Настоящата статия разглежда предпоставките, при които едно завещание, съставено по смисъла на българското наследствено право, може да бъде оспорено по съдебен ред и да бъде прекратено неговото правно действие. Както е известно, българският Закон за наследството (ЗН) познава два вида завещания-нотариално и саморъчно. Проблемите в практиката, свързани с недействителността на завещателните разпореждания, се срещат най-вече при саморъчните завещания и това е естествено предвид това, че при нотариалното завещание участието на нотариуса в процедурата по съставянето на завещанието осигурява в достатъчна степен спазването на законовите изисквания. При саморъчните завещания характерното е, че тяхното съставяне се прави изцяло от самия завещател и много често се допускат грешки, които при едно евентуално оспорване на завещанието могат да доведат до прогласяването на неговата нищожност или унищожаването му по съдебен ред в зависимост от това колко съществен е порокът. При нищожните завещания техният порок е толкова значителен, че от юридическа гледна точка се счита, че те изобщо не са годни да породят каквито и да било правни последици. При унищожаемите завещания порок също е налице, но той не е съществен до степен, до която завещанието да не произведе изобщо правно действие-то произвежда такова, но заинтересованите лица имат правото да предявят иск пред съда за неговото унищожаване. Ако съдът установи наличието на посочения порок, той ще прекрати действието на завещанието със съдебното решение, като ще се счита, че завещанието не е породило изобщо действие още от деня на откриване на наследството-тоест от смъртта на наследодателя.
Тук е мястото да се отбележи, че обект на настоящата статия не са хипотезите, в които завещателят накърнява запазената част на определени наследници по закон. В тези случаи завещанието е действително и не страда от правни пороци, но в полза на лицата с право на запазена част се поражда възможността да искат съответно намаляване на завещателните разпореждания до размера на тяхната запазена част при условията на чл.30-37 от Закона за наследството. Тук може да прочетете повече относно условията и процедурата по възстановяване
I. Основания за нищожност на завещателни разпореждания
1. Завещателно разпореждане в полза на лице, което няма право да получава наследство по завещание
При това основание завещателят съставя завещателните разпореждания в полза на лице, което не е било заченато към момента на откриване на наследството или е родено неспособно да живее. Третата възможност е да се завещае в полза на лице, което е недостойно да наследява по смисъла на българския наследствен закон при основанията по чл.3 от ЗН, освен ако не е налице хипотезата на чл. 4 ал. 1, а именно наследодателят да е признал лицето изрично за достойно със самото завещание. Това обаче трябва да бъде изрично отбелязано в текста на завещанието. Ако наследодателят не е направил това, но е знаел за причината за недостойнството, недостойният ще има право да наследява, но само в границите на това, което му е завещано-чл. 4 ал. 2 от ЗН. В случай че наследодателят е направил завещанието, но не е знаел за причината за недостойнството, завещанието ще е нищожно.
2. Неспазване на законовите изисквания при съставянето на нотариалното или саморъчното завещание
И двата вида завещания трябва да бъдат изготвени в предписаната от закона форма, като неспазването на тази форма винаги води до нищожност на завещанието. При нотариалното завещание е необходимо да се спази предписаната от закона процедура, която трябва да се осъществи пред нотариуса. При саморъчното завещание трябва да се спазят изискванията за неговото ръкописно изготвяне, също така то трябва да съдържа дата и да е подписано лично от завещателя. Датата трябва да е написана лично от завещателя, а не и от трето лице, като неведнъж се е поставял въпросът за наличието на две дати в самото завещание. В този случай съдебната практика приема, че завещанието е нищожно, освен ако завещателят е посочил едната дата като начало на съставянето на завещанието, а другата-като край на съставянето.
„Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а едно от съществените изисквания на този последен текст е датирането на завещанието. Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващото; защото завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието и защото при оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа. Поради това, когато са поставени две дати, не може да се даде положителен отговор на посочените три основни въпроса за действието на завещанието, защото не е възможно и двете дати да са верни.
Друг е въпросът, когато авторът на завещанието е посочил първата от двете дати като начална на написването му и втората - като край на този процес. Такова становище се изразява от назначения наследник, но то не е потвърдено от текста на документа нито изрично, нито поне по предположение. Напротив, доказано е, че полагането на подписа съответствува по време на написването на останалия текст, но не и че завещанието е написано на първата от означените дати (по-раншната), или че втората дата е написана при полагане на подписа.“ Решение № 1050 от 21.X.1991 г. по гр. д. № 853/91 г., I г. о., докладчик председателят на отделение С. Розанис
„Съгласно чл.25 ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Изискването за означение на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. Когато в завещанието са посочени две дати, независимо дали същите са отдалечени значително no време една от друга или не, не би могло да се извърши преценка на посочените пo-горе правнозначими за последиците на завещанието обстоятелства, тъй като не е възможно и двете дати да са верни, поради което данните за достоверната дата на съставяне на завещанието могат да бъдат извлечени само от текста на завещанието, включително когато се поддържа, че с тях се определя началото и краят на процеса по съставянето му. В последната хипотеза завещанието ще се приеме за действително въпреки наличието на две дати само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставяне на завещанието, а другата края на този процес. И в тази хипотеза обаче установяването на достоверната дата на съставяне на завещанието може да се основава само на данни, съдържащи се в текста на завещанието, като установяване на достоверната дата с други доказателствени средства при липса на такива данни е недопустимо.“ Решение № 601 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 302/2005 г., I г. о.
3. Противоречие на завещателното разпореждане или мотивът на завещанието със закона, обществения ред или добрите нрави
За разлика от другите сделки, при които мотивът за тяхното съставяне няма правно значение, при завещанието, подобно на дарението предвид неговия безвъзмезден характер, противоречието на мотива със закона или морала е основание за нищожност на завещанието. В този случай обаче се изисква мотивът да фигурира изрично в текста на завещанието и да е единственият, поради който е съставено завещанието. В съдебната практика се приема като основание за нищожност на завещанието мотивът на наследодателя, с който той завещава имущество с оглед на това да получи насрещна издръжка, докато е жив. Подобен мотив се приема като противоречащ на безвъзмездния характер на завещанието, поради което води до неговата нищожност.
„Въззивният съд е приел, че завещанието от 9.07.1997 г., с което Г. Г. В. е завещал на сина си Б. Г. Г. своето имущество, е недействително, тъй като мотивът "срещу задължението за издръжка и гледане на баща си ... докато е жив" не може да се приеме само като мотив, а изразява волята на завещателя да вмени в задължение на заветника да престира грижи за него до края на живота му като материален еквивалент на завещаното имущество. Именно това условие на завещателя води до неговата нищожност, тъй като противоречи на правната характеристика на завещанието като едностранен и безвъзмезден акт. Това задължение за гледане и издръжка може да се реализира само при една двустранна сделка по нотариален ред, но не и чрез завещателно разпореждане. В случая не може да се приеме, че това условие има характер на пожелание от "морално естество", след като разпореждането в полза на облагодетелстваното лице включва и разпореждане за полагане на грижи до смъртта му. Те са неразривно свързани помежду с и навеждат на волята на завещателя да получи срещу имота си насрещна престация, и то още приживе, което също така противоречи на характера на завещанието, което поражда действие едва след смъртта на завещателя. В тази насока постоянната съдебна практика винаги е приемала, че не може да породи правни последици едно завещание, което е направено срещу задължение за издръжка и гледане, т. е. когато е налице насрещна престация. При наличието на такава уговорка завещанието е нищожно, тъй като то вече не съдържа необходимите за валидността му правни признаци и по-специално изискванията завещанието да бъде едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имуществото на завещателя.“ Решение № 619 от 21.10.2002 г. на ВКС по гр. д. № 185/2002 г., I г. о., докладчик съдията Ани Аджемова
„В случая следва да се има предвид трайно установената съдебна практика на ВКС, според която противоречат на безвъзмездния характер на завещанието и водят до неговата нищожност завещателните разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, за в бъдеще време - докато е жив завещателят, а когато завещанието е направено заради положени в миналото грижи или за такива, които се дават към момента на неговото съставяне, се приема, че това е само морален мотив за извършване на завещанието.“ Решение № 430 от 21.06.2004 г. на ВКС по гр. д. № 84/2004 г., I г. о., докладчик съдията Пламен Стоев
4. Невъзможност на условието или тежестта
При това основание се касае за фактическа или юридическа невъзможност на условието или тежестта. Важно е да се отбележи, че фактическата невъзможност на тежестта невинаги означава, че завещанието няма да прояви действие, тъй като съгласно чл.18 изр.2 от ЗН неизпълнението на тежестта не води до унищожаемост на завещателното разпореждане. При правната невъзможност на тежестта всъщност се касае за противоречие със закона или добрите нрави. В този случай ако това е единственият мотив за съставяне на завещанието, то ще бъде нищожно.
II. Основания за унищожаемост на завещателни разпореждания
1. Съставяне на завещание от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава
При това основание е меродавна способността на завещателя да действа разумно към момента на съставянето на акта, а не преди или след този момент. Тук трябва да се отбележи, че лицата, поставени под пълно запрещение, нямат правно валидна воля, поради което завещание, съставено от тях, няма да бъде унищожаемо, а ще е нищожно. По отношение на лицата, поставени под ограничено запрещение, е необходимо да се изследва за всеки конкретен случай дали те са били способни да действат разумно и да ръководят и разбират постъпките си при съставянето на завещанието.
„От съдържанието на чл.13 от ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е, да е съществувало по времеизвършването на завещанието.“ Решение № 141 от 28.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 675/2002 г., II г. о., докладчик съдията Веска Райчева
2. Завещание, направено поради:
а) Грешка
Касае се за несъзнателно несъответствие между действителната воля на завещателя и обективираното волеизявление в текста на завещанието. И тук трябва да се спомене особеното значение на мотивите при завещанията за разлика от другите сделки-може да се иска унищожаване на завещанието и поради грешка в мотива при условие, че той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
„Грешката е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между действителната воля на завещателя и материализираната в завещанието. Следователно грешката трябва да засяга обективираното волеизявление, т. е. на самото завещателно разпореждане, и тя засяга неговите съществени елементи. Мотивите за съставяне на завещанието са морален, несъществен елемент от завещанието и поради това грешката в мотива е причина за унищожаване само когато той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.“ Решение № 212 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 585/2000 г., I г. о. докладчик съдията Бранислава Павлова
б) Насилие
Под „насилие“ се има предвид психическо въздействие върху завещателя, с което се цели той да се разпореди по определен начин с имуществото си за след смъртта си. Налице е елемент на принуда, тя може да се изразява в заплаха за самия завещател или за негови близки, която да предизвика основателен страх у него, в който случай е опорочено свободното формиране на волята му. Относно физическото въздействие върху завещателя следва да се приеме, че при него липсва изобщо формирана воля за разпореждане, поради което следва да се приеме, че завещанието ще е нищожно.
в) Измама
За разлика от грешката, при която е налице несъзнавано несъответствие между волята и обективираното волеизявление, при измамата завещателят бива съзнателно въведен в заблуждение за извършване на завещателното разпореждане. При това положение завещателят съставя завещанието при неправилно възприемане на действителните факти поради заблуждение-то може да се изрази или чрез активно поведение, например чрез лъжливи твърдения, или чрез пасивно поведение, например при премълчаване на определени обстоятелства. При това основание се изисква измамата да е водеща причина за съставяне на завещанието.