Един от сериозните проблеми на правителствата в последно време са свързани с така наречената „споделена икономика” или „споделено ползване”. Това понятие е породено от нуждата от оптимизация на разходите и може да се изрази с  въпроса:  „Защо да купувам определен актив, когато мога да го заема от някого за определен период от време срещу по-достъпна цена”. Тоест в основата на „споделената икономика” стои актив, който не се използва постоянно от неговия реален собственик, което довежда до възможността този актив да се преотдава на други хора за определено време. Обект на тази икономика могат да бъдат всякакви вещи и/ или услуги, като например автомобили, велосипеди , селскостопанска и фототехника, дрехи, строителни инструменти, фитнес уреди, спортна екипировка,  апартаменти, части от апартаменти – стаи или дори само дивани, както и таксиметрови услуги или споделен превоз на багаж. По света са познати много примери за подобно преотдаване на активи, като те не се наблюдават само в последните години. Напротив, това явление съществува отдавна, просто с развитието на технологиите става далеч по-улеснено. Съществуват стотици сайтове, които свързват хора, търсещи и предоставящи определени активи или услуги.

Като всяко новопоявило се явление, и споделената икономика създава в началото затруднения, които трябва да се преодолеят. Ето ги и някои от основните проблеми, които затрудняват правителствата във връзка с нея:

1. Първият проблем е със събирането на данъци и такси за тези услуги. Причините за този проблем са две:

• Първата е неограниченият асортимент от стоки и услуги, които могат да бъдат предлагани по този начин. Дори и при постоянни изменения в законите би било трудно да се обхванат всички възможни варианти.
• Втората е, че с развитието на технологиите, проследяването на предоставените стоки и услуги е почти невъзможно или поне изключително трудно. Ако някога кръгът от хора, на които можеш да предложиш определен актив или услуга се е ограничавал до съседните квартали, то в днешно време той се е увеличил стократно.

Според някои, голяма част от хората дори не осъзнават, че извършват облагаеми доставки по смисъла на закона и за тези услуги дължат данък. За тази цел трябва да се работи в насока как да се събират и съхраняват данните, за да може да се контролира внасянето на данъци.

2. За нещастие проблемът със събирането на данъци далеч не е единственият. Правителствата трябва да съобразят и възможни проблеми във връзка със защитата на потребителите, защитата на личните данни и защитата на конкуренцията.

• Според Закона за защита на потребителите едни от основните права на потребителите са право на получаване на информация за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им и право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги.  Слабата регулация на споделената икономика би могла да доведе до множество жалби от недоволни потребители.
• И до днес продължава да се говори за скандала със злоупотребата с лични данни на фейсбук потребители от компанията „Кембридж Аналитика”. След влизането в сила на новия Регламент за защита на личните данни - РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679, част от сайтовете затегнаха мерките в тази насока, но все още остава голяма част, която не е преминала през този процес. По-трудният контрол над споделеното ползване може да доведе и до по-сериозни проблеми в тази насока.
• Нелоялната конкуренция е такова нарушение на общоприетите правила и норми на търговската конкуренция, което води до нарушаване на правните норми и неписаните правила на добросъвестната търговска практика. Комисията за защита на конкуренцията следи за спазването на Закона за защита на конкуренцията, в който са уредени въпросите за нелоялната конкуренция. В общи линии тя се отнася до забрана на увреждането на доброто име на конкурентите, въвеждането в заблуждение относно свойствата на стоките или услугите, заблуждаваща и сравнителна реклама, имитация на продукти/ услуги, която може да доведе до заблуда на потребителя, нелоялно привличане на клиенти и разгласяване на производствени или търговски тайни. Нарушаването на някои от горните принципи би могло да доведе до разрушаването на определени бизнеси, нарушаване на организацията на производствения процес и забавяне на иновациите и научно-техническия прогрес.

Едни от най-известните примери за споделена икономика в България са Uber, които предоставят възможност за споделено пътуване, и Airbnb, които предлагат стаи под наем. Дейността на Uber бе прекратена в България преди известно време поради проблеми със Комисията за защита на конкуренцията. Отдаването и наемането на имоти през платформата на Airbnb обаче продължава и до днес.

Както споменахме по-горе, един от големите въпроси, пред които е изправена държавата, е как да събира информация за приходите на „наемодателите” в Airbnb, за да може да им удържа данъци. Несъмнено за постигането на тази цел има различни варианти. Пример е подходът на немските данъчни власти. За да разберат кой е получил приходи от платформата и да проверят дали е платил данъци или не, немските данъчни служби изпращат запитване до седалището на портала, което се намира в Дъблин, Ирландия. След получаването на списъкът с имена, държавата проверява дали отдаването под наем спазва законовите рамки.

Данъчно облагане на приходите от наем от Airbnb

Тук ще изброим накратко с кои видове данъци могат да бъдат обложени приходите от наем от платформи като Airbnb, Booking и други.

1. Корпоративен данък съгласно ЗКПО

Ако доходът е получен от юридическо лице, в този случай данъчното облагане се извършва съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане. Юридическото облага с 10% печалбата на годишна база.

2. Данък съгласно ЗДДФЛ.

Ако наемодателят е физическо лице и не е задължено да плаща патентен данък, има задължението сам да декларира дължимия данък чрез подаване на декларация по чл. 55 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларирането се извършва на тримесечна база. Когато наемателят е юридическо лице, той трябва да удържи данъка при плащането на наема. Задължение на наемателя е да подаде декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ  и внесе в бюджета удържания данък.

Срокове за деклариране и размер на данъка.

Декларирането на данъка съгласно чл.55 от ЗДДФЛ се извършва в срок последния ден на месеца, следващ тримесечието. За първото тримесечие на годината (януари-март), подаването на декларацията и плащането на данъка се извършва до 30.04, за второто тримесечие (април-юни)-до 31.07, за третото (юли-септември) – до 31.10. Сроковете за деклариране и плащане на данъка са еднакви, независимо дали се декларира от физическото лице, получило дохода, или от фирмата – която е удържала данъка от сумата на платения наем.

Ставката на данъка е 10%.

3. Патентен данък

Патентният данък се дължи от физическите лица, които отдават краткросочно имот под наем чрез Airbnb, Booking и други.

С патентен данък се облагат места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма - данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта и варира между 25 и 250 лв. Характерно за този данък е, че сумата му е годишна, фиксирана, приходите на лицето не трябва да надхвърлят 50.000,00 /петдесет хиляди лева за предходната година (чл. 61з т. 1 от ЗМДТ), и лицето не трябва да е регистрирано по ЗДДС (чл. 61з, т. 2 от ЗМДТ), с изключение на регистрация при доставка на услуги по чл. 97а и за вътрешнообщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:
1) за първото тримесечие - до 31 януари;
2) за второто тримесечие - до 30 април;
3) за третото тримесечие - до 31 юли;
4) за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

Ако имотът не отговаря на изискванията за облагане с патентен данък, тогава е в сила данъчното облагане съгласно ЗДДФЛ.

4. Туристически данък

С туристически данък се облагат всички нощувки, независимо дали наемодателят е физическо или юридическо лице. Тъй като туристическият данък по своя вид е местен данък, размерът му се определя от Общинския съвет на съответната община с наредба, като може да варира в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка. Декларирането на данъка се извършва в срок до 31 януари за предходната календарна година. Дължимият данък  се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките. Данъкът се плаща в бюджета на общината, на чиято територия се намира имота.

5. Задължения по ЗДДС на физически и юридически лица при отдаване на недвижим имот под наем

Платформите Airbnb и booking са чуждестранни доставчици. А наемодателят (физическо или юридическо лице) е получател на посреднически услуги. Съгласно чл. 97а ал. 1 от ЗДДС, получателят на услугата трябва да има регистрация по ДДС,  7 дни преди получаването на услугата.  Регистрацията по чл. 97а ал. 1 е специална регистрация, като в този случай регистрираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит по ДДС.

Лицето може да се регистрира по ДДС и по избор, съгласно чл. 100 от ЗДДС, а ако достигне оборот от 100.000,00 лв, регистрацията по ЗДДС е задължителна /чл. 96 от ЗДДС/. При регистрацията по ДДС, облагането с патентен данък отпада. Задълженото лице трябва да начислява ДДС върху всяка продажба в размер на 9%.

6. Задължения по КСО на физическото лице при отдаване на недвижим имот под наем

Когато имотът се отдава дългосрочно (за жилищни нужди, или стопанска дейност на юридическо лице), не се дължат осигурителни вноски. Задължение за осигуряване възниква  само ако наемодателят е безработно лице, като се дължат вноски само за здравно осигуряване (в размер на 8%), върху сумата на облагаеми доход.

7. Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ

Ако физическото лице е отдавало под наем дългосрочно своя имот, трябва да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30.04 на следващата година. Данъчната декларация се подава задължително, независимо дали лицето е платило авансово данъка върху дохода, или не го е направило.

Ако лицето се е облагало през годината с патентен данък, тогава не е задължено да подаде данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.