Как се фактурират такива услуги, когато се извършват от българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, към фирма, регистрирана по ЗДДС в друга страна членка на ЕС, като обектът е на нейна територия?
I.Място на изпълнение на доставката
За облагането на услуги с ДДС е важно да се определи къде е мястото на изпълнение на доставката. Това е регламентирано в ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 1 б), който гласи, че място на изпълнение при доставка, свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други. Разпоредбата е включена в ЗДДС, в резултат на извършеното изменение на чл. 47 на Директива 2006/112/ЕО и се прилага за всички услуги, свързани с недвижим имот, включително и за такива, които не са изрично посочени в споменатата по-горе правна норма.
II.Задължение за начисляване на ДДС от регистрирано лице
Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
III.Издаване на фактура
Относно документирането на доставките и декларирането законът предоставя правна възможност, при която получателят може да документира получената доставка на услуги чрез издаване на фактура съгласно местното законодателство. Тази хипотеза е регламентирана в чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, а именно - фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите. Това реферира към чл.79 б), ал. 5 от ППЗДДС, според който при издаването на фактура по чл. 113, ал. 11 за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
С други думи, ако сте постигнали споразумение с получателя за документиране на услугата от тяхна страна, те могат да издадат фактура за получената услуга спрямо тяхното законодателство, която вие да отразите в дневника за продажби за съответния месец.
IV.Задължение за регистрация в другата страна членка
Имайки предвид, че местното законодателството на всяка една държава в рамките на ЕС е длъжно да транспонира в него разпоредбите на европейските регламенти, в конкретния случай Директива 2006/112/ЕО, в която се уреждат правните норми на облагането с ДДС в рамките на ЕС , българското дружество няма задължение да се регистрира в другата страна членка при извършване на услуга към дружество, което е регистрирано по ЗДДС по местното законодателство. Задълженото лице за начисляване на данъка е местното регистрирано лице, което е длъжно да отрази ДДС по тази сделка в неговите счетоводни регистри съгласно местното законодателство.
В резюме на казаното до тук, мястото на изпълнение на услуги, свързани с недвижими имоти при обект в друга страна членка на ЕС е там, което означава, че българското дружество няма задължение да начислява ДДС върху нетната стойност на фактурата съгласно българския ЗДДС. От друга страна българското дружество няма задължение за регистрация по ЗДДС в другата страна членка, тъй като получателят на услугата е данъчно задължено лице там и като такова задължението за деклариране и заплащане на ДДС в съответната страна е негово.
За фактурирането българското дружество има два варианта:
- Издава фактура без начислен ДДС, позовавайки се на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, в следствие на което дружеството от другата държава членка си начислява данък по местното законодателство;
- Сключва споразумение с дружеството от другата страна членка съгласно чл. 133, ал. 11 от ЗДДС за издаване на фактура от него за получената стока, която българското дружество да отрази в своите счетоводни регистри и дневник на продажбите.
Авторът на статията, г-ца Александра Райчева, е счетоводител с немски език в Германиа ООД, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.