С приемането на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. бе създадена процедура по европейска заповед за запор на банкови сметки, която има за цел да улесни кредиторите при трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Преди влизането в сила на регламента реалното изпълнение на задължения с трансграничен елемент често беше възпрепятствано. Процедурата се характеризира с бързина и цели изненада на длъжника, тъй като се осъществява без информиране на длъжника (процедура ex parte съгл. чл. 11).
Регламентът намира приложение при трансгранични дела, което означава, че банковата сметка, подлежаща на запориране, се държи в държава членка, различна от държавата членка на съда, в който е подадена молба за издаване на заповед за запор или от държавата членка местоживеене на кредитора (чл. 3 от Регламента). Местоживееенето се определя според членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът не се прилага в Дания и в Обединеното кралство.
I. Издаване на заповед за запор на банкови сметки
В кои случаи може да бъде издадена заповед за запор?
Регламентът предоставя възможността да се поиска запор на банкова сметка в следните случаи:
- предварително, т.е. преди предприемане на действия по образуване на съдебно производство срещу длъжника. Тази възможност наподобява обезпечението на бъдещ иск, допустимо според българското процесуално право, с единствената разлика, състояща се в броя и вида на обезпечителните мерки;
- на всеки етап по време на съдебното производство до момента на постановяване на съдебното решение, респ. сключването на спогодба;
- след постановяване на съдебно решение, сключване/одобрение на съдебна спогодба или издаване на автентичен акт, изискващ заплащането на сумата.
До кой съд се подава молбата за издаване на заповед за запор?
Кой съд е компетентен да издаде европейската заповед за запор на банкови сметки зависи на първо място от етапа на производството.
Когато все още не е постановено решение, сключена спогодба или издаден автентичен акт, компетентни да издадат заповедта за запор са съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по съществото на спора съгласно съответните приложими правила за компетентност (чл. 6, параграф 1).
И в този регламент е предвидена защитата на потребителите, а именно: компетентни да издават заповед за запор са съдилищата в държавата членка, в която е местоживеенето на длъжника, когато той има качеството потребител и сключил договорс кредитор с цел, която може да се счита за попадаща извън предмета на дейност или професията му и заповедта има за цел да обезпечи иск на кредитора, свързан с този договор.
При постановено решение или постигната спогодба, компетентни да издадат заповедта за запор за иска, посочен в решението или спогодбата, са съдилищата на държавата членка, в която е издадено решението или е одобрена или сключена съдебната спогодба.
При издаден автентичен акт компетентни да издадат заповедта за запор за иска, посочен в автентичния акт, са съдилищата, определени за тази цел в държавата членка, в която е съставен автентичният акт.
Предпоставки за издаване
Регламентът предвижда като главна предпоставка за издаване на заповед за запор да кредиторът да представи достатъчно доказателства, че е налице спешна необходимост от защита, защото съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено. Съдът може да изиска учредяването на гаранция с цел обезпечение на длъжника при евентуални вреди, ако счете това за необходимо и целесъобразно предвид обстоятелствата по случая. Ако съдът изиска учредяването на гаранция, той информира кредитора за необходимата сума и за приемливите форми на гаранция съгласно правото на държавата членка, в която се намира съдът. Той посочва на кредитора, че ще издаде заповед за запор веднага след учредяването на гаранция в съответствие с посочените изисквания.
Когато все още не е налице постановено решение, спогодба или автентичен акт, кредиторът представя и достатъчно доказателства пред съда, с които да го увери в съществуващата вероятност искът да бъде удовлетворен по същество. В този случай съдът изисква от кредитора да учреди гаранция в размер, достатъчен, за да се предотврати злоупотреба с процедурата и да се гарантира обезщетение на всички вреди, които длъжникът би понесъл в резултат на заповедта и доколкото кредиторът носи отговорност за тях (чл. 12, параграф 1). Кредиторът носи отговорност за всякакви вреди, причинени на длъжника по вина на кредитора от заповедта. В чл. 13, параграф 2 регламентът изброява случаите, в които се приема, че вината е на кредитора освен ако той докаже обратното. В останалите случаи доказателствената тежест се носи от длъжника. Приложимото право за отговорността е това на държавата членка по изпълнение.
Молбата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки следва да се подаде като се използва формулярът, установен в съответствие с процедурата по консултиране. В чл. 8 от регламента подробно е описано каква информация следва да бъде попълнена от кредитора във формуляра.
Недопустимо е едновременното подаване на молби за запор срещу един и същ длъжник за обезпечение на един иск от един кредитор (чл. 16).
Решение по молбата
Ако условията и изискванията на регламента са спазени, съдът издава заповедта за запор без забавяне, но не по-късно от изтичане на сроковете по чл. 18, а именно:
- когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, съдът постановява решението си до края на десетия работен ден, след като кредиторът е подал или, когато е приложимо, допълнил молбата си;
- когато кредиторът вече е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, съдът постановява решението си до края на петия работен ден, след като кредиторът е подал или, когато е приложимо, допълнил молбата си.
При непълна информация съдът може да даде да кредитора допълнителен срок да допълни или поправи молбата си.
Заповедта се издава във формата на формуляр, като конкретното й съдържание е подробно описано в чл. 19 от регламента.
Образуване на производство по същество (чл. 10)
Когато кредиторът е подал молба за издаване на заповед за запор преди започването на производство по същество по въпроса, той е длъжен да инициира такова производство и да предостави доказателство за това на съда, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор, до 30 дни след датата, на която е подал молбата, или до 14 дни от датата на издаване на заповедта, в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна. Съществува възможност по искане на длъжника съдът да удължи посочения срок, например за да даде възможност на страните да уредят иска.
Ако съдът не е получил доказателство за образуването на производство в рамките на горепосочения срок заповедта за запор се отменя или изпълнението ѝ се прекратява.
Когато съдът, издал заповедта за запор, се намира в държавата членка по изпълнение, отмяната на заповедта или прекратяването на изпълнението ѝ в тази държава членка се извършва в съответствие с нейното право.
Производството по същество се счита за започнало:
- в момента, в който документът за образуване на производството или равностоен документ е подаден в съда, при условие че кредиторът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се извърши връчване на длъжника; или
- ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, в момента, в който е получен от отговорната за връчването служба, при условие че кредиторът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда.
В случаите на изискана гаранция сроковете се прилагат спрямо решението, с което се изисква кредиторът да учреди гаранция. След като кредиторът учреди изискваната гаранция, съдът своевременно произнася своето решение по молбата за заповед за запор.
II. Признаване и изпълнение на заповедта
Регламентът изрично постановява в чл. 22, че „заповед за запор, издадена в държава членка съгласно настоящия регламент, се признава в другите държави членки, без да е необходима специална процедура, и подлежи на изпълнение в другите държави членки, без да има необходимост от декларация за изпълнителна сила.”
При спазване на разпоредбите на регламента изпълнението на заповедта за запор се осъществява в съответствие с процедурите, приложими за изпълнението на равностойни национални заповеди в държавата членка по изпълнение. Приложимо право е правото на държавата по местоизпълнение (чл. 23, параграф 5).
Всички органи, които участват в изпълнението на заповедта, са длъжни да действат без забавяне.
Компетентният орган да извърши фактическите действия по връчването на заповедта и налагането на запора е съдебният изпълнител в държавата членка, в която се намират банковите сметки на длъжника, предмет на обезпечението (чл. 618в, ал. 1 и чл. 618г, ал. 1 ГПК). Съдебният изпълнител следва да следи за това запорът да бъде налаган единствено до размера на исковата претенция, като длъжникът ще бъде свободен да се разпорежда с всички суми, които превишават сумите по европейската заповед.
Член 25 въвежда задължение на банката или на другия субект, отговарящ за изпълнението на заповедта в държавата членка по изпълнение, до края на третия работен ден след изпълнението на заповедта за запор да издава декларация, като използва формуляра за декларация, установен в актове за изпълнение, като посочва дали и до каква степен са били запорирани средствата в сметката или сметките на длъжника, и ако това е така, на коя дата е изпълнена заповедта.
III. Средства за правна защита на длъжника
Длъжникът разполага със съответните средства за защита срещу заповедта, като може да подаде молба за пълна или частична отмяна за заповедта на основанията, предвидени в регламента (напр. при пълното или частично погасяване на задължението, промяна на обстоятелствата, отхвърлянето на иска или отмяна на спогодбата, невръчване на заповедта на длъжника в 14-дневен срок от запорирането на съответните банкови сметки). Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване.
IV. Искане за получаване на информация относно сметка
Новост представлява възможността, кредиторът да получи информация относно банкова сметка на длъжника, когато е получил в държава членка подлежащо на изпълнение съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез който от длъжника се изисква да плати иска на кредитора, и кредиторът има основания да смята, че длъжникът притежава една или повече сметки в банка в конкретна държава членка, но не знае нито наименованието и/или адреса на банката, нито IBAN, BIC, нито друг банков номер, позволяващ да бъде установена банката. В този случай кредиторът може да поиска от съда, в който е подадена молбата за заповедта за запор, да поиска от информационния орган на държавата членка по изпълнение да получи информацията, необходима за установяване на банката или банките и на сметката или сметките на длъжника.
Кредиторът може да направи горепосоченото искане, когато съдебното решение, съдебната спогодба или автентичният акт, получени от кредитора, са все още неизпълними и сумата, подлежаща на запор, предвид съответните обстоятелства е значителна, и когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът в наличието на спешна необходимост от информация за сметката, тъй като съществува риск, че без нея по-нататъшното изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да бъде застрашено и че това впоследствие би могло да доведе до значително влошаване на финансовото състояние на кредитора.
Искането се отправя в молбата за издаване на заповед за запор. Кредиторът обосновава защо счита, че длъжникът има една или повече сметки в банка във въпросната държава членка, и предоставя цялата значима информация, с която разполага, относно длъжника и сметката или сметките, които подлежат на запориране. Ако съдът, в който е подадена молбата за издаване на заповед за запор, счита, че молбата на кредитора не е достатъчно обоснована, той я отхвърля.
Когато съдът е удовлетворен, че молбата на кредитора е добре обоснована и всички условия и изисквания за издаването на заповед за запор са спазени, съдът предава искането за информация на информационния орган на държавата членка по изпълнение в съответствие с член 29.
Регламентът предвижда всяка държава членка да определи орган, който да отговаря на исканията на съдилищата от други държави членки за предоставяне на информация относно наличието или липсата на банкови сметки на длъжниците. В България органът, който има задължението да предоставя подобна информация на чуждите съдилища, е Министерството на правосъдието (чл. 618в, ал. 2 ГПК).
Методи за получаване на информация
За да получи поисканата информация, информационният орган в държавата членка по изпълнение използва един от предвидените в тази държава членка методи, а именно:
а) задължение за всички банки на нейна територия да разкриват, по искане на информационния орган, дали длъжникът има сметка при тях;
б) достъп на информационния орган до съответната информация, когато тази информация се съхранява от публични органи или администрации в регистри или по друг начин;
в) възможност нейните съдилища да задължат длъжника да разкрие в коя банка или банки на нейна територия има една или повече сметки, когато такова задължение се придружава от заповед in personam от съда, с която му се забранява изтеглянето или прехвърлянето на средства от неговата сметка или сметки до размера, подлежащ на запориране съгласно заповедта за запор; или
г) всякакви други методи, които са ефективни и ефикасни за целите на получаването на съответната информация, при условие че не са несъразмерни по отношение на разходи или времеемки.
Независимо от предвидения от държавата членка метод или методи, всички имащи отношение към получаването на информацията органи действат експедитивно. Веднага щом информационният орган на държавата членка по изпълнение получи информацията относно сметката, той я предава на съда.
В случай че информационният орган не е в състояние да получи поисканата информация, той информира отправилия искането съд за това. Когато в резултат от липсата на информация за сметката или сметките молбата за издаване на заповед за запор е отхвърлена изцяло, отправилият искането съд незабавно освобождава всяка гаранция, която може да е учредена от кредитора.