Социалните разходи за компанията представляват различни социални придобивки, които се дават на работниците и служителите извън тяхното възнаграждение по трудово правоотношение или договор за управление. Те не представляват възнаграждение за положен труд и нямат връзка с размера на възнаграждението. За да се третират като социални разходи, тези придобивки трябва да бъдат на разположение на всички работници и служители, а не само на определена част от тях. Най-общо социалните разходи се разделят на такива, предоставени в натура и съответно такива, които по своя характер не са в натура. Също така те могат да бъдат дадени пряко (ползата от тях е индивидуална за конкретно лице, например карта за спорт , допълнително здравно осигуряване) и такива, които не се дават пряко, а от тях се възползват всички служители и ползата е обща, например поддържане на фирмена база за почивка и отдих.
I. Какви условия трябва да са налице, за да бъдат квалифицирани разходите като социални и да бъдат признати за данъчни цели по отношение на ЗКПО?
Чл.204 във връзка с § 1, т.34 от ДР на ЗКПО разглежда критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за се квалифицират разходите като социални, а именно:
- Предоставени са в натура;
- Документално са обосновани;
- Предоставени са на работници и служители и на лица, наети по договори за управление и контрол;
- Социални придобивки по чл.294 от КТ;
- Предоставени са по ред и начин, определени с чл.293 от КТ (предоставени са с решение на общото събрание на работниците и служителите) или от ръководството на предприятието;
- Достъпни са за всички работници и служители и за лицата наети по договор за управление и контрол. Това означава, че всички работници и служители могат да се възползват от социалните придобивки, предоставени от работодателя;
- Отчетени са като разходи.
Социалните разходи, които не са предоставени в натура, а под формата на пари на работниците и служителите или на лицата наети по договори за управление не се облагат по реда на ЗКПО. Тези суми се квалифицират като доход на физическите лица и се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
II. Кои социални разходи не се облагат от гледна точка на ЗКПО?
Социалните разходи за вноски за допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице не се облагат с данък. За тази цел обаче, данъчно задължените лица не трябва да имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Социалните разходи под формата на ваучери за храна в размер до 200 лв. месечно за всеки служител, също са освободени от данък. За да се ползва това облекчение от данъчно задължените лица, трябва да са изпълнени едновременно условията, посочени в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО.
- договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
- данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
- ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
Ако обаче сумите за едно лице за разходите за ваучери надвишават 200 лв., а за допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот” надвишават 60 лева, то се дължи данък в размер на 10% върху разликата над 200 лв. за ваучери и над 60 лв. за допълнително доброволно осигуряване и застраховки „Живот” Ако компанията не отговаря на изискванията за оператор, посочени в ЗКПО и споменати по-горе, дължи данък върху пълния размер на разходите.
Социалните разходи за транспорт, от местоживеенето до местоработата и обратно на наетите лица, предоставени в натура, не се облагат с данък. Това не важи обаче, когато транспортът се осъществява с лек автомобил или допълнителни автобусни линии. Допълнителни автобусни линии са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
Когато транспортът е осъществен с лек автомобил, но е до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на този разход, данъчно задълженото лице не може да извършва дейността си, тогава е освободен от данък.
III. Върху кои социални разходи не се дължат осигурителни вноски?
- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях);
- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на детски заведения;
- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на почивни бази;
- средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за поддържане на културни потребности на работниците и служителите;
- вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация;
- еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития;
- средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при спазване условията на ЗКПО. Т.е. ако сумите са над 200 лева и компанията отговаря на допълнителните условия в ЗКПО се дължат осигуровки за разликата над 200 лева, а ако компанията не отговаря на допълнителните условия в ЗКПО, осигуровки се дължат върху пълния размер на разхода (и в двата случая трябва да се има предвид и максималния осигурителен праг).