Капиталът е една стойност, която по начало е равна на сбора от стойностите на вноските на съдружниците / акционерите към момента на учредяването на дружеството. Възможно е това число да бъде увеличавано или намалявано по специален ред. Идеята обаче е, че по начало когато се увеличава капиталът, това трябва да става за сметка на някакво имущество.
Капиталът има различни функции. Съгласно едната функция, която следва да изпълнява капитала, във всеки един момент дружеството трябва да има активи на стойност, която да покрива стойността на капитала – винаги да има налице някакви активи за организация на дейността. Другата функция на капитала е той да служи като гаранция за кредиторите, т.е. да е налице някакво имущество, от което кредиторите да могат да се удовлетворяват. Ако обаче капиталът се формира чрез извършване на парични вноски, това не означава, че тези пари трябва да съществуват по всяко време в някаква банкова сметка. С тях могат да се извършват различни счетоводни операции. Същото важи и по отношение на непаричните вноски. Ако е извършена непарична вноска, това не означава, че тя следва да се пази и че не може например да се продаде.
Капиталът е съществен елемент от дружествения договор / устава и размерът му подлежи на вписване в търговския регистър. Идеята на вписването е, че когато едно лице иска да влезе в някакви взаимоотношения с дадено ООД / АД, то може да направи проверка в търговския регистър и да провери капитала на това дружество, като това има значение, защото се предполага, че по – голям капитал означава и наличието на повече имущество, съответстващо в баланса на пасива, който представлява капиталът, от което имущество кредиторът евентуално може да се удовлетвори. Поради това законът съдържа специални правила за увеличаване и намаляване на капитала, чиято идея е когато се увеличава капиталът, това да става за сметка на някакво имущество – било то нововнесено, било то вече натрупано в дружеството.
В рамкие на две статии ще представим как се увеличава капитала на Дружество с ограничена отговорност и на Акционерно дружество.
I. Увеличаване на капитала на ООД
От гледна точка на гореизложеното, съгласно чл. 148, ал. 1 ТЗ, за увеличаването на капитала на ООД/ЕООД има два способа – (i) ефективно и (ii) номинално увеличаване на капитала. При ефективното увеличаване в дружеството се внася ново имущество. При номиналното увеличаване на капитала в дружеството е натрупано някакво имущество, което обаче започва счетоводно да се отнася като капитал. Поначало съгласно българското законодателство номинално увеличаване на капитала е допустимо само въз основа на пари, които са се натрупали в дружеството след плащането на данъците, които вместо да се разпределят като дивиденти или да бъдат изразходени за някаква друга цел, се използват за увеличаване на капитала. При акционерното дружество номинално увеличаване на капитала е възможно, когато има неразпределена печалба било за текущата година, било от минали години. Възможно е и номинално увеличаване на капитала за сметка на фонд „Резервен“, който също представлява пари, които след плащането на данъци и разпределението на дивиденти остават в дружеството и счетоводно се пазят във фонд „Резервен“, който се ползва за покриване на загуби например. Би следвало по същия начин да се извършва и номиналното увеличаване на капитала при ООД, макар да няма никакви правила за това.
По отношение на ефективното увеличаване на капитала, то се извършва за сметка на ново имущество, т.е. правят се нови вноски от страна на съдружниците, които могат да бъдат както парични, така и непарични.
Увеличаването на капитала е свързано със счетоводните записвания, свързано е със самия капитал и с дяловете. Когато капиталът се увеличава, от чисто математическа гледна точка има два възможни начина, по които това да стане, тъй като капиталът по начало е число, което е равно на сумата от дяловете (т.е. от стойностите на вноските).
Първата възможност е чрез увеличаване стойността на дяловете, регламентирана в чл. 148, ал. 1, т. 1 ТЗ. Например, капиталът е разделен на 10 дяла по 1 лв., но след увеличаването всеки от тези дялове става по 10 лв.
Другият възможен начин за увеличаване на капитала, съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2 ТЗ, е чрез записване на нови дялове. Например, ако капиталът е разделен на 10 дяла по 5 лв., но се запишат още 10 дяла по 5 лв., то тогава капиталът от 50 лв. става 100 лв.
По отношение на двата гореописани способа важат еднакви правила, както следва:
На първо място, за увеличаване на капитала на ООД трябва да се приеме решение на общото събрание на съдружниците (когато се касае за ООД), респ. на едноличния собственик на капитала на дружеството (при ЕООД). Когато дружеството има двама или повече съдружници се касае за общо събрание на съдружниците, като решението на общото събрание трябва да се приеме с единодушие, за което се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма - аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 137, ал. 4 ТЗ. Ако дружественият договор, съответно уставът на дружеството не е съобразен с промените в чл. 137, ал. 4 ТЗ, в сила от 2016 г., то нотариалната заверка на подписа и съдържание на протокола може да бъде избегната като първо се измени дружественият договор/учредителният акт, тъй като за вземането на това решение, законът не предвижда нотариално удостоверяване. За изменението на дружествения договор/учредителния акт е необходимо да се вземе решение от общото събрание/едноличният собственик на капитала на дружеството, като решението на общото събрание се взима с мнозинство повече от ¾ от капитала, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство.
На следващо място, трябва да се извършат вноските, ако капиталът ще се формира на базата на нововнесено имущество. Ако вноските са непарични, те се извършват по реда за извършване на непарични вноски, уреден в чл. 72 и чл. 73 ТЗ, а ако са парични вноски, те се извършват по реда за извършване на парични вноски по същия начин, както при учредяването на дружеството. Тук обаче има един въпрос, който не е уреден. Съгласно чл. 119, ал. 5 ТЗ при учредяването, ако вноските са парични, трябва да бъде внесено най – малко 70 на 100 от тях, когато дружеството се учредява с по-висок от минималния капитал, т.е. размерът на капитала е повече от 2 лв. В уредбата на ТЗ по отношение на ООД обаче не е регламентирано каква част от паричните вноски трябва задължително да бъде внесена при увеличаване на капитала. Би следвало да се приложи по аналогия правилото на чл. 119, ал. 5 ТЗ и положението да е същото, т.е. да се изисква внасянето на поне 70%. Освен гореизложеното, по отношение на новите вноски, досегашният капитал (т.е. такъв какъвто е преди увеличението) трябва да бъде внесен изцяло. Това правило също не е изрично уредено в материята на ООД, но при акционерното дружество има такова правило в чл. 192, ал. 5 ТЗ, и то би следвало да намери приложение и по отношение на ООД. В противен случай би се стигнало до декапитализирано дружество.
Накрая, трябва да се извърши вписване в търговския регистър. На вписване подлежи само новата стойност на капитала, т.е. размерът на капитала след увеличението.
Трета възможност за увеличаване на капитала на ООД, съгласно чл. 148, ал. 1, т. 3 ТЗ, е в хипотезите, когато капиталът се увеличава чрез приемане на нов съдружник. В този случай трябва да се осъществят и фактите, необходими, за да възникне членственото правоотношение с новия съдружник. Това е така, защото няма как да се увеличи капиталът, ако няма лице, на което да съответстват записаните нови дялове. Поначало това са две различни вписвания и различни юридически факти (за възникване на членственото правоотношение, от една страна, и за увеличението на капитала, от друга), но ако се следва логиката на капиталовия характер на дружеството, то не би могло да има дялове, без да има съдружник. Поради това, при увеличаване на капитала чрез записване на дялове от нов съдружник би следвало освен гореизброените три юридически факта, а именно вземане на решение за увеличение на капитала, извършване на вноски и вписване на решението в търговския регистър, да се извършат и необходимите действия за възникване на членственото правоотношение с новия съдружник. При приемане на нов съдружник трябва да се осъществи следният фактически състав:
(i) На първо място, бъдещият съдружник трябва да подаде писмена молба до общото събрание, респективно до едноличния собственик на капитала на дружеството, с която да заяви, че приема условията на дружествения договор, съответно учредителния акт;
(ii) След това трябва да се приеме решение на общото събрание на съдружниците/на едноличния собственик на капитала за приемане на новия съдружник, като това решение, съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме с квалифицирано мнозинство ¾ от всички дялове, от целия капитал. За взетото решение за приемане на нов съдружник се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. В дружествения договор може да се предвиди по – високо мнозинство, но не може да се предвиди по – ниско;
(iii) Освен гореизложеното, самото членствено правоотношение възниква с вписването на решението в търговския регистър, като вписването има конститутивно действие.