В тази статия ще разгледаме какво представляват заемите, как се оформят и декларират и дали се дължат лихви по тях съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО).

Съгл. чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За ползване на финансовия ресурс зaемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено – т.е. заемът може и да е безвъзмезден  (чл.240, ал. 2 от ЗЗД). Но ако става въпрос за мeждуфирмен заем, то лихвa е добре да се уговори, тъй като данъчните власти третират сделката като търговска, което значи, че тя не може да бъде безвъзмездна. Като параметри на дължимата лихва в нея следва да бъде определен размерът и периодичността на лихвените плащания. Фирмите следва да договорят по между си пазарната лихва, тъй като в противен случай се увеличават рисковете при евентуална данъчна проверка данъчните органи да преобразуват финансовия резултат на фирмата съблюдавайки пазарната лихва, а не конкретно договорената между страните. Това по същество не означава забрана за сключване на безлихвен заем между фирмите, а само съобразяване на вероятните последици от осъществяване на едно такова действие. В зависимост от волята на заемодателя и зaемателя лихвата може да бъде уговорена като дневна, седмична, месечна, годишна и пр.

I. Оформяне на заема

При заема, като по-опростена форма на финaнсиране доверието мeжду страните е значително по-голямо. Въпреки това е нaложително оформянето на заемите писмено, не само като превантивна мярка за връщане на парите, но и като доказателство за крeдитните отнoшения между страните, предвид изискванията на дaнъчното зaконодателство за доказване на приходи, рaзходи и произход на средства, както и с оглед задълженията за деклариране на заемите в годишните данъчни декларации. Дoговорът за заем може да се сключи в обикновена писмена форма, но може и да се подпише пред нотариус. Нoтариалната заверка на подписите дава възможност на заемателя при неизпълнение на договора да се снабди с изпълнителен лист и събере вземането си по облекчен ред.

II. Данъчно третиране на заемите

1. От гледна точка на ЗДДФЛ.

От 2009 г. насам е налице законово изискване в чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ за подаване на годишната данъчна декларация, отнасящо се само за местни физически лица, които са предоставили/получили парични заеми, в следните случаи:

• Когато през годината местно физическо лице е предоставило парични заеми и към 31 декември на данъчната година има непогасена част по един или няколко от тези заеми, тази част трябва да се декларира, ако общият размер на всички предоставени през годината заеми превишава 10 000 лв. Същото условие се отнася и за случаите, когато през течение на годината физическото лице е получило парични заеми, с изключение на получените кредити от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции (банки);
• Когато през годината и през предходните пет данъчни години местно физическо лице е предоставило парични заеми и към 31 декември на данъчната година има непогасени остатъци по един или няколко от тези заеми, непогасените остатъци подлежат на деклариране, ако общият им размер превишава 40 000 лв. Това условие важи и когато през течение на годината и през предходните пет данъчни години лицето е получило парични заеми (без банковите кредити), ако размерът на остатъците по тези заеми общо надхвърля 40 000 лв.

Ако предоставените/получените през годината парични заеми са изцяло погасени до края на същата година, не възниква задължение за тяхното деклариране.

Изискването, заложено в чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, не се прилага от физически лица, които са чуждестранни лица по смисъла на закона.

Всички кредити между местни юридически лица и еднолични търговци и чуждестранни лица в размер равен на или по-голям от 50 000 лв. или равностойността им в чуждестранна валута следва да бъдат декларирани пред БНБ.

2. От гледна точка на ЗДДС.

Лихвите по парични заеми представляват възнаграждение за доставка, която по смисъла на чл. 8 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) представлява доставка на услуга. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС доставките на финансови услуги са необлагаеми, независимо дали предоставянето на парични средства назаем е основна дейност на заемодателя или не. За целите на облагането с ДДС законът не прави разлика дали заемът е предоставен от физическо лице, фирма от нефинансовия сектор, от банка, заложна къща или друга финансова институция. За целите на задължителната регистрация на лицата по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС обаче доставките на финансови услуги по реда на чл. 46 от закона формират облагаем оборот, когато са свързани с основната дейност на участниците в заемните отношения. Размерът на данъчната основа за доставките на финансови услуги за паричен заем се определя по общия ред на чл. 26 от ЗДДС.

По правило паричният заем е доставка с непрекъснато изпълнение, данъчното събитие за която се определя по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗДДС. Според този, определен в ал. 4, всеки период, за който е уговорено плащане, се приема за отделна доставка, данъчното събитие на която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Това означава, че при паричните заеми възникването на данъчното събитие за доставките на финансовата услуга зависи от периодичността, с която е договорено плащане на лихва. Това е от значение за момента, в който следва да бъде издаден документ за дължимата лихва (фактура или друг документ и съответно отчет по чл. 119 от закона), както и данъчния период, в който доставката следва да бъде регистрирана и отчетена.

По различен начин възникват данъчните събития при доставките по парични заеми, при които заемът е договорен за срок, по-голям от една година, и за период от една година не е договорено плащане на лихва. При такива заеми е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС, в съответствие с която данъчно събитие възниква:

• в края на всяка календарна година от срока за действие на договора за заем;
• на датата на прекратяването на договора в годината на прекратяване.

В тази връзка е и разпоредбата на чл. 26, ал. 9 от закона, в съответствие с която данъчната основа на доставките, възникващи в хипотезата на чл. 25, ал. 5 от закона, се определя на пропорционална времева (месечна) база.

Като освободена доставка лихвата по паричен заем не дава право на данъчен кредит за покупките, които са свързани с нея. В качеството си на елемент от общия оборот от дейността на данъчно задължените лица обаче тя участва при определяне коефициента на лицата по чл. 73 от ЗДДС за определяне размера на частичния данъчен кредит. Поради това е целесъобразно в случаите, при които фирми от нефинансовия сектор предоставят често парични заеми, да определят с вътрешнофирмен протокол кои от административните разходи за дейността им са относими едновременно за основната им дейност и за освободените доставки на лихви и да отчитат това обстоятелство при определяне размера на данъчния кредит, на който имат право за покупките си.

3. От гледна точка на ЗКПО

В Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) са регламентирани сделките между свързани лица. Съгл. чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Съгл. чл. 16, ал. 1 от същия закон, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени.  Получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността, се счита за отклонение от данъчното облагане (чл. 16, ал. 2, т. 3). Съгласно допълнителните разпоредби на ЗКПО "Пазарна лихва" е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Тя се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.