Застрахователно право

Застрахователното право е съвкупността от правни норми, които регламентират отношенията по повод образуване, функциониране и прекратяване на застрахователните организации и отношенията между тях и застрахованите лица.

Застраховането като дейност се осъществява чрез създаване на един общ граждански фонд от различни лица, потенциално застрашени от определени събития. За целта се създава нов правен субект – застрахователна организация – акционерно дружество, холдинг или застрахователна кооперация.

Средствата от този фонд се:

  • управляват по определен начин;
  • разпределението на тези средства става в полза на тези, които ефективно са претърпели вреда. Били са засегнати от застрахователното събитие;
  • Този фонд има функции на застрахователен фонд. Вредите се поправят чрез обезщетение (при имуществените) или застрахователна сума (при нарушаване на лични права – здраве, живот и т.н)

Застрахователното правоотношение възниква при сключване на договор между застрахователна организация и застрахованото лице. Понятието за застрахователен договор е уредено в чл. 183 от Кодекса на застраховането и гласи „с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума“.

Този договор представлява съвпадение на две насрещни волеизявления на застраховател и на застрахован. Всеки един от тях има определени права и задължения. Задълженията за застрахователя се наричат отговорностти - носи риска и при настъпване на застрахователното събитие е длъжен да плати обезщетение или застрахователна сума. Застрахованият има задължение да плати застрахователната премия, да представи на застрахователя информация от значение за застраховането.

Застователният договор е двустранен, възмезден, консенсуален, формален и алеаторен. Той е двустранен и възмезден, защото срещу задължението на застрахования да плати застрователна премия в тежест на застрахователя възниква задължението да даде застрахователна закрила. Всяко от тези задължения е основание за насрещно задължение. Той е консенсуален, т.к. постигнатото съгласие, в определената за това форма, запълва фактическия състав на договора. Той е формален, понеже законът изисква писмена форма за неговата действителност – сключва се писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.

Фактори, които са способствали за развитие на съвременното застраховане, такова каквото го познаваме:

  • Усъвършенстване на математическите и статистически методи за изчисляване на вероятностите за сбъдване на различни застрахователни рискове – това е от значение за определяне нивото на застрахователната премия, за да се покрият вредите от сбъдване на застрахователните рискове;
  • Силно развитие на икономическите и финансови методи за управление на застрахователния портфейл образуван от натрупаните средства от застрахователните премии;
  • Усъвършенства се структурата на застрахователните продукти, като се създават все по-привлекателни продукти за застрахования, някои от тях дори с инвестиционна цел.

Чл. 3 от Кодекса на застраховането регламентира, че застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности: оценка на застрахователния риск, определяне на застрахователната премия, установяване на настъпило застрахователно събитие, определяне размера на причинените вреди, управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя и др.

Въпреки, че застраховането е правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти (застраховател и застрахован), в българското застрахователно право има силно изразена степен на държавно регулиране, т.е. правотношенията между застрахователя и държавата са публичноправни отношения.

Застраховките се делят на 2 групи: Лични и имуществени. Видовете застраховки са изброени в Приложение № 1 към Кодеска на застарховането.

Застраховател, който извършва лични застраховки няма право да извършва имуществени и обратно. Идеята е да се стесни застрахователния фонд и да не се преливат средства, т.е. парите да се използват само за покриване на съответния вид риск.

Ние сме Вашият адвокат в България по въпросите със застрахователно право. Нашите правни услуги в тази област обхващат:

  • Консултации по всички въпроси на застрахователното право;
  • Подаване на възражение срещу отказ на застраховател да плати застрахователно обезщетение или сума;
  • Подаване на писмена претенция до застраховател във връзка със задължението му да плати застрахователно обезщетение или сума;
  • Процесуално представителство пред всички инстанции на българските съдилища по застрахователни дела

Последни новини