Трудовата злополука и нейните правни последици са предмет на правна уредба както на международното право в различни конвенции на Международната организация по труда /МОТ/– Конвенция № 12 относно обезщетението при трудови злополуки (земеделие), Конвенция № 19 относно еднаквото третиране (трудови злополуки), Конвенция № 102 за социалната сигурност (минимални стандарти) и Морска трудова конвенция, така и във вътрешното ни право - Кодекс за социално осигуряване /КСО/, Наредбата за медицинската експертиза, Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

Преди да разгледаме трудовата злополука като един от видовете социални осигурителни рискове, е нужно да изясним какво точно представлява осигуреният социален риск?

Той е явление, което е свързано с неблагоприятни имуществени последици за осигуреното лице, които се поемат от осигурителния орган чрез предоставяне на обезщетения и помощи на осигуреното лице. Рискът е вероятен, възможен, той е явление със случаен характер. Неблагоприятните последици от един настъпил риск се изразяват в загуба на трудови доходи поради невъзможност да се престира труд или в необходимост да се поемат допълнителни разходи от осигуреното лице, които не са присъщи поначало за неговата издръжка.

Кръг на осигурените за трудова злополука лица

Трудовата злополука е осигурен социален риск с професионален характер, тъй като се намира в пряка връзка с изпълнение на работа по трудово или друго правоотношение за полагане на зависим труд. Поради това работниците и служителите, посочени в чл. 4, ал.1, т. 1 от КСО, които са осигурени за всички осигурени социални рискове, са осигурени и за риска трудова злополука. Осигурени са също така и работници и служители, предоставящи краткотрайна услуга по трудово правоотношение, които не са осигурени за всички социални рискове. Осигурени са на следващо място морските лица. Има и една категория лица, които полагат зависим труд, и в този смисъл се намират в осигурително правоотношение и са осигурени за всички социални рискове: държавни служители; служителите в съдебната система; военнослужещите; член- кооператори в производствена кооперация; изпълнителите по договор за управление и контрол на търговските дружества; синдици; ликвидатори; лица, които осъществяват платена трудова дейност въз основа на избор; служители с духовно звание в различните вероизповедания; специализантите в лечебни заведения. Тези лица са изрично посочени от законодателя като осигурени за риска трудова злополука в чл. 4, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 9.

Понятие за трудова злополука

Легалната дефиниция за трудова злополука е уредена в чл. 55, ал. 1 от КСО. Трудовата злополука се характеризира с 4 основни белега:

1. Настъпване на внезапно увреждане на осигуреното лице - т.е. въз основа на едно външно за работника/ служителя въздействие се нарушава целостта на човешкия организъм или на нормално протичащите в него процеси. Увреждането трябва да е настъпило внезапно – т.е. неочаквано, непредвидимо, еднократно.
2. Последиците: Увреждане на здравето води до невъзможност да се престира труд, а оттук и невъзможност чрез полагането на труд да се придобиват средства за живот. Увреждането на здравето на работника/ служителя води или до неговата неработоспособност – временна (очаква се възстановяване на работоспособността на работника) или трайна (невъзможност за възстановяване на работоспособността), или до смърт.
3. Третият елемент е причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. Настъпилата временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт трябва да e последица от настъпилото внезапно увреждане на организма на работника/ служителя.
4. Функционалната връзка между състоянието на осигуреното лице и работата, която престира по трудовото правоотношение. Характерно за трудовата злополука е, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнение на работа по едно трудово правоотношение. За да се установи това, следва да се изследва точно фактическата обстановка, при която е настъпило увреждането, както и задълженията на пострадалия във връзка с престирания от него труд. По принцип трудовите задължения на всеки работник/ служител са застъпени в длъжностната му характеристика. Увреждането може да настъпи:
   a) през време на работата (през работното време на работника/служителя, като в това работно време се включва не само редовното, а и извънредното работно време) и във връзка с работата (т. е. при непосредственото изпълнение на работата)
   б) по повод на работата – това са такива действия, които на практика са извън изпълнението на трудовата функция, но са необходими за нейното изпълнение.

В чл. 55, ал. 2 от КСО са посочени приравнени на трудовата злополука случаи. В закона са посочени три хипотези:

1. пътуване от и до мястото на живеене на работника/ служителя
2. пътуване до и от мястото на хранене през работния ден – релевантно е мястото, където се храни работникът по време на почивката през работния ден.
3. пътуване до и от мястото за получаване на възнаграждение.

Ред за установяване на трудовата злополука

Установяването на факта на злополуката става със специално предвиден в закона акт за това – декларация за злополука, в която се констатира факта на злополуката и обстоятелствата, при които е настъпила тя. След изготвянето й декларацията се ползва с доказателствена сила относно посочените в нея факти и обстоятелства, тъй като е официален удостоверителен документ. Осигурителят е задължен да декларира трудовата злополука пред териториалното поделение на НОИ в срок от три работни дни от настъпването на неблагоприятните последици от нея /чл. 57, ал. 1, КСО/ – временна/ трайна неработоспособност или смърт. Освен това пострадалият, респективно неговите наследници, имат право да декларират злополуката, ако осигурителят не е сторил това, в срок от 1 година от настъпването й.

Както вече споменахме по-горе, неблагоприятните последици, които настъпват в резултат на трудовата злополука, са временна или трайна неработоспособност, както и смърт. Неработоспособността се установява от органите на медицинската експертиза. В случай на временна неработоспособност и временно намалена неработоспособност се издава болничен лист, а в случай на трайно намалена неработоспособност - експертно решение на териториално-експертната лекарска комисия /ТЕЛК/. В случай на настъпила смърт органите по гражданска регистрация издават акт за смърт.

На последно място е нужно да се квалифицира вече установената злополука като трудова. Компетентен да направи тази квалификация е осигурителният орган. С тази цел се провежда разследване на злополука, като съгласно чл. 58, ал. 1, КСО в три случая това разследване е задължително, а именно –

1. когато в резултат на настъпила трудова злополука работникът/ служителят е починал;
2. когато чрез трудовата злополука е причинено увреждане на повече от трима работещи;
3. при злополука, за която има основание да се очаква, че ще доведе до инвалидност – т.е. до трайна неработоспособност.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО разследването на злополуката се извършва от териториалното поделение на НОИ съвместно с Инспекцията по труда. Разследват се обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, причините за нея, както и всякакви други сведения, които ще подпомогнат компетентното териториално поделение на НОИ да се произнесе за характера на увреждането. Резултатите от разследването се закрепват в протокол, който също е официален удостоверителен документ. За всяка трудова злополука се открива досие, което се съхранява в териториалното поделение на НОИ. Досието съдържа съвкупност от документи, които са свързани с осигурителноправното значение на трудовата злополука. Съгласно чл. 60, ал. 1, КСО длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането на злополуката издава разпореждане за приемането или за неприемането й за трудова.

Настъпването на осигурения социален риск трудова злополука поражда права на осигуреното лице за получаване на осигурителни плащания по краткосрочното обществено осигуряване. Тези плащания са: обезщетение за временна неработоспособност, обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност, помощ при рехабилитация, помощ за помощно-технически средства. Ако в резултат на трудовата злополука настъпи трайно намалена работоспособност 50 и повече процента, осигуреният има право на пенсия за инвалидност.