Сроковете в трудовото право имат съществено значение за законосъобразното възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения, както и за изпълнението на осигурителните и данъчните задължения. Неспазването им може да доведе до административни санкции, начисляване на лихви и неблагоприятни правни последици.
I. Срокове при сключване и изменение на трудов договор.
При възникване на трудово правоотношение работодателят е задължен да подаде уведомление до Националната агенция за приходите в срок до 3 дни от сключването на трудовия договор. При изменение на съществуващо трудово правоотношение, включително при промяна на длъжност, работно време или възнаграждение, също се подава уведомление до НАП в 3-дневен срок от датата на влизане в сила на допълнително споразумение.
Особеност съществува при промяна в размера на трудовото възнаграждение и работното време. Тези промени могат да бъдат въведени със задна дата единствено, ако тя съвпада с първото число на месеца, в който настъпват измененията. Не се допуска въвеждане със задна дата след изтичането на съответния месец.
II. Срокове при прекратяване на трудово правоотношение.
След издаване на заповед за прекратяване работодателят е длъжен да подаде уведомление до Националната агенция за приходите в срок до 7 дни, считано от датата на прекратяване. Това уведомление удостоверява настъпването на прекратяването и има значение за осигурителния статус на лицето.
Като допълнение към това работодателят следва да изплати всички дължими суми, включително трудови възнаграждения и обезщетения, в сроковете, установени във вътрешните правила, или до последния работен ден, в зависимост от организацията на плащанията.
III. Срокове за ползване на платен годишен отпуск.
По правило отпускът следва да бъде използван в рамките на календарната година, за която се полага. При наличие на обективни причини за неползването му, е допустимо неговото прехвърляне за следващ период.
Законодателството въвежда двугодишен давностен срок, считано от края на съответната календарна година. С изтичането на този срок правото на ползване се погасява, като неизползваните дни не могат да бъдат нито използвани, нито компенсирани.
Съществува особеност при ползване на отпуск поради бременност, раждане или отглеждане на дете. В тези случаи давностният срок спира да тече за периода на отсъствие. След завръщане на работа неизползваният отпуск може да бъде реализиран в срок до две години от края на годината, през която е отпаднала причината за неползването му.
IV. Срокове, свързани с осигуряването и данъчното облагане.
В рамките на трудовите правоотношения работодателят има задължение за своевременно деклариране и внасяне на осигурителни и данъчни задължения.
Декларациите образец 1 и образец 6 се подават в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В същия срок се извършва и внасянето на дължимите осигурителни вноски.
При неспазване на установените срокове върху дължимите суми се начисляват законово определени лихви за забава.
V. Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица има за цел деклариране и внасяне на авансово дължими данъци върху доходи извън трудови правоотношения, като например възнаграждения по граждански договори или доходи от наем.
Тя се подава в сроковете, съответстващи на тримесечията на данъчната година:
- до 30 април – за първо тримесечие
- до 31 юли – за второ тримесечие
- до 31 октомври – за трето тримесечие
- до 31 януари – за четвърто тримесечие
VI. Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ представлява годишен информационен отчет, чрез който платците на доходи декларират пред приходната администрация изплатените през годината доходи на физически лица извън трудови правоотношения.
Срокът за подаване на справката е до 28 февруари на годината, следваща годината на изплащане на доходите. Законодателството предвижда възможност за корекция на подадената информация до 30 септември на същата година, в която е подадена справката.
VII. Срокове при болнични и обезщетения.
При настъпване на временна неработоспособност служителят е длъжен да представи издадения болничен лист на работодателя в срок до 2 дни от неговото издаване. Срокът за регистрация е 10-то число на месеца, следващ месеца на издаване.
По отношение на изплащането на обезщетението законът разграничава два периода. Първите два дни от временната неработоспособност се заплащат от работодателя. От третия ден нататък обезщетението се изплаща от Националния осигурителен институт в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение, определено въз основа на осигурителния доход за последните 18 месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността.