I. Въведение

Настоящата статия има за цел да поясни накратко същността на една от най-важните превантивни мерки против прането на пари, а именно правилното идентифициране на действителния собственик - физическо лице, особено в случаите, когато той не може да бъде изначално установен. Например, такива случаи са налице, когато една от страните, участващи в определена финансова транзакция, е юридическо лице, което от своя страна е дъщерно дружество на второ юридическо лице, собственост на трето юридическо лице и т.н. В тази хипотеза е напълно възможно да има прикриване на действителния собственик-физическо лице, което да е участвало в предходна престъпна дейност. Съгласно изискванията на правото на ЕС, установени с Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, държавите членки са длъжни да въведат в своите национални законодателства правила, според които да се предотврати изпирането на пари на територията на Съюза. В България изискванията на споменатата директива са транспонирани със Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародван в Държавен вестник бр. 27 от 27 март 2018 г., с последни изменения от ДВ. бр.18 от 28 февруари 2020 г. На основание на закона е приет и Правилник за прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари.

II. Идентифициране на действителния собственик като превантивна мярка

Следва да се посочи, че прането на пари се третира като престъпление по българското наказателно право на основание чл. 253 от Наказателния кодекс, за извършването на което се носи наказателна отговорност. Без да навлизаме в подробности относно наказателноправната квалификация на това престъпление, трябва да посочим като важна негова характеристика това, че то е винаги форма на последваща престъпна дейност-това означава, че имуществото, което се използва при самото изпиране на пари, е било придобито чрез или в резултат на предходно престъпление. Предвид факта, че прането на пари разкрива висока степен на обществена опасност от гледна точка на финансовата система на ЕС и отделните държави членки, още на европейско ниво са въведени мерки, които да предотвратят изначално осъществяването на подобни деяния. Част от мерките за превенция за използване на финансовата система за целите на изпирането на пари са т. нар. мерки за комплексна проверка на клиентите. Това са мерки, които съгласно закона се прилагат от задължените субекти, изброени в чл. 4 на ЗМИП - става въпрос за банки, застрахователни дружества, лица, които предоставят данъчноправни консултации, лица, които предоставят адрес на управление или адрес за кореспонденция на свои клиенти, нотариуси, частни съдебни изпълнители, търговци на оръжие, петрол и петролни продукти и др. Тези мерки най-общо казано се изразяват в събиране на определена информация от страна на задължените субекти спрямо потенциални клиенти, като целта е още на етап встъпване в делови взаимоотношения да се установят индикации за пране на пари. Съгласно чл. 13 на Директивата една от тези мерки за комплексна проверка е именно установяването на действителния собственик.

III. Форма и съдържание на идентифициране на действителния собственик

При идентифицирането на действителния собственик задължените субекти трябва да се ръководят от дефиницията на това понятие, установена в пар. 2 ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП. Съгласно тази дефиниция действителният собственик е винаги физическо лице, като не е задължително да е само едно физическо лице, може да бъдат няколко физически лица. В случаите, когато клиентът е юридическо лице, действителният собственик ще бъде лицето, което притежава или го контролира, а ако се касае за осъществяване на определена сделка или операция, действителният собственик ще е лицето, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява въпросната операция или сделка. Относно притежаването на юридическото лице законът има предвид притежаването пряко или косвено на достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице. Индикация за пряко или косвено притежаване е лицето да притежава най-малко 25 на сто от дяловото участие в юридическото лице. Възможно е обаче действителен собственик да бъде установен освен на база на притежаване, също и на база на контрол, който той упражнява върху юридическото лице при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

Важно е да се отбележи, че не се считат за действителни собственици лицата, които номинално се считат за собственици и акционери на дружеството, ако след приключване на проверката по идентификация бъде установен друг действителен собственик.

В чл.59 - 65 от ЗМИП е описана процедурата по идентификация на действителния собственик. Тя се състои в събиране на определени документи от страна на клиента - юридическо лице, които съдържат информация за действителния собственик. Ако става въпрос за дружество, регистрирано в друга държава, различна от Република България, се изисква представянето на заверено актуално състояние или извлечение от официалния търговски регистър на държавата, в което се съдържа актуална информация за дружеството, като: наименование, седалище и адрес на управление, капитал, управител на дружеството, предмет на дейност и т. н. Изисква се и представяне на копие от актуален учредителен акт или дружествен договор на дружеството, от който да е видно кои са неговите собственици. Въпросните документи следва да са придружени с превод на български език. В допълнение се изисква и представянето на определена декларация от законния представител на дружеството, в която да фигурират действителните собственици на дружеството. Формата и съдържанието на тази декларация се определят с правилника за прилагане на закона. Учредените на територията на Република България корпоративни образувания също трябва да разполагат с информация относно действителните си собственици, ако собствеността им се държи от чуждестранни юридически лица. Тази информация се вписва по партидите на дружествата в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ според вида на самото дружество. Информацията се подава към регистрите чрез определена декларация, която съдържа данни за:

• действителните собственици: име, гражданство, единен граждански номер за български граждани, дата на раждане за чужденци, държава на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по гражданството;
• юридическите лица, чрез които се упражнява контрол върху дъщерните им корпоративни образувания, регистрирани на територията на Република България: фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни за представляващите лица;
• лице за контакт, което има постоянно пребиваване на територията на Република България и което трябва да предостави нотариално заверено съгласие. Изискването за наличието на такова лице възниква в случаите, когато по партидата на дружеството няма вписан законен представител с постоянно пребиваване на територията на България. Например, такива ще са случаите, когато управител на дружеството е чужденец, който няма постоянно пребиваване в България.

Задължените лица са длъжни освен посочената по-горе информация, да разполагат и с копия от актуалните документи за самоличност на законните представители на дружеството и неговите действителни собственици.

Когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи кой е действителният собственик или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител в дружеството, което е обект на проверка. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик.