Настоящата статия има за цел да разясни кои лица са задължени да поискат вписване в регистър БУЛСТАТ и каква е процедурата по вписването, като акцентът ще бъде поставен основно върху регистрацията на чуждестранните физически и юридически лица.

I. Правна уредба и субекти, които подлежат на вписване

Понастоящем правната уредба на вписването в регистър БУЛСТАТ се съдържа основно в Закона за регистър БУЛСТАТ, в сила от 11.08.2005 г., като последните изменения и допълнения в закона са влезли в сила с Държавен вестник бр.57 от 10.07.2018 година.

Регистър БУЛСТАТ в качеството си на единен електронен централизиран регистър съдържа данни за определени правни субекти, които подлежат по силата на закона на вписване в този регистър. Тези субекти са изброени в чл.3 от Закона за регистър БУЛСТАТ, те са:

• юридическите лица, които не са търговци и не са юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подлежащи на вписване в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
• клоновете на чуждестранни лица, които не са търговци и не са юридически лица с нестопанска цел;
• търговските представителства на чуждестранни лица по чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите;
• чуждестранни юридически лица, които трябва да отговарят поне на едно от следните четири условия:
  1. Трябва да осъществяват стопанска дейност на територията на Република България, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект;
  2. Тяхното ефективно управление трябва да се намира на територията на България;
  3. Трябва да притежават недвижимо имущество в страната;
  4. С последните изменения от 2018 г. се въведе и още едно условие, което ще влезе в сила от 01.09.2018 г., а именно тези юридически лица да бъдат залогодатели по смисъла на Закона за особените залози. Чл.3 на този закон поставя изискване залогодателят да бъде или търговец или физическо лице, което не е търговец, но се занимава със селскостопанска дейност, има качеството на занаятчия, извършва услуги с личен труд, упражнява свободна професия или извършва хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от него жилища. Само тези лица според закона могат да имат качеството залогодатели по смисъла на Закона за особените залози, но все пак законът допуска и изключения от това правило, като в чл.3 ал.2 от ЗОЗ са изброени лицата, които също могат да бъдат залогодатели, независимо, че не отговарят на посочените изисквания. Тези лица са:
  1.юридически лица, чиито членове са физически лица, занимаващи се с горепосочените дейности;
  2. Съпруг на едноличен търговец или на физическото лице, занимаващо се горепосочените дейности;
  3. Общините, които обезпечават общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг;
  4. Фондът за гарантиране на влоговете в банките, когато обезпечава ползваните от него заеми; 5.юридически лица с нестопанска цел, които извършват стопанска дейност, относно извършваната от тях стопанска дейност.
• неперсонифицирани дружества по Закона за задълженията и договорите, включително тези, организирани по занаятчийски начин и осигурителни каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
• други лица извън вече посочените, които са осигурители и не са физически лица;
• клоновете и поделенията на юридическите лица, които не са търговци и не са юридически лица с нестопанска цел; клоновете и поделенията на чуждестранните юридически лица, както и на лицата, които не са изрично посочени, но са осигурители и не са физически лица; както и поделенията на вписаните в търговския регистър търговци;
• физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност;
• чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и които отговарят на едно от следните четири условия:
  1. извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект;
  2. притежават недвижимо имущество в страната;
  3. са залогодатели по смисъла на Закона за особените залози в смисъла, който вече беше изяснен;
  4. Имат качеството осигурител. По смисъла на Кодекса за социално осигуряване съгласно чл.5 ал.1 от него „Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.“ Най-често това са лица, които имат качеството работодатели по смисъла на Кодекса на труда и които имат задължението да осигуряват своите работници и служители при условия и ред, определени от закона, но осигурители могат да бъдат и лица, които нямат качеството работодатели, а са например възложители по граждански договори.
• други физически лица-осигурители;

Необходимо е да се посочи и, че в регистър БУЛСТАТ може да се вписват чуждестранни лица, които подлежат на специална регистрация по силата на материален данъчен закон, включително и когато са освободени от данък съгласно влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна. Чуждестранните лица от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяващи стопанска дейност в страната единствено при условията на свободно предоставяне на услуги, не се вписват в регистър БУЛСТАТ.

II. Съдържание на вписаните обстоятелства

Съдържанието на обстоятелствата, които се вписват в регистъра, зависи от вида на лицето, което подава заявление за вписване. В случай, че се касае за юридическо лице, в регистъра се вписват данните относно:

1. правноорганизационната форма;
2. наименованието на лицето;
3. седалище и адрес на управление, както и адрес за кореспонденция на територията на страната с държавните институции;
4. предмет на дейност;
5. органи на управление и представителство;
6. дата на регистрация в регистър БУЛСТАТ и ЕИК, който се определя при вписването на лицата в регистъра;
7. основание за вписване;
8. адрес на местоизвършване на дейността или на имота.

С последните промени от 2018 година се въведе изискване в регистъра да се впишат и идентификационни данни за лицата, които са действителни собственици на юридическите лица, както и данни за дружества, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дейността на вписаното дружество. Това изискване цели да подпомогне прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

В случай че се касае за физическо лице, в регистъра се вписват данни относно:

1. името и самоличността на лицето, гражданство, в случай че лицето е чуждестранно физическо лице, се вписва датата му на раждане;
2. ЕИК, който съвпада с единния граждански номер или личния номер на чужденец;
3. основание за вписване;
4. адрес за кореспонденция;
5. адрес на местоизвършване на дейността или на имота;
6. упражнявани дейности, професии или занаяти.

И тук е налице изискването за идентифициране на действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

III. Необходими документи и процедура по регистрация

Производството по вписване започва със заявление, което произхожда от оправомощено лице. Това може да бъде самото физическо или юридическо лице, негов законен представител, негов адвокат с изрично пълномощно или пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно. Към заявлението се прилага декларация за истинността на заявените обстоятелства. Необходимо е да се заплати и държавна такса, която за вписване на чуждестранни юридически лица е в размер на 40 лева, а за вписване на чуждестранни физически лица-в размер на 15 лева. В зависимост от вида на лицето, чийто данни се вписват в регистъра, са въведени различни изисквания относно документите, които трябва да се представят.

Ако се вписват обстоятелства относно чуждестранно юридическо лице, е необходимо да се представят:

1. документ, който удостоверява извършването на определената дейност в Република България;
2. легализиран документ, който удостоверява възникването на юридическото лице в конкретната държава и в който се съдържат данни относно лицата, които управляват и представляват това юридическо лице. Този документ трябва да бъде придружен със заверен превод на български език;
3. Документ за платена държавна такса.

Ако се вписват обстоятелства относно чуждестранно физическо лице, е необходимо да се представят:

1. документ, удостоверяващ, че лицето извършва определената дейност на територията на България или документ, удостоверяващ правото на собственост върху недвижим имот в страната, както и други документи, когато такива се изискват по закон;
2. документ за платена държавна такса.

IV. Срокове за заявяване на вписване

От съществено значение е лицата да разполагат с информация относно началния момент, от който възниква задължението им да се впишат в регистър БУЛСТАТ. В общия случай за всички лица срокът е 7 дни, като относно юридическите лица, за които е необходима съдебна регистрация, срокът тече от момента на получаване на съдебното решение за регистрация. За физическите лица този срок започва да тече от започване на дейността, от наемането на физически лица, от закупуването на определения имот или от момента на промяна в някое от обстоятелствата, които подлежат на вписване, например при промяна на адреса за кореспонденция или на упражняваната дейност.

V. Срокове за произнасяне, обхват на проверката и оспорване

Независимо дали се касае за заявление относно вписване или заличаване служителят по регистрацията е длъжен по закон да се произнесе по заявлението най-късно до следващия работен ден от постъпването му.

Служителят по регистрацията извършва проверка за законосъобразност на заявлението с оглед на това дали заявлението е:

1. подадено при спазване на предвидената форма и ред;
2. подадено относно обстоятелства, които подлежат на вписване и все още не са вписани;
3. подадено от оправомощено лице;
4. придружено с всички документи, които се изискват по закон, заедно с декларация за истинност на обстоятелствата и документ за платена държавна такса.

При извършване на проверката служителят по регистрацията има няколко възможности:

1. ако установи, че всички изисквания са спазени, постановява вписване или заличаване на обстоятелствата, когато се иска съответно вписване или заличаване;
2. ако установи, че липсват определени документи или не е платена държавната такса, той дава указания на заявителя за отстраняване на недостатъците. В този случай заявителят може да предостави в рамките на 5 работни дни необходимите документи или да плати държавната такса, като в този случай производството продължава. Но ако той не направи това в посочения срок служителят по регистрацията постановява отказ и производството се прекратява;
3. ако установи, че не са спазени изискванията на закона, например заявлението произхожда от лице, което не е оправомощено или се заявяват за вписване обстоятелства, които не подлежат на вписване, служителят по регистрацията постановява отказ. Той се връчва на заявителя незабавно след постановяването му лично или чрез препоръчано писмо с обратна разписка.

В случай на отказ, заявителят има две възможности. Той може да подаде ново заявление, което се разглежда по реда на постъпването му. Същественото тук е, че той може да се ползва и от представени документи при първото заявление, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи той обаче трябва да подаде нова декларация за истинност на обстоятелствата. Втората възможност за заявителят е да оспорва отказа да бъде извършено вписването. Оспорването се извършва най-напред по административен ред пред изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а актът на изпълнителния директор, с който се потвърждава отказът, подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Важно е да се отбележи, че при оспорване на отказ и в случай че той бъде отменен, вписването се извършва служебно и заявителят се уведомява за това, следователно не е необходимо той да подава ново заявление.