Място на стопанска дейност (МСД) е място, чрез което се извършва икономическа дейност и се реализират доходи. Според това къде се намира МСД се определя къде и в какъв размер са дължимите от нас данъци.
Определение и критерии за формиране на МСД се съдържат в Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). Тук трябва да се има предвид, че СИДДО като международни договори са с предимство пред местното законодателство. В случай на колизия между двата закона СИДДО се прилага преимуществено пред ЗКПО.
I. Място на стопанска дейност по смисъла и за целите на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Определянето на понятието „място на стопанска дейност“ е от съществено значение при прилагането на СИДДО. В чл. 5, ал. 1, СИДДО се дава определение на този термин и гласи, че това е физическото място на дейност, чрез което едно предприятие извършва цялостно или частично стопанската дейност. Тук не се визира предметът на дейност, който лицето извършва, а конкретната работа, която извършва срещу възнаграждение. Следователно отпадат дейностите със спомагателен и подготвителен характер, освен ако не са пряко свързани и не се трансформират в основна дейност на лицето. Идеята за формиране на определено място в МСД се основава на това, че МСД означава трайно присъствие в страната на чуждестранното лице и трайно реализиране на доходи от стопанска дейност в страната. Тоест МСД в голяма степен зависи и от продължителността, като обикновено това е 6 месеца. Срокът при строителни и монтажни обекти обикновено е 12 месеца.
Във всички СИДДО, по които България е страна, се допуска, че печалбата на всяко място на стопанска дейност се облага по реда на съответното вътрешно законодателство. Тоест няма СИДДО, което да освобождава печалба на МСД от данъчно облагане. При липсата на място на стопанска дейност, всички доходи от стопанска дейност се облагат в държавата, на която получателят е местно лице и са освободени от облагане с данък при източника (чл.7, ал.1 СИДДО). Например при доказване на обстоятелствата за прилагане на преференция на СИДДО, свързана с дължимо възнаграждение на чуждестранно юридическо лице обезателно трябва да се заяви от въпросното чуждестранно лице (получател на дохода), че няма място на стопанска дейност в България, с което посоченият доход е свързан.
Казано накратко, когато дадено лице реализира доход при наличие на място на стопанска дейност, доходът ще се облага по реда на съответното вътрешно законодателство. А случаите, в които се иска да се докаже, че доходът не е реализиран от МСД (т.е. доходът не е облагаем извън страната на обичайното данъчно облагане на лицето), лицето съответства да се позовава на горепосочените критерии.
СИДДО съдържа разпоредби за различни видове доходи - дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, технически услуги и др. За конкретните видове доходи и данъци трябва да се разглеждат спогодбите между участващите държави по даден казус. Всяко законодателство съдържа различни разпоредби относно реда за прилагане на СИДДО.
I. Място на стопанска дейност по смисъла и за целите на ЗКПО.
Според чл.3, ал.2 на ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Мястото на стопанска дейност в дадена държава води до облагането на нетния резултат (печалбата) от стопанската дейност на това място в съответната държава. Когато липсва данъчна печалба, липсва и облагане.
Т. 2 от §1 на ДР на ЗКПО гласи, че "място на стопанска дейност" (МСД) е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ДОПК. Това е:
- Определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), от което чуждестранно лице упражнява цялостно или частично стопанска дейност в страната. Като такова може да се определи например: място на управление, клон, търговско представителство, регистрирано в страната, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
- Извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица. Изключение прави дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
- Трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато липсва постоянен представител или определено място.
Тук трябва да се има предвид, че въпросната разпоредба не се прилага тогава, когато със съответната държава има – спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България).
В ЗКПО изрично се посочват доходи с източник страната, при които място на стопанска дейност не се формира. Т.е. тези доходи са облагаеми в България (ЗКПО „Печалба и доходи от източници в България“, чл. 12, ал. 2-5 и ал. 7-9).
Чл.12, ал.7 ЗКПО гласи, че доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на България са от източник в страната, дори да не е формирано място на стопанска дейност. Тези доходи са свързани с използването на природни ресурси на територията на България, затова е логично да се разглеждат като доходи с източник страната и да се облагат в България. Във всички СИДДО, по които България е страна, не се посочват освобождаващи или преференциални разпоредби, даващи възможност за по-ниски ставки.
Останалите доходи, посочени в ЗКПО, чл. 12, ал. 2-5 и ал. 8-9 са обект на облагане с данък при източника към момента на начисляването им. Тоест те не се облагат с корпоративен годишен данък след приключване на годината. Например такива доходи са доходи от притежаван капитал, имущество, интелектуална или индустриална собственост, възнаграждения за управление и контрол на българско юридическо лице, възнаграждения за технически услуги и други. При тези видове доход се облага брутният доход без да се взема предвид размерът на реализираната печалба или дали изобщо има такава. Изключение прави само доходът, формиран от продажба или замяна на разпореждане с недвижимо имущество и финансови активи. В този случай обект на облагане е нетния доход, т.е. формираната данъчна печалба и само ако има такава (както при начина на облагане на МСД). Лицата, които се облагат с данък (10 на сто) при източника имат възможност да подадат преизчислителна годишна данъчна декларация (ЗКПО, чл. 202а) за дължимите през годината доходи. По този начин при наличие на определени условия надвнесеният данък при източника се възстановява на чуждестранните лица.
Доходи, които не са споменати като доходи с източник България (ЗКПО, чл. 12, ал. 2-5 и ал. 7-9) не се облагат в страната и се изплащат на чуждестранното лице в пълен размер.
ЗКПО, чл. 12, ал. 10 гласи, че при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Тоест важно е дали лицето получава доход от изброените в чл. 12 от ЗКПО, а не къде му се изплаща този доход.