Един от сериозните проблеми на правителствата в последно време са свързани с така наречената „споделена икономика” или „споделено ползване”. Това понятие е породено от нуждата от оптимизация на разходите и може да се изрази с  въпроса:  „Защо да купувам определен актив, когато мога да го заема от някого за определен период от време срещу по-достъпна цена”. Тоест в основата на „споделената икономика” стои актив, който не се използва постоянно от неговия реален собственик, което довежда до възможността този актив да се преотдава на други хора за определено време. Обект на тази икономика могат да бъдат всякакви вещи и/ или услуги, като например автомобили, велосипеди , селскостопанска и фототехника, дрехи, строителни инструменти, фитнес уреди, спортна екипировка,  апартаменти, части от апартаменти – стаи или дори само дивани, както и таксиметрови услуги или споделен превоз на багаж. По света са познати много примери за подобно преотдаване на активи, като те не се наблюдават само в последните години. Напротив, това явление съществува отдавна, просто с развитието на технологиите става далеч по-улеснено. Съществуват стотици сайтове, които свързват хора, търсещи и предоставящи определени активи или услуги.

Като всяко новопоявило се явление, и споделената икономика създава в началото затруднения, които трябва да се преодолеят. Ето ги и някои от основните проблеми, които затрудняват правителствата във връзка с нея:

1. Първият проблем е със събирането на данъци и такси за тези услуги. Причините за този проблем са две:

• Първата е неограниченият асортимент от стоки и услуги, които могат да бъдат предлагани по този начин. Дори и при постоянни изменения в законите би било трудно да се обхванат всички възможни варианти.
• Втората е, че с развитието на технологиите, проследяването на предоставените стоки и услуги е почти невъзможно или поне изключително трудно. Ако някога кръгът от хора, на които можеш да предложиш определен актив или услуга се е ограничавал до съседните квартали, то в днешно време той се е увеличил стократно.

Според някои, голяма част от хората дори не осъзнават, че извършват облагаеми доставки по смисъла на закона и за тези услуги дължат данък. За тази цел трябва да се работи в насока как да се събират и съхраняват данните, за да може да се контролира внасянето на данъци.

2. За нещастие проблемът със събирането на данъци далеч не е единственият. Правителствата трябва да съобразят и възможни проблеми във връзка със защитата на потребителите, защитата на личните данни и защитата на конкуренцията.

• Според Закона за защита на потребителите едни от основните права на потребителите са право на получаване на информация за стоките и услугите, право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им и право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги.  Слабата регулация на споделената икономика би могла да доведе до множество жалби от недоволни потребители.
• И до днес продължава да се говори за скандала със злоупотребата с лични данни на фейсбук потребители от компанията „Кембридж Аналитика”. След влизането в сила на новия Регламент за защита на личните данни - РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679, част от сайтовете затегнаха мерките в тази насока, но все още остава голяма част, която не е преминала през този процес. По-трудният контрол над споделеното ползване може да доведе и до по-сериозни проблеми в тази насока.
• Нелоялната конкуренция е такова нарушение на общоприетите правила и норми на търговската конкуренция, което води до нарушаване на правните норми и неписаните правила на добросъвестната търговска практика. Комисията за защита на конкуренцията следи за спазването на Закона за защита на конкуренцията, в който са уредени въпросите за нелоялната конкуренция. В общи линии тя се отнася до забрана на увреждането на доброто име на конкурентите, въвеждането в заблуждение относно свойствата на стоките или услугите, заблуждаваща и сравнителна реклама, имитация на продукти/ услуги, която може да доведе до заблуда на потребителя, нелоялно привличане на клиенти и разгласяване на производствени или търговски тайни. Нарушаването на някои от горните принципи би могло да доведе до разрушаването на определени бизнеси, нарушаване на организацията на производствения процес и забавяне на иновациите и научно-техническия прогрес.

Едни от най-известните примери за споделена икономика в България са Uber, които предоставят възможност за споделено пътуване, и Airbnb, които предлагат стаи под наем. Дейността на Uber бе прекратена в България преди известно време поради проблеми със Комисията за защита на конкуренцията. Отдаването и наемането на имоти през платформата на Airbnb обаче продължава и до днес.

Както споменахме по-горе, един от големите въпроси, пред които е изправена държавата, е как да събира информация за приходите на „наемодателите” в Airbnb, за да може да им удържа данъци. Несъмнено за постигането на тази цел има различни варианти. Пример е подходът на немските данъчни власти. За да разберат кой е получил приходи от платформата и да проверят дали е платил данъци или не, немските данъчни служби изпращат запитване до седалището на портала, което се намира в Дъблин, Ирландия. След получаването на списъкът с имена, държавата проверява дали отдаването под наем спазва законовите рамки.

Облагане на доходи от наеми при наемодатели – физически лица

Ако наемодателят е физическо лице, а наемателят – юридическо, задължение да внесе и да декларира данъка има дружеството. Ако наемодателят и наемателят са физически лица, наемодателят сам е длъжен да декларира доходите си.

И в двата случая доходите от наем се облагат авансово на тримесечна база. Физическите лица имат правото да приспаднат 10% нормативно признати разходи, както и осигурителните вноски, които са задължени да правят за своя сметка . Данъчната ставка за облагане на доходи от наеми е 10%.

И в двата случая, данъкът се внася до края на месеца, следващ съответното тримесечие, и се декларира чрез декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в същия срок.

Доходите от наеми на физическите лица се декларират и в Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Облагане на доходи от наеми при наемодатели – юридически лица

При юридическите лица – наемодатели се прилага стандартната данъчна ставка според ЗКПО от 10% върху печалбата на дружеството.