Тази статия има за цел да информира за основните моменти при упълномощаването и преупълномощаването, както и за видовете и изискванията за съдържание и форма на пълномощното.
Какво е упълномощаване и защо това е важно да се разбере правилно.
Упълномощаването е сделка, с която едно лице (представител) получава представителна власт, т.е. право да извършва действия от името и за сметка на едно друго лице (представляван) с непосредствено действие за него. Резултатът от действията на представителя настъпва директно в правната сфера на представлявания.
В българското право се използват още понятията пълномощие, което означава отношенията между представителя и третите лица, както и представителство като еднозначно на упълномощаването.
В много ситуации е много по-удобно и лесно за определени или за цял набор от действия да се използва пълномощно. То дава изключителен обем от възможности. Ето защо е важно да е ясно как може да се направи упълномощаването, за да породи желаните правни последици.
Как възниква валидно упълномощаване
На основание чл. 33 от ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.
Пълномощното е документът, върху който се материализират правата, възникващи по силата на упълномощаването и пълномощието. За да може да породи правни действия, то трябва да отговаря на определени изисквания. По този въпрос е установена противоречива практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на съдебни състави на гражданската и търговската колегии на ВКС.
Според едното становище, пълномощното трябва да съдържа определени елементи, за да бъде прието за действително. Според другото становище съдържанието е важно дотолкова, доколкото изразява ясно и нееднозначно волята на упълномощителя.
В този смисъл, упълномощаването е в пряка зависимост от волята на упълномощителя.
То може да бъде извършено изрично (чрез указване на конкретните действия, за които се дава) или чрез конклудентни действия (напр. предаване на ключ). Упълномощителят може по всяко време да оттегли пълномощното, а пълномощникът, от своя страна, може да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.
Представителят (пълномощникът) не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това (чл. 38 ЗЗД)
Форма на пълномощното
Според чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Видове пълномощни
Правната теория приема, че според обема на учредената представителна власт видовете пълномощни са:
- общо (генерално) – предоставя се неограничен обем права и задължения;
- изрично (специално, конкретно) - чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят.
В много от случаите се използва общото пълномощно (чл. 34, ал. 1 ГПК), защото в него се съдържа по-голям обем от права и задължения. За някои действия обаче се изисква изрично упълномощаване.
За разлика от законодателствата в някои европейски държави, в българското се приема, че за повечето действия на разпореждане лицата трябва изрично да са упълномощени.
За да се разпорежда с паричните средства в банковата сметка на едно юридическо лице в България, пълномощникът трябва изрично да е оправомощен с нотариално заверено пълномощно, в което да са посочени конкретните действия на разпореждане.
Според чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК изрично пълномощно е необходимо за:
- Предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове;
- За сключване на спогодба;
- За намаляване, оттегляне или отказ от иска;
- За признаване на исканията на другата страна;
- за участие в процедура по медиация в случаите по чл. 140а и 140б (в сила от 01.07.2024 г)
- За получаване на пари или на други ценности;
- За действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.
Според действието си във времето пълномощните биват:
- Срочно пълномощно – дава се за определен срок;
- Безсрочно пълномощно – не се ограничава във времето.
В пълномощното може изрично да е записана начална и крайна дата, но това не е задължителен елемент от съдържанието на пълномощното. В смисъла на чл. 34, ал. 4 ГПК, пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
В зависимост от това дали се дават за извършването само на едно или на няколко действия, пълномощните биват:
- Еднократно – за едно конкретно действие;
- Многократно – за повече от едно действие.
Във всички случаи е важно да е ясно за какво ще трябва да послужи пълномощното, за да се оформи правилно неговото съдържание.
Какво се случва, ако едно лице действа от наше име без да има пълномощно за това? Какви последици могат да настъпят за нас и как можем да се защитим?
По този въпрос също съществува противоречива съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК.
Преобладаващото мнение е, че когато едно лице действа от наше име без представителна власт, ние можем да потвърдим действията му. Докато не е налично потвърждение, не възникват и правните последици за нас. Ако все пак приемем, че лицето без представителна власт е действало от наше име и в наш интерес, с потвърждаването на действията му правните последици възникват в правната ни сфера.
Прекратяване на пълномощието.
На основание чл. 41 ЗЗД пълномощието се прекратява:
- с оттеглянето му или с отказването от него,
- със смъртта на упълномощителя или на пълномощника
- с поставянето им под запрещение
- когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.
Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.
Преупълномощаване
Чл. 43 ЗЗД дава възможност пълномощникът да предостави на трети лица определени права и задължения, които се съдържат в пълномощното, стига с това да не се вреди на упълномощителя. Преупълномощаването е възможно само при положение, че преупълномощителят има представителна власт и неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, т.е. доброволно (договорно), а не по силата на закона.
Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.
Преупълномощаване е възможно само в следните случаи:
- преупълномощаването е необходимо за запазването интересите на упълномощителя (при договора за поръчка по чл. 283, изр. 2 ЗЗД);
- пълномощникът има разрешение да преупълномощава други лица.
Съществува законово изискване упълномощеният незабавно да съобщи на представлявания за преупълномощаването. В противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои.
Представителната власт на преупълномощеното лице се отнема само когато представляваният оттегли пълномощното. Другите законови основания за прекратяване на пълномощието (смърт, поставяне под запрещение и др.) не водят до прекратяването на представителната власт на преупълномощеното лице.