В настоящата статия ще разгледаме начина на изчисляване на възнагражденията на служители по трудови договори в България и в частност за разходите за осигуровки и данъци. Статията е съобразена с последните промени от януари 2024 г.

Трудовите взаимоотношения между работодател и служител се дефинират  по силата на Кодекса на труда чрез сключване на трудов договор между страните. Съгласно сключения трудов договор, работодателят е длъжен да начислява и изплаща уговореното трудово възнаграждение, съобразено с извършената работа. По силата на Кодекса за социално осигуряване, за полученото от лицето възнаграждение следва да се осигурява за всички осигурителни рискове , а именно  - фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица". Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени както  и други доходи от трудова дейност. Осигурителните декларации се подават ежемесечно, а съответните осигурителни вноски и данък се внасят до 25-то число на следващия месец.

Съгласно приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, минималния осигурителен  доход  на осигурените  лица зависи от икономическата дейност на работодателя и квалификационната група, в която попада длъжността, на която е назначено лицето. Съгласно промените от януари 2021г.

За защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент е 933 лв. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери. Следователно това е и минималния осигурителен доход. Освен минималния осигурителен доход, трябва да се спазва и максималният, който е определен за 2024 г. на 3.750 лв. Всички осигурителни вноски трябва да бъдат внесени до този размер, като за по-високи доходи се дължи само данък.

Процентите, изброени по-долу, се прилагат към брутното възнаграждение на лицата, като осигурителната тежест между работодател и служител е разпределена по следния начин:

1) Дял на осигуреното лице:

• за допълнително обществено осигуряване - 8,38%;
• за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – 2,2%;
• за здравно осигуряване - 3,2%.

Общият размер на осигурителните вноски, които се внасят от осигуреното лице, е 13,78%. Този процент се приспада от брутната заплата, а останалата сума се облага с данък 10%.

2) Дял на осигурител:

• за допълнително обществено осигуряване - 10,92%;
• за допълнителното задължително пенсионно осигуряване – 2,8%;
• за здравно осигуряване - 4,8%.

Освен тези осигурителни вноски има и друг фонд за публично-правно осигуряване, а именно фонд „Трудова злополука и професионална болест”, за който в зависимост от оценката на риска за съответната професия вноските са между 0,4% и 1,1%. Например, един от най- високите проценти е за строителната индустрия.

Следователно общият размер на осигурителните вноски, които осигурителят  дължи, варира между 18,92% и 19,62%, в зависимост от дейността на дружеството.

За получения доход лицето дължи и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данъчната ставка при облагането на трудовите възнаграждения е 10%, като данъчната облагаема основа се определя като от брутния получен доход се приспаднат дължимите осигуровки за съответния месец. Данъкът се начислява и плаща на месечна база. Декларирането се извършва заедно с осигуровките в срок до 25-то число на следващия месец чрез подаване на декларация по образец.

За да онагледим казаното до момента, ще използваме следните примерна ситуации за сектора на услугите – когато е сключен трудов договор на минималния осигурителен праг и когато брутното възнаграждение надвишава максималния осигурителен доход .

1. Разходи при трудов договор, сключен на минималния осигурителен доход - 933 лв. брутно възнаграждение:

Както вече описахме по-горе, общият размер на осигуровките, които трябва да заплати служителят е 13,78% от брутното възнаграждение, т.е. 128,58 лева. Тази сума трябва да се приспадне от брутната заплата, за да се получи доходът, облагаем с данък: 933 – 128,58 = 804,42 лв. като резултат. След това сумата от 804,42 лв. се облага с 10% данък, т.е. 80,44 лв – Данък общ доход. Сборът от дяла на служителя за осигурителни вноски и данък върху възнаграждението се приспадат от брутната заплата и по този начин  се получава нетният доход, който трябва да бъде изплатен на служителя:

933 -128,58 -80,44 = 723,98 лева

Делът на работодателя за осигурителни вноски в сферата на услугите е в размер на 18,92% от брутното възнаграждение, или по примера – 176,51 лева.

Общият разход за работодателя е резултат от брутната заплата на лицето плюс дяла на работодателя за осигурителни вноски:

933 + 176,51 = 1 109,51 лева. – Разход за работодателя

2. Разходи при трудов договор над максималния осигурителен доход от 3750 лева, в конкретния пример – договор на 5000 лв брутно възнаграждение:

Общият размер на осигурителните вноски, които се внасят от служителя, възлиза на 13,78% от максималния осигурителен доход  3750 лева, т.е. 516,75 лева. Тази сума трябва да се приспадне от брутната заплата, за да се получи облагаемият доход: 5 000 – 516,75 = 4 483,25 лв. като резултат. След това сумата от 4 483,25 лв. се облага с 10% данък, тоест 448,33 лв. Делът на служителя за осигурителни вноски и данък върху заплатите се приспадат от брутната заплата и по този начин нетният доход, който трябва да бъде изплатен на служителя е:

5 000 – 516,75 – 448,33 = 4 034,92 лева

Осигурителните вноски, които работодателят заплаща в сферата на услугите, възлизат на 18,92%, но в този случай се изчисляват върху максималния осигурителен доход 3750 лева, т.е. 709,50 лева. Общият разход на работодателя е резултат от брутната заплата на лицето плюс дела на работодателя за осигурителни вноски, т.е:

5.000 + 709,50 = 5 709,50 лева

Важно е да се спрем и над това как се променят разходите за работодателя и самото възнаграждение на служителите, когато лицата използват правото си на платен и неплатен годишен отпуск, обезщетение за временна неработоспособност, както и полагането на извънреден труд. Синтезирано може да изведем следните основни заключения:

• Използването на платен годишен отпуск от служителите не дава отражение върху възнаграждението и базата на изчисление на осигуровките.
• По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, вноската за здравно осигуряване за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица т.е. за 2024 година 933/2=466,50лв. Тази вноска е за сметка на работодателя, когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по силата на чл.167 от КТ или поради производствена необходимост и престой. При случаите, в които неплатеният отпуск е по желание на осигуреното лице - вноската за здравно осигуряване следва да бъде за негова сметка.
• При условия на временна неработоспособност, работодателят е длъжен да изплати първите два работни дни от периода на временната неработоспособност на осигуреното лице. Сумата се изчислява на база 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. След втория ден изплащането на обезщетения за временна неработоспособност следва да се изплати от НОИ. Дневното парично обезщетение, дължимо от НОИ, за временна неработоспособност е 80% при общо заболяване и 90% при трудова злополука или професионална болест, изчислено на базата на среднодневното брутно възнаграждение или осигурителен доход за последните 18 месеца.
• Полагането на извънреден труд и свързаното с него допълнително заплащане е уредено в чл.262 от Кодекса на труда. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между служителя и работодател, което не трябва да е по-малко от:
  - 50 % – за извънреден труд през работните дни;
  - 75% – за извънреден труд през почивните дни;
  - 100% – за извънреден труд на официалните празници.

• Ако не е уговорено друго, увеличението се пресмята на база трудовото възнаграждение на лицето, определено в трудовия договор.
• При подневно отчитане на работното време трябва да се има предвид, че при работа по време на официален празник, това време се заплаща и като извънреден труд и като официален празник.