Българското наследствено право предоставя възможността едно лице да се разпореди с цялото си имущество за след неговата смърт посредством съставянето на завещание. Освен разпореждането с имущество завещанието може да съдържа и модалитети. Липсата им не води до недействителност на завещанието и поради тази причина те се квалифицират като „несъществено съдържание” на сделката. Тези допълнителни елементи обаче разкриват в пълнота волята на завещателя за облагодетелстване. Те също така дават информация и за мотивите на завещателя, макар и последните да не са част от съдържанието на завещанието (изключение се наблюдава при оформянето на мотива като условие). Елементи от допълнителното съдържание са: срок, условие, тежест, изборът на изпълнител на завещанието. Чл. 17, ал. 1 от Закона за наследството (съкр. „ЗН”) предвижда, че завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест. Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.

Тежестта по своята същност представлява волеизявление на завещателя, с което той възлага на лицето, в полза на което е направено завещателно разпореждане, да извърши определено действие (dare) или да се въздържи от извършването му (facere) след откриване на наследството, например: заветникът да завърши икономически университет, да гледа децата на завещателя, да построи паметник на завещателя, да надари театъра, наследилият дружествените дялове, да дава месечна издръжка на моите наследници по закон и т.н. Задължението може да бъде както за периодично действие/бездействие, така и за еднократно. Адресат на тежестта може да бъде само наследникът по завещание, респективно заветникът.

За да бъде действително завещателното разпореждане, е необходимо тежестта да бъде възможна (чл. 42, б. „в” ЗН). В противен случай завещателното разпореждане е нищожно. Невъзможността на тежестта може да бъде както фактическа, така и правна. Фактически невъзможната тежест означава, че последната не може да бъде изпълнена.  Според чл. 18, изр. 2 ЗН обаче неизпълнението на тежестта не влече автоматично недействителност. Правната невъзможност намира приложение, когато тежестта противоречи на закона или морала. Така и при фактическата, и при правната невъзможност завещанието ще бъде нищожно, само ако тежестта е единственият мотив за съставяне на завещанието, респ. за облагодетелстване на заветника. В тази връзка всеки конкретен случай трябва да бъде разгледан сам за себе си, като завещателните разпореждания бъдат тълкувани във връзка едно с друго с оглед действителната воля на завещателя.

Както цялото завещание, така и задължението за изпълнение на тежестта има действие след откриване на наследството. Поради тази причина и волеизявление, според което наследникът по завещание трябва да се грижи за завещателя докато последният е жив, не представлява тежест по смисъла на ЗН.

В правната литература⁽¹⁾ се поддържа становището, че лицето, на което е направено завещание с тежест, е длъжно да изпълни тежестта до размера на полученото имущество. Това становище напълно съответства на отговорността за задължения на наследодателя при приемане на наследство по опис (чл. 60, ал. 2 ЗН).

Законът не предвижда ограничение в ползва на кого да бъде учредена тежестта – това може да бъде както в полза на завещателя, в полза на заветника, в полза на трето лице (физическо или юридическо), така и в обществен интерес. Лицето може да бъде както определено, така и определяемо (напр. „Завещавам имуществото си на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, като последният трябва да осигурява стипендия за успех на петима кандидат-студента.”) Интересът е определящ за възникване на правото да се иска изпълнение на възложената в завещанието тежест (чл. 18, изр. 1 ЗН). Така само лицата, имащи имуществен и морален интерес, биха могли да искат изпълнение. В зависимост от това в чия полза е уговорена тежестта, интерес имат например наследниците на завещателя, третото лице, което се ползва от нея, неговите наследници, ако разпореждането не е било intuito personae (с оглед личността). Според ЗН неизпълнението на тежестите не влече след себе си унищожението на завещателните разпореждания (чл. 18, изр. 2 ЗН). Въпреки това,  в правната теория се поддържа становището⁽²⁾ , че задължението, породено от тежест, подлежи на принудително изпълнение, ако това е възможно. Смятам последното за напълно резонно, с оглед на факта, че в противен случай волята на наследодателя би била само едно добро пожелание. Съдебна практика дали лицето, имащо правен интерес, притежава качеството кредитор по отношение изпълнението на тежестта, липсва. Така в литературата се приема становището⁽³⁾, което подкрепям, а именно, че чл. 18 ЗН урежда самостоятелен иск за изпълнение на задължение, произтичащо от уговорка за тежест, и приложение намира  чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (съкр. „ЗЗД”), както и на предвидените там възможности за въздействие срещу неизправния длъжник. В този смисъл лицето, имащо правен интерес, може да иска и обезщетение за изпълнение вместо дължимото изпълнение⁽⁴⁾.

Тежестта по правната си същност представлява задължение за изпълнение, респективно за въздържане от действие. Като принцип в наследственото право е установено, че наследникът отговаря за задълженията на наследодателя си, в случай че наследството бъде прието (чл. 57 ЗН). Напълно логично следва и отговорността на наследниците на наследника по завещание да изпълнят наложената със завещанието тежест. Абсолютна предпоставка за това е наследникът по завещание да е приел завещаното имущество, да е починал преди да съумее да изпълни тежестта и неговите наследници да са приели наследството. Ако наследниците на един от наследниците по завещание се откажат от наследството, задължението за изпълнение на тежестта не преминава към останалите наследници по завещание, ако такива има, както и не преминава към наследниците по закон. Това е така, защото нашият закон не познава приращението при наследяването по завещание.

__________________________________________________________________________________

1. Христо Тасев, Българско наследствено право, 2009
2. Така Павлова, М. Гражданско право, Обща част, 2. прераб. и доп. изд., С. Софи-Р, 2002, 505.
3. Така проф. Иван Русчев, д.ю.н., Иск за изпълнение на задължението произтичащо от тежест. Правни средства за защита срещу неизпълнение на задължението произтичащо от тежестта
4. Пак там