Като вид юридически лица сдруженията и фондациите се отличават от търговските дружества по това, че са създадени с нестопанска цел-тоест нямат за пряка и непосредствена цел събиране на печалба. Правната уредба на сдруженията и фондациите се съдържа в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Настоящата статия очертава основните характеристики на юридическите лица с нестопанска цел, както и принципната разлика между сдруженията и фондациите.
I. Обща характеристика на юридическите лица с нестопанска цел
Юридическите лица с нестопанска цел са вид ЮЛ, чиято дейност, за разлика от тази на търговските дружества, няма за цел получаването и разпределянето на печалба от производство, продажба на стоки и услуги, предназначени за пазарна реализация, а са насочени към постигането на научни, културни, спортни, синдикални, политически и други цели. Съгласно чл. 3 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната им нестопанска дейност, за която са регистрирани. Приходите от стопанската дейност трябва да служат за финансиране на нестопанската и е забранено да се разпределят като печалба.
II. Сдружения и фондации-разлики в правната същност, регистрация и начин на функциониране
A. Сдружения
1. Учредяване
Като вид юридическо лице с нестопанска цел сдружението се отличава от фондацията по спефицичното изискване за минимален брой учредители. Това е уредено в чл. 19 от ЗЮЛНЦ, където се посочва, че сдруженията за дейност в частна ползва следва да бъдат учредени от три или повече лица (независимо дали са физически или юридически лица, български или чуждестранни граждани), а сдруженията за извършване на общополезна дейност най-малко от седем физически или три юридически лица.
Необходимо е учредителите да приемат устав, който съдържа основните индивидуализиращи белези на сдружението-наименование, седалище, основна цел, предмет на допълнителна стопанска дейност, органи на сдружението, техните правомощия, срокът, за който е учредено съответното сдружение и други обстоятелства, описани в чл. 20 от ЗЮЛНЦ. След приемането на устава е необходимо вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, който съгласно чл. 17 от ЗЮЛНЦ се води от ]Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Вписването е юридическият факт, при който възниква съответното юридическо лице с нестопанска цел.
2. Права и задължения на членовете, прекратяване на членството
Членовете на сдружението имат право да бъдат информирани относно дейността на юридическото лице, да участват в неговото управление и да се ползват от имуществото му. Основното задължение на членовете е плащането на имуществени вноски, когато това е предвидено в устава. Важно е да се отбележи, че отговорността на определен член относно задължения на сдружението е до размера на неговата имуществена вноска - той не отговаря лично за задълженията на сдружението. Членските права и задължения, с изключение на имуществените, не могат да се прехвърлят или да преминават върху други лица при смърт. Изпълнението на членските задължения и упражняването на членските права обаче е възможно да се предостави на друго лице, ако това е предвидено в устава.
Интересни са хипотезите, при които членството може да се прекрати, те са описани в чл.22 от ЗЮЛНЦ, това са:
- смъртта или поставянето под запрещение на определен член;
- едностранното му волеизявление, отправено до сдружението;
- изключването на съответния член, за което е необходимо решение на общото събрание, доколкото в устава не се предвижда друго, а ако все пак се предвижда това да става от управителния съвет, законът изисква това решение да може да се обжалва пред общото събрание;
- при прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел;
- при отпадане поради невнасяне на необходимите имуществени вноски и системно неучастие в дейността на сдружението-тук законът поставя изискване тези факти да се документират по ред, определен в устава.
3. Органи и правомощия
Основен орган на сдружението е общото събрание - то се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава е предвидено друго. Свиква се от управителния съвет по негова инициатива или по искане на 1/3 от членовете на сдружението. Правомощията на общото събрание са уредени в чл.25 - основните от тях са:
- приемане и допълване на устава и на други вътрешни актове;
- избиране и освобождаване членовете на управителния съвет;
- приема и изключва членове на сдружението;
- взима решения относно дейността на сдружението, включително откриването на клонове, неговото преобразуване и прекратяване, присъединяването към други организации.
- взима финансови решения относно сдружението-приема неговия бюджет, определя дължимостта и размера на имуществените вноски
- отменя решения на останалите органи на сдружението, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове.
Решенията на общото събрание са задължителни за останалите органи на сдружението, но трябва да се има предвид, че те подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава - тук е компетентен окръжният съд по седалището на сдружението.
Важно е да се отбележи, че решенията относно приемане и допълване на устава, както и за преобразуване и прекратяване на сдружението изискват мнозинство 2/3 от присъстващите, докато за останалите решения е необходимо обикновено мнозинство от присъстващите. По въпроси, които не са предварително включени в дневния ред, не могат да се взимат решения.
Друг орган на сдружението-управителният съвет, се състои от най-малко три лица, за които законът изисква да са членове на сдружението. Юридически лица, които са членове на сдружението обаче, имат възможност да посочат за членове на управителния съвет и лица, които не са членове на конкретното сдружение. Възможна е и хипотезата функциите на управителен съвет да се изпълняват само от едно лице-управител по решение на общото събрание.
Правомощията на управителния съвет са уредени в чл.31 от ЗЮЛНЦ:
- представлява сдружението и осигурява изпълнението на решенията на общото събрание;
- разпорежда се с имуществото на сдружението, подготвя и внася в общото събрание проект за бюджет и отчет за дейността на сдружението
- oпределя реда за извършване дейността на сдружението и определя неговия адрес и др.
Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години.
Б. Фондации
1. Учредяване
За разлика от сдружението, фондацията се учредява не чрез устав, а чрез едностранен учредителен акт. С него учредителят предоставя безвъзмездно приживе или след смърттта си чрез завещание имущество за постигане на определени нестопански цели. Характерно за този вид юридическо лице с нестопанска цел е липсата на членски състав. Законът поставя две важни изисквания-най-напред в случай, че актът се съставя приживе, необходимо е той да бъде с нотариално заверени подписи. Следващото изискване касае недвижимите имоти - когато се прехвърлят вещни права върху тях, учредителният акт трябва да бъде вписан от съдията по вписванията към районния съд по местонахождението на имота.
В учредителния акт според чл.34 ал.1 от ЗЮЛНЦ се посочват: наименованието, седалището, целите, видът на дейност, предоставеното имущество, органите на фондацията, техните правомощия, както и срокът, за който се учредява фондацията. За да има действие учредителният акт, в него е необходимо да се съдържат поне целите на фондацията и предоставеното имущество.
Искането за вписване на фондация в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел може да се направи от учредителя, упълномощено трето лице, изпълнителя на завещанието или ако няма такъв-наследникът, който е приел наследството, както и от всяко лице, което би се явило бенефициер, т.е. лице, което би се ползвало от дейността на фондацията. След като се впише юридическото лице, правото да отмени учредителният акт принадлежи единствено на учредителя, а след смъртта му изменения и допълнения могат да се правят от окръжния съд по седалище на фондацията. Решението на съда, с което се променя актът, както и самият актуализиран учредителен акт, се изпращат служебно на Агенцията по вписванията за вписване в регистъра.
2. Органи
При фондациите липса общо събрание, съгласно чл. 35 те се управляват от едноличен или колегиален управителен орган. Интересното е, че тук законът предвижда възможност за органите на фондацията да вземат решение за попълване на своя състав, а в случай че не са в състояние да го направят, всяко заинтересовано от дейността на фондацията лице може да поиска от окръжния съд по седалището на фондацията да попълни състава на нейните органи в съответствие с волята, изразена в учредителния акт.
Тук може да намерит по-подробна статия за регистрация, управление, прекратяване и данъчно третиране на фондациите в България.