I. Задължени субекти по смисъла на чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
Със Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) се въведе задължение на определени субекти да прилагат описаните в него мерки, с помощта на които следва да бъдат установени действителните собственици на юридически лица и други правни образувания, произхода на средствата на лицата, с които установяват делови взаимоотношения, както и редица други обстоятелства от значение за профила на съответния клиент. Целта на ЗМИП е да бъде предотвратен риска от изпиране на пари, за което задължените лица следва да прилагат мерките, посочени в чл. 3 от ЗМИП, а именно:
- комплексна проверка на клиентите;
- събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП;
- съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
- оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма;
- разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
- разкриване на друга информация за целите на ЗМИП.
Съгласно чл. 4 ЗМИП мерките по чл. 3, т. 1 – 6 ЗМИП са задължителни за изчерпателно изброените в чл. 4 ЗМИП субекти. По отношение чл. 4, т. 19 ЗМИП, а именно търговците на едро ДАНС са приели, че посочването на „търговия на едро” в предмета на дейност на съответния търговец го причислява към задължените по чл. 4, т. 19 от ЗМИП субекти. Съгласно указанията на ДАНС във връзка със случаите, в които „търговията на едро” не фигурира в предмета на дейност на съответен търговец, преценката дали даденото лице е задължено съгласно чл. 4, т. 19 от ЗМИП се осъществява на базата на други критерии и признаци, които трябва да бъдат налице в своята съвкупност, а именно:
- Съответното лице да притежава качеството „търговец” по смисъла на чл. 1 от Търговския закон.
- Наличие на специфична цел на търговеца, а именно покупко-продажба на стоки, при която купувачът цели препродажба на търгуваната стока. Страна по осъществяваната от търговеца на едро дейност е друг търговец на едро, а не краен клиент.
Във връзка с горното, следва да бъде обърнато внимание на разпоредбата на пар. 1а от ДР на ЗМИП, съгласно която „Категорията лица по чл. 4, т. 19 не включва производителите, когато продават произведените от тях стоки.” и разпоредбата на пар. 5 от ДР на ЗМИП, която гласи, че „Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 от ЗМИП в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се смята, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 от ЗМИП и същото е задължено да прилага мерките по този закон, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършена случайно.”
II. Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма
След като бъде изяснено, дали съответното лице попада в обхвата на чл. 4 ЗМИП и като такова се явява задължено лице за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, една от които е описана в чл. 101 и сл. от ЗМИП, а именно приемането на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да се прилагат ефективно и по отношение на клонове и дъщерни дружества на задължените субекти в чужбина. Лицата по чл. 4, т. 28 ЗМИП (юридическите лица с нестопанска цел), които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 ЗМИП, приемат вътрешни правила в следните случаи:
- При годишен оборот над 20 000 лв. се изготвя оценка на риска чрез използване на критерии за оценка на риска, изготвени и публикувани от Държавна агенция "Национална сигурност".
- Или независимо от годишния оборот, когато лицата преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за изпиране на пари или финансиране на тероризъм от отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма; прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност, включително с цел избягване блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси; отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма.
Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма имат съдържанието, посочено в чл. 101, ал. 2 ЗМИП, а именно: ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти; система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и в актовете по прилагането им; вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите; пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 ЗМИП политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект; правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние и др.
III. Оценка на риска и рисков профил на клиента
За установяване, оценка, разбиране и ограничаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма за целите на ЗМИП и ЗМФТ се изготви национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която се актуализира на всеки 2 години. Резюме на Националната оценка на риска беше публикувано на 09.01.2020 г., след съобразяване и отразяване на резултатите от изготвената от Европейската комисия наднационална оценка на рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, които оказват въздействие върху вътрешния пазар и се отнасят до презгранични дейности, като се изпълняват и препоръките на Европейската комисия към държавите членки относно мерките, които са подходящи за справяне с установените рискове. Резюмето на националната оценка на риска съдържа обобщен списък на основните рискови събития и дейности от изпиране на пари, заплахите, на които е изложен финансовия сектор, както и субектите, които са изложени на риск от въвличане в изпиране на пари, както и мотивите за включването на тези субекти в списъка. Такива субекти са например българските юридически лица, като един от посочените мотиви е широкоразпространеното използване на парични средства в брой, възпрепятстващо разкриването на злоупотреби с дружества.
Съществува обаче законова възможност задължените лица да не съобразят Вътрешните си правила с националната оценка на риска. В такъв случай обаче в 14-дневен срок от изготвянето на оценката лицето по чл. 4 уведомява дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за решението си и мотивите за него, като директорът на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4 ЗМИП, които се отразяват в оценката на риска.
IV. Срокове за приемане на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма
Съгласно чл. 24 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и пар. 6, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП не текат до отмяната на извънредното положение. На 13.05.2020 г. беше приет и влезе в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Съгласно пар. 13 от него сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, започват отново да текат след изтичането на седем дни от обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето.
В тази връзка Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува съобщение на интернет страницата си, съгласно което сроковете по чл. 102, ал. 1 и 2, чл. 104, ал. 2 и 4, чл. 106, ал. 4 и 5 и пар. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП, изтичат в 24.00 часа на 21 август 2020 г. За лицата по чл. 4, т. 28 ЗМИП (юридическите лица с нестопанска цел), които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 ЗМИП, за които е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска въз основа на годишния им оборот, срокът за приемане на правилата по чл. 101 ЗМИП изтича в 24.00 часа на 13 септември 2020 г., за останалите лица по чл. 4, т. 28 от ЗМИП, за които е възникнало задължението за изготвяне на оценка на риска при съмнения, че могат да бъдат използвани за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, сроковете изтичат в 24.00 часа на 21 август 2020 г.