I. Запазена част
Съгласно Закона за наследството всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда с цялото си имущество за след смъртта си чрез завещание. Законът поставя ограничения, едно от които е записано в чл. 14, ал. 2 ЗН, а именно: завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част, т.е. завещателят може да се разпорежда само с т.нар. разполагаема част (чл. 28, ал. 2 ЗН).
Запазена част от наследството имат низходящите, родителите и съпругът на наследодателя. Размерът на запазената част за различните групи наследниците е определен в чл. 29 ЗН, както следва:
- Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
- Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
- Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. Според Постановление № 1 от 26. 05.1984 г., ВС, Пленум когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри или с техни деца и внуци, както и когато наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри или с техни деца и внуци и наследството е открито след десет години от сключване на брака, запазената му част е ½ от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването – тя е 1/3 от наследството.
II. Възстановяване на запазена част
При накърнена от завещания запазена част на наследник същият може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове (чл. 30, ал. 1 ЗН).
Правото да иска намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазена част възниква само за наследник, който е приел наследството. Важно е, да се обърне внимание, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис (ал. 2 на чл. 30 ЗН, в този смисъл е и ТР № 1/2005 г. ОСГК, ВКС). Правото на запазена част, съответно искът за намаляване на завещателни разпореждания не погасява със смъртта на наследника – то може да бъде упражнено както от наследника на наследника със запазена част, който е починал преди да го упражнил, така и чрез косвен иск съгл. чл. 134 ЗЗД от кредиторите на наследника със запазена част, които не могат да се удовлетворят от личното му имущество.
Правото да се иска намаляване на завещателните разпореждания може да бъде упражнено както чрез иск, така и чрез възражение. То може да бъде упражнено и в делбеното производство. При предявен срещу наследника със запазена част иск за собственост на основание завещанието той може да упражни правото по чл. 30, ал. 1 ЗН и чрез възражение. Упражняването му е ограничено от срок – общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, който започва да тече от момента, в който заветникът е упражнил правата си по завещанието.
Според чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството, за което са спомогнали наследниците приживе. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
III. Поредност и начин на намаляването на завещателните разпореждания
Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници (т.е. лицата, в полза на които са направени завещателни разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя) и заветници (лицата в полза на които са направени завещателни разпореждания, които се отнасят до определено имущество), освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице (чл. 34 ЗН).
Съгл. 35, ал. 1 ЗН когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част. Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част. Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено. Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че пресметнатата стойност на завещания или подарения имот, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба (чл. 36 ЗН). Когато съгл. чл. 37, ал. 1 ЗН отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях са извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, същите могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
Последица на уважения по чл. 30, ал. 1 ЗН иск, че от момента на влизане на решението в сила облагодетелстваният от завещанието губи права над частта, с която е накърнена запазената част на наследника, предявил иска. За разлика от немското наследствено право, при което възстановяването се осъществява винаги чрез парично обезщетение, според българското връщането е по принцип в натура. Изключение е налице при недвижимите имоти, когато отделянето не може да стане удобно и тогава на наследника със запазена част се заплаща съответна парична сума (чл. 36, ал. 1 ЗН).
Авторката на статията, г-жа Ирина Константинова, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги и специализира в областта на наследственото право.