Търговското представителство като отделен от гражданското представителство институт съществува с цел да облекчи интензивния търговски оборот, като направи възможно сделките да се сключват не само от търговеца в лично качество, но и от друго лице от негово име и за негова сметка. Търговският закон (ТЗ) прави разграничение между търговския пълномощник и прокуриста, като два отделни вида несамостоятелен търговски представител. Двата на пръв поглед сходни института се различават както по възникването, обема, съдържанието и границите на учредената в тяхна полза представителна власт, така и по ролята и функциите им в търговския обмен.
Търговското пълномощие е институт на немското право (§ 54 и сл. от Handelsgesetzbuch, Германски търговски кодекс). В България уредбата му се съдържа в чл. 26-29 Търговски закон (ТЗ), като субсидиарно се прилагат правилата на гражданското законодателство. По своята същност търговското пълномощие е упълномощителна сделка, по която страни са търговецът (упълномощител) и пълномощникът. Видът и обемът на представителната власт на пълномощника се определят от волята на упълномощителя.
I. Страни и възникване на представителната власт
Упълномощителят трябва да е дееспособно лице и да притежава качеството „търговец“ (по смисъла на чл.1 ТЗ), без значение дали е физическо или юридическо лице. Пълномощникът също трябва да е дееспособен. Няма пречка да бъде както физическо, така и юридическо лице (тук откриваме първата разлика с фигурата на прокуриста, за когото чл. 21 ТЗ изрично посочва, че трябва да е физическо лице). На практика рядко се среща юридическо лице като търговски пълномощник. Без значение е дали лицето притежава качеството „търговец“, или не.
Търговското пълномощие е едностранна сделка. Законът предписва форма за действителност на упълномощителната сделка – писмена с нотариална заверка на подписа на упълномощителя (чл. 26, ал. 1, изр. 3 ТЗ). Учредяването на прокура проявява следните разлики с тези на търговското пълномощие– необходима е нотариална заверка на подписа на упълномощителя като пълномощното наред с образец от подписа на прокуриста следва да се заяви за вписване в Търговския регистър. Вписването не обуславя възникването на прокурата, а има само декларативно действие. То е предпоставка за валидно упражняване на представителната власт, като води до противопоставяне на упълномощаването спрямо трети лица.
Насрещното задължение на търговеца се състои в това да заплати на пълномощника възнаграждение (чл. 26, ал. 1, изр. 1 ТЗ). С упълномощаването пълномощникът бива овластен да въздейства в правната сфера на търговеца, но задължаването му да го стори наред с уговарянето на възнаграждение са плод на второ правоотношение, което съгл. чл. 27 ТЗ се обективира в договор (трудов договор или договор за поръчка /мандат – чл. 280 ЗЗД). Сключването на договора не е необходима предпоставка за действителност на упълномощаването, както и прекратяването на договора не влече след себе си прекратяване на упълномощаването.
Задълженията на пълномощника по договора между него и търговеца включват:
- Да представлява търговеца пред третите лица, упражнявайки преставителната си власт;
- Да се въздържа от извършване на конкурентна на търговеца дейност.
Чл. 29, ал.1 ТЗ закон гласи, че прокуристът и търговският пълномощник не могат без съгласието на търговеца да сключват търговски сделки за своя или за чужда сметка в пределите на упълномощаването.
- Да пази търговската тайна на търговеца и неговия, за неизпълнението на което съгл. чл. 52 ТЗ носи отговорност като нарушител по реда на Закона за защита на търговската тайна (ЗЗТТ).
Всеки търговец може да установи ограничения в този договор, напр. пълномощникът да има право да сключва сделки на стойност само до определена сума. В случай, че последният наруши тази забрана, сделката запазва своята действителност спрямо третите лица, но той ще дължи на търговеца обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението на това му договорно задължение.
Отговорността на прокуриста и пълномощника за надхвърляне на представителната власт, както и за извършване на конкурентна дейност е уредена в чл. 29, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като търговецът има право на иск срещу последните, който се погасява с 5-годишен давностен срок от момента на извършването на сделката.
II. Съдържание на представителната власт
Обемът на представителната власт на търговския пълномощник е определен в чл. 26, ал. 1, изр. 2 ТЗ, уреждащ т. нар. „генерално” (общо) пълномощно: При липса на други указания пълномощникът се смята овластен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. От обхвата на представителната власт са изключени сделките и действията, визирани в чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, а именно: отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, както и вземането на заем и воденето на процеси, за извършването на които пълномощникът следва да бъде изрично упълномощен.
От обхвата на представителната власт на прокуриста са изключени само някои от горепосочените сделки - отчуждаването и обременяването с тежести на недвижими имоти. Наред с възможността за ограничаване на прокурата до дейността на отделен клон от предприятието на търговеца, други ограничения не могат да бъдат противопоставени на трети лица. При търговския пълномощник това е възможно, стига ограниченията да са били известни на третото лице, или да е трябвало да знае за тях.
Изричното пълномощно, за което споменахме по-горе (наричано още „специално“ или „конкретно“) е налице, когато упълномощителят посочва отделните правни (а и фактически) действия, които пълномощникът има право да извършва – отделен вид или единични правни действия.
Последното е препоръчително при извършване на конкретни действия, които са ясно и изчерпателно изброени. Българското законодателство, от своя страна, допълнително ограничава приложението на генералните пълномощни при редица дейности с цел да предпази упълномощителите от възможни злоупотреби. Изрично упълномомщаване се изисква за най-различни дейности, като представителство пред централни и местни държавни органи, банки, доставчици на услуги и т.н.
Друга разлика между двете фигури в съдържанието на представителната власт се крие в това, че властта на търговския представител се определя от пълномощното, докато тази на прокуриста е предопределена от закона.
III. Преупълномощаване
Търговецът може да упълномощи повече от един пълномощник. Те могат да бъдат упълномощени да действат самостоятелно или съвместно. Презумпцията на чл. 39, ал. 2 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е, че ако не е уговорено друго, упълномощените лица могат да извършват действията самостоятелно.
Чл. 26, ал. 3 ТЗ предвижда, че търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.
Не така стоят нещата при прокуриста, който може и без изричното съгласие на търговеца да преупълномощи друго лице, но само за извършване на определени действия, като не може да го овласти със своите права по закон (чл. 22, ал. 1 ТЗ).
IV. Прекратяване на представителната власт
Търговският закон в чл. 28 препраща към разпоредбите на гражданското законодателство, съгласно които упълномощаването се прекратява в следните хипотези:
- с оттеглянето му от страна на търговеца;
- с отказ от страна на пълномощника;
(И двете са едностранни изявления, в писмена форма.)
- със смъртта на една от страните или поставянето ѝ под запрещение (физическо лице)
- с прекратяването на една от страните, с преобразуването му или с обявяването му в несъстоятелност (юридическо лице);
- Ако пълномощното е срочно или е сключено под прекратително условие –с изтичане на срока, респ. настъпване на условието.
Прекратяването на пълномощието на прокуриста, настъпва съгласно чл. 25. (1) ТЗ с оттеглянето му от страна на търговеца и вписването на оттеглянето в търговския регистър, като и тук вписването има само декларативно действие. Съгл. ал. 2 от същия чл. обаче упълномощаването не се прекратява със смъртта или поставянето на търговеца под запрещение.
Смъртта или поставянето под запрещение на прокуриста, от друга страна, са основания за прекратяването на прокурата.
В заключение може да се обобщи, че правната природа на търговския представител и на прокуриста е различна. Докато ролята на прокуриста се свързва непосредствено с управлението на предприятието на търговеца, активното участие в ръководството на търговската дейност, както и в процеса на вземането на управленски решения, то търговският пълномощник е по-близо до обикновения граждански представител, тъй като неговата представителна власт опира най-вече до сключването на сделки от името и за сметка на търговеца. В този смисъл, функцията му в търговския живот е по –скоро представителна, докато тази на прокуриста е предимно управленска.