е определено в чл. 3, пар. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и чл.67 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
След проведени анализи и оценка от Европейската комисия се установи нуждата от подобрение в материята на трансгранично събиране на доказателства и имплементирането на нови технологии в комуникацията между съдилищата. Това наложи приемането на новия Регламент (ЕС) № 1783/2020 г., който да отмени досегашните разпоредби. Регламентът се прилага за всички държави-членки, включително и по отношение на Ирландия. Дания не е обвързана от неговото прилагане и в отношенията между нея и останалите държави-членки се прилага Хагската конвенция от 1970 г. за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски дела.
Oсвен динамиката на гражданския процес, която следва своето естествено съвременно развитие, новата уредба се наложи по две други самостоятелни линии. От една страна, тя стана крайно необходима като дистанционна и поради световната обстановка, свързана с Covid-19. От друга страна е предпочитана най-вече заради икономия на време и средства, тъй като често, въпреки че замоленият съд спазваше регламентирания срок от 90 дни, се случваше по чисто технически причини събрани доказателства да не са получени преди датата на съдебното заседание в молещия съд, напр. поради забава, когато са изпратени по поща, или да не е бил готов превод на документи на официалния език на молещата държава, което отново водеше до отлагане на делото за нова дата открито съдебно заседание за приемането им и фактическо забавяне на основния съдебен процес в молещата държава.
В Регламент (ЕО) 2020/1783 г. процедурите са улеснени с използването на формуляри по образец. Запазват се изискванията относно форма, съдържание на искането и език (чл. 5 и чл. 6), като не се изисква легализация на превода. Изменения има обаче в начина на предаване на съобщенията между молещия и замолен съд, които досега се разменяха между тях основно на хартия. В новият регламент за постигането на бързина и ефикасност се набляга на цифровизацията и електронната размяна на книжа. Новите правила предвиждат това да става чрез децентрализираната система, като печатът и подписът на органа ще се заместят от квалифициран електронен подпис (КЕП). Изрично се въвежда, че правната сила и допустимостта като доказателство в производството на документите, предавани чрез децентрализираната информационна система, не може да бъде отричана или отказана единствено на основанието, че те са в електронна форма. Старият начин на размяна се запазва като алтернатива, в случай че има технически срив в системата, който би затруднил предаването – в чл. 7, т. 4 от Регламента е предвидено, че в такъв случай ще се извършва „с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства“.
Запазва се принципното положение при постъпване на искането то да се изпраща в 7-дневен срок потвърждение, а в случай, че е непълно или следва да се внесат депозит или аванс, замоленият съд разполага с 30 дни да информира молещия. По отношение на ограничените основания за отказ на замоления съд да изпълни поръчката, също няма съществени изменения.
Предвидената още в отменения регламент процедура имаше за цел да осигури в приемливи срокове набавяне на доказателства по два начина, в зависимост от това кой съд извършва събирането – когато компетентният съд на друга държава-членка съдейства на молещия за събиране на доказателството на нейна територия или когато пряко, директно събира доказателства в замолената държава.
В хипотезата, в която компетентният съд на друга държава-членка трябва да проведе събирането на доказателства, молещият съд трябва да го поиска, като използва формуляр А от Регламента. Съгласно чл. 12 замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му. Срокът се запазва такъв, какъвто беше по стария Регламент. Макар тогава в някои случаи да се оказваше крайно недостатъчен, основно беше не заради събирането на доказателството, а заради процедурата по приемането, изпращането, получаването му от молещия съд и приобщаването му към делото (например превод на книжа). Сега се очаква част от тези пречки да се ускорят поради електронната размяна на документи. Процедурата при директното събиране на доказателства от молещия съд е допълнена в чл. 19, т.5 от Регламента с въведената възможност за напомнителна процедура. Идеята е, че обикновено в тези случаи се касае за обезпечаване на доказателства и бързината е от съществена значимост.
Изпълнението на искането се извършва в съответствие с правото на държавата членка на замоления съд, но е предвидена възможност молещият съд да поиска събиране на доказателства в съответствие със конкретна процедура, предвидена в неговото право. Замоленият съд следва да съдейства за осъществяване на процедурата, като е предвидена възможност да откаже, само ако това би било "несъвместимо с неговото национално право или би било невъзможно поради съществени фактически трудности".
Алтернативната възможност за пряко събиране на доказателства от молещия съд на територията на друга държава членка изисква предварително разрешение от компетентен орган на другата държава членка. За целта всяка държава трябва да определи централен орган, който да е ангажиран да информира съдилищата и да предлага решения в случай на затруднения с искането – това може да е член на съда или друг експерт. Събиране на доказателства в тази хипотеза е възможно само доброволно, ако е и технически възможно, като не се допуска използване на принудителни мерки. Например ако се налага изслушване на свидетелски показания и молещият съд получи разрешение да събира директно доказателствата на територията на замолената държава членка, това ще се осъществи чрез видеоконференция или чрез друга технология за комуникация от разстояние, при условие че съдът разполага с такава технология и счита използването на такава технология за подходящо с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Старият регламент също предоставяше възможност за разпит чрез видео- и телеконферентна връзка, при която замоленият съд е следвало да приеме това искане, независимо от това дали е съвместимо с правото на тази държава-членка или биха се породили значителни практически трудности, но не се предвиждаше точно определена процедура как да се осъществи. Въпреки това често са се отказвали такива запитвания – Франция например е сред държавите, които не използват много от приложенията, ползвани за видеоконференция, а в португалските съдилища са ограничени в ползването на линкове, които са частни връзки. В чл. 20 от новия Регламент процедурата е детайлизирана чрез използване на нарочен формуляр, а за гаранция е предвидено и осигуряването на преводач, ако това е необходимо. Тази разпоредба очертава едни от най-интересните моменти по прилагането на Регламента.
Съгласно ГПК исканията на друга държава-членка за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането. Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране (чл. 617 ГПК).
Новост е възможността за събиране на доказателства от дипломатически представители или консулски служители. Това става без да е необходимо предварително искане съгласно чл. 17, т. 1. Събирането се осъществява от дипломатически представители или консулски служители на територията на друга държава членка и в района, за който са акредитирани. В основата на тази опция е доброволната основа и не могат да се използват принудителни мерки.
Основният акцент в новия Регламент е обменът на документи по електронен път чрез съвременна телекомуникационна технология. Идеята е чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система, включваща в рамката си национални информационни системи, които са взаимосвързани и технически оперативно съвместими, да се осъществява както размяната на книжа, така и комуникацията между органите-участници в процедурата. Европейската комисия отговаря за създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да използват като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза. Но всяка държава сама финансира инсталацията, експлоатацията и поддръжката на своите точки за достъп, свързващи националните информационни системи в рамките на децентрализираната информационна система.
Отново се запазва правилото да няма иск за такси и разноски при изпълнението на искане за събиране на доказателства. Под „такси“ следва да се разбират сумите, събирани от юрисдикцията с оглед на осъществяване на нейната дейност, докато под „разноски“ се имат предвид сумите, които юрисдикцията изплаща на трети лица в хода на производството, а именно на експерти или свидетели. Задължението на страните да понасят таксите или разноски се урежда от правото на държавата-членка на молещият съд, в основното съдебно производство, което се развива пред него. И това е така, защото събирането на доказателства не води до произнасяне на решение с правораздавателен характер, а само по себе си е производство, което е насочено към произнасянето на решение с правораздавателен характер. Възможно е замоленият съд да се изиска депозит или аванс, ако за събиране на доказателствата трябва да се ангажира експертно мнение (вещо лице). Регламентът изрично изключва тази възможност да е условие за поставяне на искането за събиране на доказателства под изпълнение.
Към настоящия момент практическите предизвикателства пред прилагането на Регламента тепърва предстоят. Съгласно чл. 35, т. 3 от Регламента, предаването на съобщенията чрез сигурната децентрализирана система се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от три години след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в чл. 25, които Европейската комисия приема, което на практика ще започне през втората половина на 2025 г.