Според българската правна доктрина търговското предприятие представлява динамична съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които изразяват дейността на търговеца. Като самостоятелен обект на правоотношението търговското предприятие може да бъде предмет както на прехвърлителна (продажба, апорт), така и на непрехвърлителна сделка (залог, лизинг).

І. Учредяване на залог

Възможността търговското предприятие да бъде заложено е изрично уредена в Закона за особените залози (чл. 4, ал. 1, т. 5), като наред с него субсидиарно приложение биха могли да намерят и разпоредбите на Търговския закон и общите правила за залога, визирани в чл.156 и сл. от Закона за задълженията и договорите. С договора за залог се обезпечава едно вземане с лихвите и неустойките по него. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОЗ договорът за залог на търговско предприятие се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като това е форма за действителност, т.е. неспазването й ще доведе до нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. Важно е да се отбележи, че за сключването на такъв договор не е необходимо решение на общото събрание на дружеството. Съобразно предписанията на ЗОЗ (чл.1) вещите, които представляват част от предприятието, не се предават на заложния кредитор, като по този начин търговецът може да продължи да осъществява своята дейността.

За да бъде залогът противопоставим на третите лица, които претендират права върху предприятието, той трябва да бъде вписан по партидата на търговеца в Търговския регистър (чл.21, ал. 2 ЗОЗ), като вписването има действие пет години от датата на първоначално вписване. Това вписване е минимално необходимо, но законът не изключва възможността и за допълнително вписване в други регистри, за да е противопоставим залогът на трети лица, които са придобили права върху отделни елементи от състава на предприятието. Така например ако в предприятието има имущество по чл. 4 ЗОЗ, което е изрично описано в договора за залог и същият е вписан в Централния регистър на особените залози, заложният кредитор ще може да противопостави договора на трето лице-приобритател, макар елементът - предмет на прехвърлителната сделка, вече да не е съставна част на търговското предприятие. Това вписване също е с петгодишен срок.

В случай на преобразуване на търговското дружество, при който търговското предприятие преминава върху новоучредени дружества (разделяне, отделяне), залогът следва търговските предприятия на всички новоучредени дружества, т.е. той може да бъде противопоставен на всяко лице, което придобива заложеното имущество.

Ако е налице преобразуване, при което заложеното търговско предприятие преминава върху субект, който вече има свое предприятие (вливане, сливане), залогът се разпростира само върху съвкупността, която е принадлежала на залогодателя – чл. 21, ал. 5 ЗОЗ. За срок от шест месеца приобритателят е длъжен да управлява заложеното предприятие разделно (чл. 16а ТЗ), като през този период за заложния кредитор има две възможности – той може да поиска или изпълнение, или допълнително обезпечение. Ако това негово искане бъде удовлетворено, той ще получи изпълнение, вследствие на което залогът ще се погаси поради погасяване на главния дълг, или съответно ще придобие допълнително обезпечение. Ако обаче той получи изричен отказ или мълчание в продължение на един месец от отправянето на искането, заложният кредитор може да да се удовлетвори чрез продажбата на търговско предприятие като съвкупност или като изпълнението бъде насочено към отделни активи на предприятието. Ако към момента на изтичане на шестмесечния срок не е предприето никое от горепосочените действия, залогът се погасява.

Съгласно чл. 21, ал. 6 ЗОЗ едновременно с вписването на преобразуването Агенцията по вписванията вписва по фирмените дела на всяко от преобразуващите се дружества, както и на едноличния търговец при прехвърляне на имущество върху едноличен собственик, и преминаването на залога на търговско предприятие върху съответния правоприемник, като нито съгласието на залогодателя, нито това на правоприемника са необходими. По този начин залогът може да бъде противопоставен на третите лица.

ІІ. Изпълнение върху търговско предприятие

В случай на неизпълнение на главния дълг заложният кредитор има две възможности – да се удовлетвори от търговското предприятие като цяло (чл. 46-51 ЗОЗ) или само от отделни негови елементи по реда, предвиден за съответното имущество в чл. 44-45 ЗОЗ, като в този случай трябва да продаде първо тези от тях, чиято продажба би затруднила в най-малка степен дейността на предприятието.

1. Изпълнение върху елемент от търговското предприятие:

• Ценна книга (чл. 45 ЗОЗ) – ценната книга се прехвърля от кредитора по надлежния начин. Например ценната книга на приносител се прехвърля с просто предаване, поименните ценни книги – с цесия, а ценните книги на заповед – с джиро. Ако ценната книга има борсова цена, тя се продава по цената, обявена от борсата един ден преди прехвърлянето;
• Вземане – вземането може да бъде продадено (цесия) или ако е парично, да бъде събрано. Паричното вземане се счита възложено за събиране на кредитора с вписването на пристъпването към изпълнение;
• Дял от дружество – заложният кредитор може да отправи изявление за прекратяване на дружеството и да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник (чл. 96, ал. 1 ТЗ) или за прекратяването на участието на залогодателя в дружеството със заложения дял сългасно чл. 125, ал. 2 ТЗ.

2. Изпълнение върху търговското предприятие като съвкупност:

Ако кредиторът избере да се удовлетвори от търговското предприятие като съвкупност, той има право да назначи управител на предприятието, като тогава писменото съобщение за преминаване към изпълнение, отправено до залогодателя, съдържа и съгласието на управителя за назначаването му. Фактът на назначаване на управител представлява абсолютна пречка кредиторът да се удовлетвори от отделни елементи от търговското предприятие. След вписването на управителя на предприятие в търговския регистър търговецът не може да упражнява правата си върху търговското предприятие. Съгласно чл. 47 ЗОЗ лицето, което е било управител до вписването на новия такъв, е длъжно да оказва необходимото съдействие. Управителят на предприятие извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговското предприятие. Той не може да отчуждава и обременява с тежести предприятието като цяло или включените в него недвижими имоти, да поема менителнични задължения, да взема заеми и да води процеси. Това следва от предназначението на управителя – да запази масата от увреждащи действия на търговеца и да подготви счетоводната документация за продажбата на предприятието, а не да извършва активна търговска дейност. Самият търговец обаче при наличие на съгласие от страна на заложния кредитор може да извършва действията, които са извън обхвата от права на управителя.

Управителят има две основни задължения, а именно – да приеме търговското предприятие по опис, като така се установяват елементите, съставляващи търговското предприятие, и се предотвратяват евентуални укривателства и злоупотреби, и да да управлява търговското предприятие и да представлява търговеца, като взема всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър търговец.

Законът изрично посочва хипотезите, в които правата на управителя на предприятие се прекратяват – при негов отказ, с назначаването на нов управител, с поставянето му под запрещение или смърт, с прекратяване на самия залог и с решение на съда при закононарушение. Ако заложният кредитор не назначи нов управител на търговското предприятие в продължение на две седмици от вписването на покана да стори това, търговецът възстановява правото си на управление, след като подаде заявление до Агенцията по вписванията.

Търговското предприятие като съвкупност се продава по правилата на чл. 15-16а ТЗ – с писмен договор с нотариална заверка на подписите, като правоприемникът управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок 6 месеца от вписването на прехвърлянето. С продажбата на предприятието се прекратява и залогът.