Как се третират услуги, когато се извършват от българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, към фирма, регистрирана по ЗДДС в друга страна членка на ЕС, като обектът е на нейна територия?
I.Място на изпълнение на доставката
За облагането на услуги с ДДС е важно да се определи къде е мястото на изпълнение на доставката. Това е регламентирано в ЗДДС, чл. 21, ал. 4, т. 1 б), който гласи, че място на изпълнение при доставка, свързана с недвижим имот, е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други. Разпоредбата е включена в ЗДДС, в резултат на извършеното изменение на чл. 47 на Директива 2006/112/ЕО и се прилага за всички услуги, свързани с недвижим имот, включително и за такива, които не са изрично посочени в споменатата по-горе правна норма.
Съгласно чл. 47 от директивата за място на доставка на услуги, свързани с недвижим имот се счита мястото, където се намира недвижимия имот като вследствие от това тези услугите следва да се обложат с ДДС в тази държава членка.
Това правило се прилага и когато предоставяните услуги са само частично свързани с недвижимия имот, освен това, според СЕС, когато са налице две доставки, една от които съставлява основна доставка, а другата – съпътстваща, то съпътстващата доставка подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка.
II.Задължение за начисляване на ДДС от регистрирано лице
Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Данъкът се начислява от получателя на услугата в държавата, в която се намира недвижимия имот.
III.Издаване на фактура
Относно документирането на доставките и декларирането законът предоставя правна възможност, при която получателят може да документира получената доставка на услуги чрез издаване на фактура съгласно местното законодателство. Тази хипотеза е регламентирана в чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, а именно - фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите. Това реферира към чл.79 б), ал. 5 от ППЗДДС, според който при издаването на фактура по чл. 113, ал. 11 за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
С други думи, ако сте постигнали споразумение с получателя за документиране на услугата от тяхна страна, те могат да издадат фактура за получената услуга спрямо тяхното законодателство, която вие да отразите в дневника за продажби за съответния месец.
IV.Задължение за регистрация в другата страна членка
Имайки предвид, че местното законодателството на всяка една държава в рамките на ЕС е длъжно да транспонира в него разпоредбите на европейските регламенти, в конкретния случай Директива 2006/112/ЕО, в която се уреждат правните норми на облагането с ДДС в рамките на ЕС , българското дружество няма задължение да се регистрира в другата страна членка при извършване на услуга към дружество, което е регистрирано по ЗДДС по местното законодателство. Задълженото лице за начисляване на данъка е местното регистрирано лице, което е длъжно да отрази ДДС по тази сделка в неговите счетоводни регистри съгласно местното законодателство.
В резюме на казаното до тук, мястото на изпълнение на услуги, свързани с недвижими имоти при обект в друга страна членка на ЕС е там, което означава, че българското дружество няма задължение да начислява ДДС върху нетната стойност на фактурата съгласно българския ЗДДС. От друга страна българското дружество няма задължение за регистрация по ЗДДС в другата страна членка, тъй като получателят на услугата е данъчно задължено лице там и като такова задължението за деклариране и заплащане на ДДС в съответната страна е негово.
За фактурирането българското дружество има два варианта:
- Издава фактура без начислен ДДС, позовавайки се на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС, в следствие на което дружеството от другата държава членка си начислява данък по местното законодателство;
- Сключва споразумение с дружеството от другата страна членка съгласно чл. 133, ал. 11 от ЗДДС за издаване на фактура от него за получената стока, която българското дружество да отрази в своите счетоводни регистри и дневник на продажбите.