Настоящата статия има за цел да предостави информация относно една специфична правна форма за осъществяване на търговска дейност в рамките на ЕС, а именно-т.нар. европейско обединение по икономически интереси. Правната уредба е на европейско ниво чрез Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Eвропейското обединение по икономически интереси (ЕОИИ), което означава, че фактически държавите членки нямат право да приемат вътрешни хармонизиращи правила в техните национални правни системи, а са длъжни да прилагат еднакво правилата, предвидени в Регламента. Въпреки това в определени аспекти самият регламент препраща към уредбата в националното законодателство на съответната държава, което пък оставя известна свобода на държавите да регулират материята, отчитайки своите национални специфики например по отношение на процедурата по вписването в съответните търговски регистри.
I. Правна същност
Както вече беше посочено, въпросното обединение по икономически интереси се регулира на ниво Европейски съюз от европейски регламент, но като цяло приложимото право е това на държавата, където е неговото седалище и адрес на управление съгласно чл. 2 ал.1 от Регламента. Важно е да се посочи, че това обединение не се учредява с цел собствена печалба, както е при дружеството с ограничена отговорност например, а единствено с цел улесняване и развиване стопанска дейност на неговите членове-учредители, тоест на практика осъществява спомагателна дейност. Друга важна особеност е, че обединението няма право да осъществява надзор върху дейността на своите членове, не може да притежава дялове и акции в дружество, което от своя страна е негов член, както и не може да има повече от 500 назначени служители.
Същностен белег на тази правна форма, което е още една допълнителна разлика в сравнение с дружеството с ограничена отговорност, е, че членовете на обединението носят солидарна и неограничена отговорност за задълженията му. В този аспект обединението по-скоро наподобява събирателното дружество като правна форма. Тук обаче е важно да се спомене следната разлика: Кредиторите съгласно чл. 24 от регламента могат да предявят претенциите си срещу член на обединението за изпълнение на задължения преди приключване на ликвидацията на обединението, само ако първо са поискали плащане от обединението и такова не е било извършено в подходящ срок.
Обединението възниква като правен субект с вписването му в съответния регистър на държавата членка на ЕС. По отношение на седалището на обединението следва да се има предвид, че то трябва да бъде в рамките на ЕС и може да бъде променяно от една държава членка в друга държава. По отношение на българската уредба в Търговския закон е предвидено едно много съществено ограничение на този принцип, а именно това, че не може да се осъществи смяна на седалището на българско обединение в друга държава членка, ако то притежава земя в Република България. Още една особеност на българската уредба е, че може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон спрямо обединението, но това не води автоматично до такова производство и спрямо неговите членове, независимо че и те отговарят солидарно и неограничено за задълженията. Съществена забрана, предвидена в регламента, е, че обединението не може да прави публично предлагане на капиталовия пазар.
За да бъде учредено такова обединение, е необходимо приемане на договор за учредяването му между съдружниците, както и вписване в надлежния регистър за придобиване на правосубектност. Най-малко следните данни трябва да се съдържат в договора:
- наименование на обединението, преди или след което се поставят думите „Европейско обединение по икономически интереси“ или съкращението „ЕОИИ“, освен ако тези думи или съкращението вече съставляват част от наименованието;
- седалище на обединението;
- предмет на дейност, заради която е създадено обединението;
- име или наименование, фирма, правноорганизационна форма, местопребиваване или седалище, номер и място на регистрация, ако съществуват такива, на всеки член на обединението;
- срок на съществуване на обединението, освен ако то се учредява безсрочно.
Учредители на такова обединение могат да бъдат европейски търговски дружества или физически лица, които извършват всякаква промишлена, търговска, занаятчийска или селскостопанска дейност, упражняващи свободна професия или предоставящи други услуги в Общността. Трябва да са налице минимум две дружества учредители или две физически лица, които осъществяват дейност в различни държави членки, като е възможен вариант обединението да се учреди от едно юридическо лице плюс едно физическо лице, но остава принципът те да осъществяват дейност в различни държави.
По отношение на седалището има изискване то да се намира там, където се намира главното управление на обединението или там, където се намира главното управление на един от членовете на обединението, а при физическо лице — там, където то извършва основната си дейност, при условие че обединението фактически извършва дейност на това място.
Всеки член има един глас. Учредителният договор на обединението може да предоставя на някои членове повече от един глас, но само при условие че никой член не притежава мнозинство от гласовете, като идеята е решенията да се взимат по възможност с консенсус от всички съдружници. Интересен е въпросът за мнозинството при приемане на решения на съдружниците на обединението, тъй като за определени въпроси се изисква единодушие за тяхното приемане. Става въпрос за
- промяна в предмета на дейност на обединението;
- промяна на броя на гласовете, предоставени на всеки член;
- промяна на условията за вземане на решения;
- продължаване на срока на съществуване на обединението извън предвиденото в учредителния договор;
- -промяна на приноса на всички или на някои от членовете за финансирането на обединението;
- -промяна на всяко друго задължение на член, освен ако в учредителния договор на обединението е предвидено друго;
- -внасяне на изменения в учредителния договор на обединението, които не попадат сред посочените горе, освен ако в договора е предвидено друго.
Решението за приемане на нови членове се взема единодушно от членовете на обединението. Всеки нов член отговаря за задълженията на обединението, включително тези, които произтичат от дейността преди приемането му. Той обаче може да бъде освободен от плащането на задължения, възникнали преди приемането му, чрез клауза в учредителния договор на обединението или в акта за приемането му.
Член на обединението може да напусне в съответствие с условията, предвидени в учредителния договор, а ако такива липсват — с единодушното съгласие на останалите членове. Наред с това всеки член на обединението може да напусне при важни причини. Всеки член на обединението може да бъде изключен по причини, посочени в учредителния договор, и във всеки случай, ако допусне грубо неизпълнение на задълженията си или ако причинява или създава заплаха от причиняване на сериозни сътресения в дейността на обединението. Изключването се извършва само с решение на съда, до който е подадена молба от мнозинството от останалите членове, освен ако учредителният договор на обединението предвижда друго-тоест за едностранното напускане на съдружника трябва единодушие на останалите, а за изключването му е достатъчно мнозинството от членовете.
Обединението се представлява пред трети лица от управител, избран с решение на членовете на европейското обединение при условия, определени в учредителния договор. При повече от един управител, ако друго не е уговорено между съдружниците и вписано в съответния регистър, обединението се представлява от всеки управител поотделно. Всякакви ограничения на правомощията на управителя, произтичащи от вътрешните отношения в дружеството, не могат да се противопоставят на трети лица. Всеки управител задължава обединението в отношенията с трети лица, когато действа от името на обединението, дори и ако действията му не съответстват на предмета на дейност, освен ако обединението докаже, че третото лице е знаело или според обстоятелствата не е могло да не знае, че действието не съответства на предмета на дейност.
Обединението може да се прекрати с единодушие на членовете, ако не е уговорено друго мнозинство в учредителния договор. Обединението се прекратява по решение на членовете:
- в което се отбелязва изтичането на срока, предвиден в учредителния договор, или съществуването на друга причина за прекратяване, посочена в договора; или
- се отбелязва постигането на целите на обединението, респективно невъзможността за по-нататъшното им изпълнение.
Ако в продължение на три месеца след настъпването на някоя от гореописаните ситуации не е взето решение от членовете за прекратяване на обединението, всеки член може да поиска от съда да постанови това прекратяване.
Прекратяване може да има и в следните хипотези: когато броят на членовете спадне под две дружества или две физически лица; при наличие на важни причини; при нарушения относно дейността на дружеството, седалището на обединението в ЕС, както и относно необходимия минимален брой членове. Тук трябва да се добави, че освен прекратяване на вече съществуващо българско обединение, съществува възможност то да бъде обявено и за недействително, видно от разпоредбата на чл. 280а ал. 2 от Търговския закон. Основанията за недействителност на практика са същите, както и при останалите търговски дружества.
II. Данъчно облагане
Общ принцип в регламента, що се касае до данъчното третиране на обединението, е, че на облагане подлежи само печалбата на съдружниците, а не и печалбата на самото обединение – чл. 40 от регламента.
В чл. 3 на Закона за корпоративното подоходно облагане тези обединения не са предвидени като данъчно задължени лица, попадащи под обхвата на корпоративното данъчно облагане, тоест доходите на такова обединение не би следвало да подлежат на облагане с корпоративен данък. Целта на правната уредба е да концентрира данъчните задължения за данък печалба не в самото обединение, което, както вече казахме, осъществява спомагателна дейност, а само спрямо неговите членове-тоест тяхната печалба, а не тази на обединението, ще подлежи на облагане с корпоративен данък в съответните държави членки. Например ако обединението разпредели дивиденти в полза на съдружник, това ще се счита за приход на съответния съдружник и той ще подлежи на облагане. По същия начин имуществените вноски на съдружника в полза на обединението ще се считат за данъчно признат разход, който ще намали печалбата на съответния съдружник.
Трябва да се отбележи, че ограничението относно данъчното третиране по регламента касае само печалбата на обединението-тоест плащането на корпоративния данък. За всякакви други данъци като например ДДС, както и задължителни осигурителни вноски относно наети служители, подобни ограничения не са предвидени, което означава, че обединението на общо основание се явява задължено лице за тях.
III. Процедура по регистрация в българския ТР
Процедурата по вписване на обединението наподобява тази при дружествата с ограничена отговорност, тъй като се подава заявление по образец в търговския регисtър към Агенцията по вписванията. Дължи се държавна такса за вписване в размер на 100 лв., но ако заявлението бъде подадено по електронен път, таксата е 50 лв.
Пред търговския регистър се подават следните документи:
- Заявление по образец № А10.
- Учредителен договор с минимално необходимо съдържание:
а) наименование на обединението, следвано или предшествано от абревиатурата „ЕОИИ“, освен ако тя не съставлява част от самото наименование
б) седалище на обединението
в) предмет на дейност
г) име или наименование, фирма, правноорганизационна форма, местопребиваване или седалище, регистрационен номер и място на регистрация, ако има такива, на всеки един член на обединението
д) срок на съществуване, ако не е учредено безсрочно
- Решение на членовете на европейското обединение по икономически интереси за назначаване на управител или управители, ако управителят или управителите не са назначени с учредителния договор.
- Нотариално заверено съгласие и образец от подписа на всеки от управителите на европейското обединение по икономически интереси.
- Декларация от всеки от управителите на европейското обединение по икономически интереси, че отговаря на изискванията по чл. 19, ал. 1 от Регламент (ЕИО) 2137/85, а именно, че не е лишен от правото да бъде член на административен или управителен орган на дружество.
- Документ, установяващ съществуването на юридическо лице – член на европейското обединение по икономически интереси, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон (само за юридическо лице - член на европейското обединение по икономически интереси, което не е учредено по българското право).
- Решение на съответния орган на юридическото лице - член, за участие в европейското обединение по икономически интереси.
- Ако предметът на дейност е подчинен на разрешителен режим, се прилага съответният лиценз или разрешение, когато това се изисква от закон за извършване на вписването.
- Други документи съгласно изискванията на закон.