В ДВ, бр. 74 от 20 септември 2016 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона на юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), с който се променя режимът за регистрация и отчетност на юридическите лица с нестопанска цел в Република България.

Измененията влизат в сила от 1-ви януари 2018 г. и целят да отстранят несъвършенствата на действащата към момента съдебна процедура по регистрация, отчетени при анализа на приложението й в последните години.

На първо място съдебната регистрация на юридическите лица с нестопанска цел е по-бавна и по-скъпа. С регистрацията към електронен регистър към Агенция по вписванията се цели юридическото лице да бъде вписано в по-кратък срок и срещу по-ниска такса.

От друга страна съществуващата към момента съдебна процедура по регистрация се различава съществено в практиката на различните окръжни съдилища, като отделните съдии изискват представянето на различни видове документи, което допълнително удължава производството.

Вписването на юридическите лица с нестопанска цел в електронен регистър към Агенция по вписванията, както предвиждат измененията в ЗЮЛНЦ, се очаква да подобри значително процедурата, като на първо място намали таксите за регистрация, ускори и улесни производството чрез възможността за електронно подаване на документи. По този начин се цели и повишаване на прозрачността и отчетността на юридическите лица с нестопанска цел чрез публикуване на всички финансови отчети и отчети за дейността на организациите в електронния регистър.

Измененията в ЗЮЛНЦ влизат в сила от 1-ви януари 2018 година, а до този момент учредяването и регистрацията на ЮЛНЦ се извършват чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към окръжните съдилища.

І. Учредяване

ЮЛНЦ могат свободно да определят целите си, като в устройствения си акт (устав, учредителен акт) посочват дали извършват дейност в обществена полза или в частна полза. Ако юридическото лице реши да извършва дейност в обществена полза, това решение е неотменяемо след вписването му в регистъра.

Юридическите лица с нестопанска цел не реализират печалба от своята дейност, те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

ЮЛНЦ може да бъде учредено от български или чуждестранни физически или юридически лица – учредители – които трябва да определят неговото наименование, седалище и адрес на управление, представителство.

ЮЛНЦ възниква от вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като в регистъра се вписват следните обстоятелства:

• наименованието, целите и средствата за постигането им, предметът на допълнителната стопанска дейност;
• седалището и адресът на управление;
• органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи юридическото лице с нестопанска цел;
• каква дейност ще извършва юридическото лице - в обществена или частна полза;
• общият размер на първоначалните имуществени вноски, ако такива са предвидени;

В регистъра се вписва също и прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел, преобразуването му, имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите, както и заличаването му от регистъра.

ЮЛНЦ може да има клонове за извършване на дейност извън населеното място, в което се намира адресът му на управление. Клонът също подлежи на вписване в регистъра, като се вписват седалището и адресът им на управление, имената и длъжността на лицето, определено за представляващ, както и ограничения на правомощията и представителната му власт, в случай че такива са предвидени в устройствения акт.

ІІ. Видове юридически лица с нестопанска цел

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЮЛНЦ юридически лица с нестопанска цел са сдружения и фондации.

• Сдружението се учредява от три или повече лица, а в случай че сдружението е определено за извършване на общественополезна дейност, се учредява от не по-малко от седем дееспособни физически лица или три юридически лица. При учредяването на сдружението учредителите утвърждават устав, с който определят правилата, по които сдружението ще осъществява своята дейност, както и правата и задълженията на членовете. Членуването в сдружението е доброволно, като всеки член има право да участва в управлението на сдружението, да бъде информиран за неговата дейност, да се ползва от имуществото му и от резултатите от дейността му по реда, който учредителите са определили в устава. Ако уставът предвижда, членовете са длъжни да правят и имуществени вноски.
  Органите на сдружението са общо събрание и управителен съвет. Върховният орган на сдружението е общото събрание, което се състои от всички членове, освен ако уставът предвижда друго. Общото събрание взима най-важните решения, свързани с дейността на сдружението, в това число приемане и изменение на устава, приемане и изключване на членове, избор и освобождаване на членовете на управителния съвет, откриване и закриване на клонове, приемане на бюджета на сдружението и др.
  Управителният съвет е органът, който отговаря за оперативното управление на сдружението, състои се най-малко от три лица – членове на сдружението, като членовете–юридически лица могат да посочват и лица, които не са членове на сдружението. По решение на общото събрание функциите на управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице – управител. В правомощията на управителния съвет се включват представителството на сдружението, организацията на изпълнение на решенията на общото събрание, разпореждането с имуществото на сдружението и др.
• За разлика от сдруженията фондацията е юридическо лице с нестопанска цел без членствен състав. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЮЛНЦ фондацията се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. Когато фондацията се учредява приживе, учредителният акт трябва да бъде с нотариално заверени подписи, а ако имуществото, което се предоставя, включва вещни права върху недвижим имот, учредителният акт трябва да бъде вписан в имотния регистър. В учредителния акт трябва да бъдат посочени наименованието и седалището на фондацията, целите, дали дейността се извършва в частна или обществена дейност, органите на фондацията и техните правомощия, клоновете, ако има такива. Дейността на фондацията се организира и управлява от управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен. Учредителният акт може да предвиди повече от един орган, като в тези случаи отношенията между тях и правомощията им се уреждат по правилата за общото събрание и управителния съвет на сдруженията.

ІІІ. Специални правила за юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност

На първо място тези юридически лица могат да разходват имуществото си само за:

• развитието и утвърждаването на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление; 
• развитието и утвърждаването на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
• подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване;
• защитата на човешките права или на околната среда;
• други цели, определени със закон.

Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност задължително има колективен върховен орган и управителен орган. Годишните финансови отчети на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, подлежат на независим финансов одит при условията на Закона за счетоводството. Те са длъжни да водят книги за протоколите от заседанията на колективните си органи; да изготвят доклад за дейността си веднъж годишно, който да съдържа информация за изразходваните от тях средства; за безвъзмездно полученото имущество и приходите от дейността си за набиране на средства; за дарителите си и получените дарения; за финансовите си резултати. Годишният доклад за дейността подлежи на обявяване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Промените в сила от 1-ви януари 2018 година предвиждат, че при незаявяване на доклада за обявяване в регистъра за две поредни години, Агенция по вписванията има право да впише по партидата на юридическото лице „с временно спрян статут в обществена полза“. Преди да извърши вписването Агенцията по вписванията ще бъде длъжна да изпрати писмено уведомление до юридическото лице с нестопанска цел, в което да определи допълнителен срок, не по-кратък от един месец, за представяне на информацията. Възобновяване на статута за извършване на дейност в обществена полза може да се иска след отпадане на основанията за спирането му.

Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза.

ІV. Пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел в регистъра към Агенция по вписванията

До влизане в сила на промените в ЗЮЛНЦ, учредяването и регистрацията им ще се извършва по досегашният ред, като Преходните и Заключителните разпоредби на закона предвижда и процедура за пререгистрация на съществуващите юридически лица с нестопанска цел. Съгласно § 23 юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация в срок до 31 декември 2020 г. Пререгистрацията е безплатна и заявителят няма да дължи държавна такса. За пререгистрацията трябва да бъде издадено актуално състояние от съда, регистрирал юридическото лица, което да съдържа пълни данни за вписаните обстоятелства по партидата на юридическото лице, както и кодът по БУЛСТАТ. Съдът по регистрацията е длъжен да издаде удостоверението в тридневен срок от поискването и да го изпрати служебно на Агенцията по вписванията, като държавна такса за еднократно издаване на удостоверение не се дължи. Юридическото лице с нестопанска цел се вписва в електронния регистър към Агенция по вписванията с досегашното си наименование, като със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на нови обстоятелства, заличаване и обявяване, за което се дължи съответната държавна такса.