В настоящата статия ще разгледаме новата уредба на работата от разстояние или така наречената дистанционна работа. Приложимите правни актове към нея са Кодекса на труда (КТ) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).
Работата от разстояние е форма за организиране на работа по трудово правоотношение, която се извършва от разстояние чрез използването на „информационни технологии“. Правната й уредба се намира в глава Пета, раздел VIII „б“, чл. 107з. – 107м. КТ.
Специфичното при този вид работа е, че работното място не е определено като „дома на работника/ служителя“, а чрез формулировката „извън помещенията на работодателя“, като задължително е налице специфично използване на информационни технологии при изпълнението ѝ, което се отнася до използването на компютър със софтуер, хардуер, с електронно запаметяващо устройство, включено в електронна мрежа, която позволява електронно изпращане на информация.
I. Изменения в Кодекса на труда
На 29.03.2024 г. влязоха в сила законови изменения, свързани с правната уредба на работата от разстояние, както и с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при полагане на такъв вид трудова дейност. В настоящата статия ще обърнем внимание на най-съществените промени.
След измененията вече в индивидуалния трудов договор изрично трябва да се определи конкретното място на работа, като съгласно чл. 107з, ал. 8 КТ е предвидена възможност да се уговаря повече от едно място на работа. Работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието.
В ал. 9 на чл. 107з КТ е предвидено задължение на работодателя за приемане на правила, чрез които се определят редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние и съдържанието, обемът, постигнатите резултати и други характеристики на работата, които са от значение за отчитане на извършеното. Когато възлагането и отчитането на работата от разстояние е чрез информационна система, работодателят осигурява на работника или служителя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея.
Съгласно чл. 107и, ал. 3 КТ работодателят има задължението за работно и техническо обзавеждане на работното място с оборудване. Подробно са изброени задълженията на работодателя за снабдяване с техническото оборудване; осигуряване на консумативите за поддръжката му; обезпечаване защитата на личните данни на страните и гарантиране на свързаност с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, чрез устройства за комуникация, включително интернет свързаност. След измененията са добавени и допълнителни задължения на работодателя като предоставяне на информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние; на информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние; поставяне на система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство. И все пак, в ал. 5 от разпоредбата е оставена възможността за уговаряне на използване на собствено оборудване от страна на работника/служителя с произтичащите от това права и задължения за страните.
За служителите, които извършват работа от разстояние, също са въведени допълнителни задължения в чл. 107к, които обхващат предоставяне на писмена информация на работодателя за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние, като съгласно ал. 3 на разпоредбата работодателят е длъжен да предприема мерки, за да гарантира към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение, че работните места за извършване на работа от разстояние отговарят на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.
Едно от най-съществените изменения от 29.03.2024 г. касае работното време и неговата организация при извършване на работа от разстояние. Съгласно чл. 107л, ал. 3 КТ работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, така че да е на разположение и да работи във времето, в което работодателят е в комуникационна връзка с трети лица. Действително отработеното време може да се отчита и чрез автоматизирана система за отчитане на работното време. Работодателят е длъжен при поискване да предостави на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него работно време. Работниците и служителите, които извършват работа от разстояние сами определят почивките в работното си време в съответствие с разпоредбите на този кодекс, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и свързаните с прилагането им подзаконови нормативни актове, както и договореностите в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
II. Изменения в Закона за здравословни и безопасни условия на труд
Паралелно с измененията в Кодекса на труда се въведоха и промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Изрично се предвиди задължение на работодателя спрямо служителите, които работят от разстояние, за провеждане на подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното му работно място и на професията при:
а) постъпване на работа;
б) преместване на друга работа или промяна на работата;
в) въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология;
Работодателят е длъжен да покрие и всички разходи за провеждане на обучението, което се осъществява в работно време, като обучението и инструктажите се провеждат периодично, като се отчитат новите или променените рискове. С оглед на тези задължения на работодателите изрично е предвидено, че работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без основание за това, в рамките на установеното работно време и/или на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор.
Контролът за правилното прилагане и спазване на изискванията и нормите за здравословни и безопасни условия на труд се осъществява, както следва:
- работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат право сами да поискат посещение на работното им място със заявление до съответната дирекция "Инспекция по труда";
- работодателят и/или негов представител, представителите на синдикалните организации, представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ и контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие.