Регламентът „Брюксел Ia“ урежда признаването и изпълнението на съдебни решения, автентични документи и съдебни спогодби по граждански и търговски дела с презгранични последици в раздел III от чл. 36 до чл. 57. Съдебно решение, което е постановено в държава-членка от ЕС, се признава в друга държава-членка, без да се изисква каквато и да е специална процедура или декларация за изпълняемост. Процедурата разкрива следните особености: тя е подчинена на възможно най-малко формалности, при никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение, не е необходимо решението да е окончателно, важно е да бъде изпълняемо; допустими са обезпечителни мерки („временни, включително охранителни мерки“); основанията за отказ на признаване и изпълнение са сведени до минимум и са изчерпателно изброени в регламента. Трябва да се представи превод на документите, само ако това се изисква от разпоредбите на регламента. Преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в една от държавите членки. Не се изисква легализация или друг вид формалност от същия тип за документи, издадени в държава членка.
I. Признаване
По отношение на признаването на чуждестранни съдебни решения, издадени от друга държава членка на ЕС основното правило се съдържа в чл.36 пар.1 от регламента, а именно: Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специално производство. При позоваването на това решение страната по делото трябва да представи препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и стандартизирано удостоверение по чл.53 от регламента. Следва да се посочи, че съдът може, но не е длъжен, да поиска писмен превод на удостоверението, който да бъде извършен на официалния език на съответната държава от лице, квалифицирано да превежда в тази държава.
Предвидени са две основания, при които съда или органа, пред който се прави позоваване на съдебното решение, може да спре производството изцяло или частично, а именно:
- при оспорване на съдебното решение в държавата членка по произход;
- при наличие на подадена молба за постановяване на решение, че липсват основанията за отказ на признаване, посочени в член 45 от регламента, или на решение, че признаването следва да се откаже на базата на едно от тези основания.
Признаване на съдебно решение може да бъде отказано само въз основа на някое от следните основания, като тук е мястото да се отбележи, че същите основания важат както при признаване на решението, така и при неговото принудително изпълнение:
- Ако такова признаване явно противоречи на обществения ред в сезираната държава членка;
- когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;
- ако съдебното решение противоречи на съдебно решение, постановено между същите страни в сезираната държава членка;
- ако съдебното решение противоречи на по-ранно съдебно решение, постановено в друга държава членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава членка;
- ако признаването противоречи на правилата за специална компетентност по дела във връзка със застраховане, при потребителски договори и при индивидуални трудови договори, в случаите когато притежателят на полицата, застрахованото лице, третото ползващо се лице по застрахователен договор, увредената страна, потребителят, работникът или служителят са ответници, както и когато признаването противоречи на правилата за изключителна компетентност на съдилищата, предвидени в чл. 24 от регламента.
Държавите членки не могат да въвеждат допълнителни основания за отказ, различни от посочените в регламента.
II. Изпълнение
Съдебно решение, постановено в държава членка, което подлежи на изпълнение в тази държава членка, е изпълняемо в другите държави членки, без да се изисква декларация за изпълняемост. Съдебно решение, постановено в държава членка, което е изпълняемо в сезираната държава членка, се изпълнява при същите условия, като решение, постановено в сезираната държава членка. За тази цел се подава молба към компетентния орган по изпълнение, например към частен съдебен изпълнител, без да е необходимо да се преминава през процедура пред българските съдилища за издаване на изпълнителен лист. Към молбата се прилагат копие от чуждестранното съдебно решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му, и удостоверение, издадено съгласно член 53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност. Важно правило в този случай е, че органът по изпълнението може да изисква от молителя да представи писмен превод на съдебното решение само ако не може да пристъпи към изпълнение без такъв превод. При изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, издаденото удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнението, преди първата изпълнителна мярка. Към удостоверението се прилага съдебното решение, ако то не е било вече връчено на въпросното лице.
III. Защита срещу изпълнение
Лицето, срещу което се иска изпълнение, може да се защити, като подаде молба до съда за отказ на изпълнение на съдебно решение въз основа на някое от горепосочените основания. В този случай съдът в сезираната държава членка разполага с три възможности:
- ограничава изпълнителното производство до обезпечителни мерки, например до запор или възбрана;
- поставя изпълнението в зависимост от даването на обезпечение, определено от него;
- спира изцяло или частично изпълнителното производство.
По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, компетентният орган по изпълнението в сезираната държава членка спира изпълнителното производство, ако изпълнителната сила на съдебното решение е спряна в държавата членка по произход.
Молителят представя на съда препис от съдебното решение и при необходимост писмен превод или негова транслитерация.
Съдът може да не изиска представянето на документите, ако вече разполага с тях или счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи. Във втория случай съдът може да поиска от другата страна да представи документите.
Съдът се произнася по молбата за отказ за изпълнение незабавно, като в регламента е предвидена възможност за обжалване на това решение.
IV. Уредба в българския ГПК
Прякото признаване на чуждестранните съдебни решения по Регламент (ЕС) № 1215/2012 е уредено в чл. 621 от ГПК, съгласно който „Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява, въз основа на препис, заверен от постановилия го съд, и придружаващото го удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават от компетентните органи по регистрацията.“
Предвидена е и възможност за заинтересованата страна да поиска съдебно признаване на чуждестранното решение от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище.
По отношение на уредбата в българския граждански процес относно изпълнението трябва да се има предвид, че съгласно чл. 622а ал.1 от ГПК „Съдебно решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.“ Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по чл.53 от регламента, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава - членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника. Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника. Молбата се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника-ако е физическо лице, неговото седалище-ако е юридическо лице или до съда по местоизпълнението. Разпореждането на съда, с което той се произнася по молбата, подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, а решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.