Правната уредба на извънредния труд се съдържа в чл. 143-150 от Кодекса на труда (КТ). Това представлява превишаване на договореното работно време от страна на служителя. Тази работа се извършва по нареждане на работодателя или с негово знание и без противопоставянето му (чл. 143, ал. 1 от КТ). Служителят не е задължен да полага извънреден труд, ако не е договорено друго. Това време се прибавя към редовното работно време (например преди началото, след края на работния ден или по време на обедните почивки). Компенсирането на извънредния труд с почивки е забранено. Когато се полага извънреден труд, винаги се нарушава установеното работно време и е необходимо волеизявление от страна на работодателя. Това волеизявление може да бъде в писмена форма. При служебна необходимост нареждането за полагане на извънреден труд може да бъде издадено след извършването му. Извънредният труд може да се полага и без волеизявление от страна на работодателя, ако той знае, че служителят полага извънреден труд и не се противопоставя. В този случай работодателят трябва да издаде писмена заповед за извънредния труд. Ако служителят изпълнява работата си, без да знае, че това време представлява извънреден труд и няма указания от работодателя, тогава това време не се признава за извънреден труд.

Съгласно чл.150 във вр. с чл.262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение по договореност между работника или служителя и работодателя. Това увеличение не може да бъде по-малко от:

• 50% над брутната часова ставка за работа в работни дни;
• 75% над брутната часова ставка за работа на официални празници;
• 100% над брутната часова ставка за работа в дните на официалните празници;
• 50% над брутната часова ставка за работата с общо изчисляване на работното време. Освен ако не е уговорено друго, това увеличение се изчислява въз основа на възнаграждението, посочено в трудовия договор.

Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, където се записват:

• Пълното име на служителя,
• Номерът на заповедта за полагане на извънреден труд,
• Началото и краят на извънредния труд,
• Заплатата за извънредния труд и денят, определен за почивка.

Член 146 от Кодекса определя следните ограничения за извънреден труд:

• Годишен лимит: Не повече от 150 часа на година.
• Месечен лимит: До 30 часа дневен труд или 20 часа нощен труд на месец.
• Седмичен лимит: До 6 часа дневен труд или 4 часа нощен труд на седмица.
• Последователни дни: До 3 часа дневен труд или 2 часа нощен труд в два последователни дни.

Тези ограничения имат за цел да предпазят здравето на служителите или работниците. Извънредният труд е допустим само в изключителни случаи или с изричното съгласие на работника. Според член 147, работодателите не могат да изискват извънреден труд от определени групи служители, като:

• лица под 18 години;
• бременни и жени, подложени на инвитро лечение;
• майки с деца до 6 години или деца с увреждания;
• работници със здравословни ограничения, освен ако няма риск за здравето им;
• работници, които учат.

Извънредният труд се допуска само в предвидените от закона случаи (чл. 144 от Кодекса на труда):

1. Изключителни и неотложни обстоятелства:
   - При аварии, природни бедствия или други спешни ситуации, когато са необходими неотложни действия за предпазване на хора, имущество или околната среда.
   - При непредвидими производствени или технически обстоятелства, които налагат спешно извършване на работа.

2. Със съгласието на служителя:
   - В случаите, когато работодателят и служителят постигнат съгласие, извънредният труд е допустим. Съгласието на служителя трябва да бъде изрично и не може да бъде наложено.

3. При изпълнение на обществени задължения:
   - Ако работникът е ангажиран с изпълнението на важни задачи, свързани с обществени задължения, като например действия, свързани с поддържане на обществения ред или защита на населението.

4. За осигуряване на непрекъснат производствен процес:
   - В производствени сектори, където непрекъснатият процес е критичен (например енергетика, здравеопазване), извънреден труд може да се наложи, за да не се спира дейността.

5. В случаите на военна или гражданска мобилизация:
   - При извънредни обстоятелства, като война или мобилизация, служителите може да бъдат задължени да полагат извънреден труд.