Важно нововъведение, предвидено в европейския регламент за наследяване при казуси с международен елемент, представлява така нареченото европейско удостоверение за наследство (чл. 62 от Регламента).
Неговото използване не е задължително и то не измества съответните удостоверения за наследство, издадени от отделните държави членки. В случай че такова европейско удостоверение бъде издадено обаче, то има директни правни последици в рамките на целия Европейски съюз, като за това не се изисква специална процедура по признаване. Неговата цел по-специално е да улесни наследници, заветници с преки наследствени права и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество в доказването на техните права в която и да е държава членка. Съгласно чл. 63, параграф 2 удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:
а) правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;
б) присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;
в) правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество.
А. Процедура по издаване
Удостоверението се издава на основание на заявление във формата на формуляр от наследници, заветници с преки наследствени права и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество. Заявлението се подава до компетентния съгласно определения от приложимото право орган – съд или друг орган (в Република България компетентен за издаване на удостоверения за наследство е районният съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд – съгласно чл. 627е. ГПК). Всяка държава членка е въвела собствена процедура по издаване, която би могла да се различава от тези на останалите държави членки. Комисията е приела регламент за изпълнение за изготвяне на формулярите, които следва да се използват съгласно Регламента за наследяването.
Заявлението следва да съдържа подробна информация (доколкото тя е известна на заявителя) и да бъде придружена от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, а именно:
- данни на починалия; данни за заявителя; данни за представителя на заявителя, ако има такъв; данни за съпруга или партньора на починалия и, ако е приложимо, на бившия(ите) съпруг(зи) или бившия(ите) партньор(и); данни за други потенциални бенефициери по силата на разпореждането с имущество в случай на смърт и/или по силата на закона; цел на удостоверението в съответствие с член 63; данни за връзка със съда или с друг компетентен орган, който разглежда или е разглеждал въпросите по наследството като такова, ако е приложимо; елементите, на които съответно се основават претенциите на заявителя да наследи имуществото в качеството си бенефициер и/или да изпълни завещанието на починалия, и/или да управлява наследственото имущество на починалия;сведения дали починалият е извършил разпореждане с имущество в случай на смърт и негово копие;
- сведения дали починалият е сключил брачен договор или договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака (и да се приложи копие); сведения дали някой от бенефициерите е направил изявление относно приемането или съответно отказа от наследство; декларация, в която заявителят заявява, че доколкото му е известно, няма висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; друга информация, която заявителят счита за полезна за издаването на удостоверението.
Б. Разглеждане на заявлението
При получаване на заявлението издаващият орган проверява информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя. Издаващият орган извършва необходимите за тази проверка проучвания служебно, ако това е предвидено или разрешено в собствената му нормативна уредба, или приканва заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита за необходими.
Издаващият орган може да изиска клетвена декларация или писмена декларация в присъствие на свидетел вместо клетвена декларация.
Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно заявлението за удостоверение. Ако е необходимо за целите на установяването на удостоверяваните елементи, той изслушва всяко заинтересовано лице и всеки изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество и прави публични известия, целящи да дадат възможност на други потенциални бенефициери да предявят правата си.
Предвидена е възможността при поискване компетентният орган на дадена държава членка предоставя на издаващия орган на друга държава членка информацията, съдържаща се по-специално в поземлените регистри, в регистрите за гражданско състояние и в регистрите, в които се вписват документи и факти, имащи отношение към наследяването или към режима на брачна собственост или равностоен режим на собственост на починалия, ако съгласно националното право на компетентния орган е разрешено да предоставя такава информация на национален орган на друга държава членка.
В. Издаване на удостоверението
Издаващият орган издава незабавно удостоверението в съответствие с процедурата, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Удостоверението се издава във формата на формуляр, определен в Регламента за изпълнение.
Отказ за издаване на удостоверението се постановява, когато има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; или удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи.
Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно издаването на удостоверението.
Г. Правни последици от удостоверението
Европейското удостоверение за наследство поражда правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.
Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението. В тази връзка се счита, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.
Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице — ако действа въз основа на сведенията в удостоверението — е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.
Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка (напр. при наследяване на недвижим имот в Имотния регистър към Агенция по вписванията в Република България).
Д. Заверени копия на удостоверението
Издаващият орган запазва оригинала на удостоверението и издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес. Издаващият орган съхранява списък на лицата, на които са издадени заверени копия.
Издадените заверени копия са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на този срок всяко разполагащо със заверено копие лице, за да може да използва удостоверението за предвидените в Регламента цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на завереното копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган.
В Регламента е предвидена възможност за поправка на удостоверението в случай на установена техническа грешка, за изменение или оттегляне, когато бъде установено, че удостоверението или отделни елементи от него са неточни. Издаващият орган незабавно уведомява всички лица, които са получили заверени копия от удостоверението, в случай на поправка, изменение или оттегляне на удостоверението.