В началото на 2024г. влязоха в сила някои съществени промени в основните данъчни закони, а именно Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за местните данъци и такси. В настоящата статия ще опишем най-важните от тях.

I. Закон за данъка върху добавената стойност

• Въвежда се възможност лицата, които са регистрирани по иницатива на органа на приходите, да анулират фактурите, издадени без ДДС в периода между датата, от която са били длъжни да се регистрират по ЗДДС, и датата на регистрацията по ЗДДС. Лицата, които преиздадат фактурите с начислен ДДС на отделен ред, имат правото да ползват данъчен кредит за същия този период. Приема се, че ДДС е включен в първоначално договорената цена, освен ако изрично не е уговорено друго при издаването на втората фактура. В случай, че лицата решат да не преиздават фактурите за горепосочения период, те са длъжни да начислят съответния ДДС с протокол в първия или в следващия период. Върху забавения ДДС се дължи лихва за забава (чл. 102, ал. 6 – 12 от ЗДДС).
• Получателят на доставка или продажба получава възможността да задържи плащането си по нея, в случай че доставчикът е длъжен, но не му издаде касова бележка от Фискално устройство (ФУ) или от Ингегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (чл. 118, ал. 1а от ЗДДС).
• Въвежда се възможност за отстрочено плащане на данъка при внос на стоки, при условие че към момента на вноса на стоките данъчно задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и притежава разрешение за отстрочено плащане на вносни мита, отговарящо на изискванията на митническото законодателство (чл. 57е от ЗДДС).
• Въвеждат се още допълнителни условия във връзка с възможността за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане по облагаема доставка, вземането по която е несъбираемо (чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС).
• Увеличават се размерите на част от глобите и имуществените санкции, описани в Административнонаказателните разпоредби на ЗДДС.
• за 2024 прагът за задължителна регистрация по ЗДДС остава 100.000 лв. От 01.01.2025 г. прагът за задължителна регистрация по ЗДДС се променя на 166.000 лв.
• Въвежда се възможност лицата, които са регистрирани по иницатива на органа на приходите, да анулират фактурите, издадени без ДДС в периода между датата, от която са били длъжни да се регистрират по ЗДДС, и датата на регистрацията по ЗДДС. Лицата, които преиздадат фактурите с начислен ДДС на отделен ред, имат правото да ползват данъчен кредит за същия този период. Приема се, че ДДС е включен в първоначално договорената цена, освен ако изрично не е уговорено друго при издаването на втората фактура. В случай, че лицата решат да не преиздават фактурите за горепосочения период, те са длъжни да начислят съответния ДДС с протокол в първия или в следващия период. Върху забавения ДДС се дължи лихва за забава (чл. 102, ал. 6 – 12 от ЗДДС).
• Получателят на доставка или продажба получава възможността да задържи плащането си по нея, в случай че доставчикът е длъжен, но не му издаде касова бележка от Фискално устройство (ФУ) или от Ингегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (чл. 118, ал. 1а от ЗДДС).
• Въвежда се възможност за отстрочено плащане на данъка при внос на стоки, при условие че към момента на вноса на стоките данъчно задълженото лице е регистрирано по ЗДДС и притежава разрешение за отстрочено плащане на вносни мита, отговарящо на изискванията на митническото законодателство (чл. 57е от ЗДДС).
• Въвеждат се още допълнителни условия във връзка с възможността за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане по облагаема доставка, вземането по която е несъбираемо (чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС).
• Увеличават се размерите на част от глобите и имуществените санкции, описани в административно-наказателните разпоредби на ЗДДС.
• за 2024 прагът за задължителна регистрация по ЗДДС остава 100 000 лв. От 01.01.2025г. прагът за задължителна регистрация по ЗДДС се променя на 166.000 лв.

II. Закон за корпоративното подоходно облагане

• Добавен е чл. 209а от ЗКПО с цел разделяне на ваучерите за храна, предоставени на електронен носител, от ваучерите за храна, предоставени на хартиен носител (чл. 209 от ЗКПО). В останалите свързани членове от Закона също са направени подобни уточнителни корекции.
• Въвежда се допълнителен данък в размер до 15% за български дружества, част от големи многонационални и национални групи предприятия. Такива са групите, чиито приходи според консолидираните финансови отчети за последните поне 2 от 4 данъчни периода са в размер на и над 750.000.000 евро или тяхната равностойност в лева, изчислена по официалния курс на Българската народна банка (БНБ) (чл. 260а – чл. 260я от ЗКПО).

III. Закон за данъците върху доходите на физическите лица

• Въвежда се допълнително задължение на предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи за деклариране на изплатени необлагаеми дневни командировъчни пари, в годишен размер над 1.000 лв. на служител (чл. 73, ал. 6, ч. 1б от ЗДДФЛ).

IV. Закон за местните данъци и такси

• Според чл. 61з от ЗМДТ ресторантите, баровете и кафе-сладкарниците, които имат до 3 звезди, не са регистрирани по ЗДДС и имат оборот по-нисък от 100.000,00 лв. за предходната година, могат да се облагат с патентен данък.