Изпълнителният процес налага използването на прунуда, която е позволена и законово уредена. Процесът започва по молба на взискателя, който представя на съдебния изпълнител изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. За да бъде длъжно едно лице (длъжник) да търпи принудата, чрез изпълнителните действия, е необходимо тя да бъде упражнена законосъобразно.
Има случаи обаче, в които сме изправени пред незаконно принудително изпълнение. Основните проявни форми са: незаконност поради накърняване на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес и незаконност поради липса на материалноправно условия за законност на изпълнителния процес. В първият случай, средството за защита е жалба срещу действията (или бездействията) на съдебния изпълнител. Във вторият случай е налице един гражданскоправен спор, който трябва да бъде разрешен по исков път.
I. Защита чрез обжалване на незаконни действия и бездействия
Счита се, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни до момента на тяхната отмяна, ако има съответно обжалване от заинтересуваните участващи в изпълнителното производство лица. Изчерпателно изброени са актовете или действията, които могат да бъдат предмет на тази жалба. На първо място, това са изрични откази и постановления, с които се отказва да се извърши определено изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на изпълнението. Правото на тази жалба е признато само по отношение на взискателя, тъй като длъжникът няма интерес от това обжалване.
Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските , както и поради това, че наддването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В по-голямата си част, обжалваните актове представляват крайни актове, с които се завършва дадена процедура и затова възможността да се оспорват отделни въпроси за извършени нарушения по тези процедури не е предвидена.
За третите лица е предоставена възможността да обжалват действията на съдебния изпълнител, когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на тези трети лица. Както и във случаите, когато трето лице е било във владение на недвижим имот, преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява, съответно по което е направен въвод във владение.
Жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението на обжалваното действие. Ако страната е присъствала на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването на действието. От същия момент започва да тезе срокът и за страната, която е била редовно призована за извършването на това действие на съдебния изпълнител. За лицата, които не са присъствали или не са били призовани, срокът тече от деня на съобщението. Жалбите се подават с препис до другата страна, на която се изпраща преписа, и тя има възможност да отговори, като в тридневен срок подаде писмени възражения до съдебния изпълнител. След изтичането на тези срокове, съдебният изпълнител излага своето писмено становище по обажалваните действия и изпраща цялото дело на съотвения окръжен съд. В становището на съдебния изпълнител се съдържат мотивите му, накарали го да извърши съответните дейсвия по изпълнителното дело, които са предмет на обжалване.
Поначало изпълнителното производство не е състезателно. Въз основа на твърденията на взискателя и предствените пред съдебния изпълнител писмени доказателства, той формира своето убеждение по поставения въпрос и предприема съответното действие. Така например, когато се прави оценка на движима вещ или на недвижим имот на длъжника или на трето лице, съдебният изпълнител може да ползва услугите и заключението на вещи лица. В изпълнителното производство обаче не може да стане оспорването на заключението на вещото лице.
Освен изброените по-горе има още няколко възможности за обжалване актовете на съдебния изпълнител – разпределението на събраната по делото сума, може да се обжалва в тридневен срок от деня на предявяването му. Когато длъжникът не предаде движима вещ, която е осъден да предаде и нейната равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител. Постановлението за определяне на равностойността й също подлежи на обжалване. Съпругът недлъжник също може да обжалва действия на съдебния изпълнител, когато са налице определени в закона предпоставки.
Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Когато жалбата е подадена от трето лице, окръжният съд трябва да я разгледа в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя и да се произнесе по повдигнатия в нея въпрос с решение. Като трети лица се третират лицата, които владеят вещите, предмет на изпълнителното действие и които не са страни по изпълнителното дело; лицата, които са искали да участват в надддаването на публичната продан; третото задължено лице и др. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
II. Защита срещу принудително изпълнение по исков ред
Когато изпълнителният лист и заповедта за изпълнението са издадени въз основа на документ и се връчат на длъжника от съдебния изпълнител, той може да подаде възражение до съда срещу заповедта за изпълнение. Възражението не спира принудителното изпълнение, освен в случаите когато, заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед. Длъжникът все пак може да предизвика спиране на изпълнението, когато представи надлежно обезпечение, че взискателят ще бъде удовлетворен. Освен, че подсигурява взискателя, това обезпечение показва още, че оспорването е сериозно. Друга възможност за спирането е, ако възражението е подкрепено с убедителни писмени доказателства, но в този случай преценката за това е изцяло на съда. В тези случаи, взискателят трябва да предяви срещу длъжника иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок.
Когато длъжникът е пропуснал да предяви възражение, той може да оспори вземането също по исков ред, но само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в срок.
Трети лица също имат право на иск, когато техни права са засегнати от изпълнението. Той трябва да бъде предявен срещу взискателя и длъжника едновременно и третото лице трябва да установи, че то е собственик на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение. Когато сме изправени пред въвод, при който недвижимият имот се намира във владение на трето лице, то пак може да се защити, ако заяви пред съдебния изпълнител своите права. В този случай съдебният изпълнител отлага въвода и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Пропусне ли срока, въводът ще бъде извършен. Ако третото лице предяви молбата за спиране и съдът постанови спиране на въвода, той определя на третото лице едноседмичен срок за предявяване на иск пред надлежния съд, с който да се отрече правото на взискателя да получи имота.
Съдебният изпълнител носи имуществена отговорност за вредите причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител, трябва да се докаже, не само незаконността на предприетите от него действия (бездействия), но също така и настъпилите вреди (които могат да бъдат и пропуснати ползи) и причинно следствената връзка между деянията на съдебния изпълнител и настъпилите вреди. Вината му се предполага до доказване на противното.