Законът не предвижда писмена форма за валидността на всички договори. В общата търговска практика, предвид нейната динамика, законодателят е предвидил, за улеснение на договарящите се страни, че писмената форма е спазена и когато договорът е сключен по електронна поща или когато изявлението е записано по такъв начин, че може да бъде възпроизведено. В този смисъл не е необходимо да се изготвя писмен договор, но за да се уредят ясно правата и задълженията на страните, ние препоръчваме на нашите клиенти да изготвят такъв договор.
Ако решите да встъпите в договорни отношения с дадено лице, е препоръчително да изготвите и сключите договор. Ежедневно получаваме запитвания във връзка с неизпълнение на договори, при което обаче между страните не съществува писмено споразумение, което да урежда правата и задълженията на страните в случай на неизпълнение. При някои сделки съдържанието им се урежда от императивни правни норми, така че страните не могат да се отклоняват от законовите разпоредби. В повечето случаи обаче страните имат правото свободно да определят съдържанието на желаните от тях правни последици – или чрез договаряне на клаузи, които не са включени в законовите разпоредби, или чрез договаряне на клаузи, които се отклоняват от диспозитивните норми на закона.
От друга страна, съдържанието на сделката зависи от това, кои са съществените характеристики на тази сделка според волята на страните или според законовите разпоредби. Поради това съдържанието на сделката се разделя на: съществено съдържание (essentialia negotii) – съдържанието, по което страните трябва да се споразумеят, и несъществено съдържание (accedentalia negotii) – това са второстепенни характеристики на сделката, които биха били налице, стига страните да се споразумеят за тях, и естественото съдържание на сделката (naturalia negotii) – това са въпроси, по които страните не трябва да се споразумяват, но които са задължителни за тях по закон – например членове 182 – 192 от Закона за дълговете и договорите.
- essentialia negotii (съществено съдържание) – това съдържание на сделката всъщност представлява съгласието относно посочените елементи на фактическото съдържание на сделката – волеизявлението, основанието, предмета, обекта и типичните права и задължения на страните. Essentialia negotii типизира сделката и затова в случай на спор към какъв вид принадлежи съответната сделка, това се доказва чрез наличието на същественото съдържание на договора (например при продажбата същественото съдържание на сделката е прехвърлянето на собствеността срещу пари). Трябва да се има предвид, че без воля сделката не се сключва.
При определени видове договори, в зависимост от това каква е връзката между два договора (например, предварителен договор и окончателен договор), essentialia negotii трябва да бъдат включени не само в окончателния договор, но и в предварителния договор. Пример за това е § 19, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
- accidentalia negotii (несъществено съдържание) – това са споразумения, по които може да се постигне съгласие, но не е задължително, като липсата на съгласие по тях не води до недействителност на сделката. Веднага щом обаче бъдат добавени към съдържанието на сделката, те променят правата и задълженията, произтичащи от същественото съдържание на сделката. Такива accidentalia negotii са например споразумения относно срока, споразумения относно условията, споразумения относно заплащането на такса за анулиране и т.н. Сделката обаче може да съществува и без тях.
Най-важното при изготвянето на договор е неговият предмет. Това означава, че трябва да се посочи какво трябва да изпълни всяка от страните: обикновено едната страна е длъжна да достави стока или да предостави услуга, докато другата страна трябва да заплати определена сума. Тази рамка определя и приложимите правни норми. След това трябва да се посочи срокът за изпълнение на задължението на всяка страна. При доставката на стоки например трябва да се посочи и начинът на доставка, тъй като по този начин се определят и правилата за преминаване на риска от случайна загуба на стоката. Много често при такива договори се прилагат и правилата на Инкотермс, които уреждат доставката и преминаването на риска.
След като е определен предметът на договора, трябва да се определят съществените права и задължения на страните, срокът за изпълнение на договора, както и условията, споразуменията и обезщетенията при неизпълнение на договора. Изключително важно е да се уговори как ще се извършва приемането на стоката или работата. В нашата практика често се сблъскваме със случаи, в които поради неясно формулирани или липсващи клаузи в отношенията между страните възникват спорове относно качеството на стоката или работата. В тази връзка препоръчваме при формулирането на договора да се определи срок за приемане на стоката или услугата или за възражения срещу тях, след изтичането на който те се считат за приети.
Чрез договора не можем да гарантираме неговото изпълнение, но можем да се защитим при неизпълнение, като докажем по-лесно претенцията си. Чрез представянето на договора в съда доказваме наличието на договорно отношение, а ако той е нотариално заверен, можем също да постигнем издаването на временна заповед и по-лесно да преминем към принудително изпълнение на нашето вземане.
При договори при общи условия, например при поръчка чрез уебсайт, клиентът трябва предварително да е дал съгласието си, като потвърди това чрез кликване върху съответния бутон на уебсайта, което се записва от системата.
Какво се случва при неизпълнение?
При неизпълнение на двустранен договор не само трябва да се установи неизпълнението, но и на длъжника трябва да се изпрати уведомление с краен срок за отстраняване на нарушението. Ако длъжникът не изпълни задължението си в определения срок, договорът може да бъде едностранно прекратен от изправната страна и да бъде предявен иск за обезщетение за вреди поради неизпълнение. Ако в договора е договорена определена сума за обезщетение, вредите до тази сума не трябва да се доказват, тъй като страните са определили размера им предварително. Ако вредата надвишава предварително определената сума, тя трябва да бъде доказана на общо основание.
Изправната страна може също така да реши да настоява за изпълнението на договора и да предяви иск за реално изпълнение.
Тук е важно да се отбележи, че страните много често договарят приложимото право и компетентния съд за разрешаване на евентуални спорове, свързани с договора. В този случай искът трябва да бъде предявен пред компетентния съд, избран в договора. Преди да се обърнете към адвокат за процесуално представителство, трябва да проверите споразуменията относно приложимото право и компетентния съд, за да спестите време и пари, тъй като ответникът може да оспори компетентността на съда, което често се случва, особено ако е наел адвокат.
Освен това е възможно в договора да Ви бъде предложена арбитражна клауза. Препоръчваме Ви, преди да подпишете такъв договор, да се информирате за арбитражния съд, особено ако той се намира в България, тъй като възможностите за отмяна на арбитражно решение в България са изключително малки и са свързани главно с валидността на арбитражната клауза. Освен това допустимите доказателства пред арбитражен съд са по-малко, а молбите за правна помощ в други държави-членки често са ограничени и често се отхвърлят от арбитражния съд.