Трудовият договор (ТД) е типичното и най-често използвано на практика основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение. Широката му приложимост се дължи на големите възможности, които предоставя за изява на свободата на волята на страните при възникване и определяне на съдържанието на трудовото правоотношение. Правната му уредба е най-пълна – чл. 61 – 76, 110 – 115 КТ.
Кодексът на труда (КТ) не дава легално определение на ТД, а урежда въпросите на ТД, които смята за практически важни: страни, форма, съдържание, начало на изпълнението, времетраене, договорите за допълнителен труд.
Страни по ТД са работникът или служителят и работодателят.
Работникът/служителят е страната, която отдава под наем и предоставя работната си сила за ползване от другата страна. Работодателят е страната, която наема работната сила на работника или служителя за ползване.
Предмет на ТД е предоставянето и използването на работната сила.
Работникът/служителят трябва пръв да изпълни задължението си. Това е така, защото поради естеството на задълженията, които трябва да изпълни, той пръв трябва да ги извърши, за да започне изпълнението на трудовото правоотношение. Но работодателят трябва да създаде условия за изпълнение на възложената работа. Това означава: предоставяне на уговорената работа за реално изпълнение и на условия, при които се извършва работата; определяне на работното място, осигуряване на материали и суровини и др. Ако работодателят не създаде тези условия, не може да започне реалното изпълнение на ТД.
I. Сключване, съдържание и форма на ТД
1. Сключване на ТД
ТД се сключва лично между работника/служителя и работодателя или негов представител – чл. 61, ал. 1 КТ. Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи предложението за сключването на ТД. На практика най-често предложението се прави от лицето, което желае да стане работник/служител, като отправя писмена “молба” за това до работодателя и посочва в нея характера на работата, за изпълнението на която иска сключването на трудовия договор. Към молбата се прилагат определени официални документи. Те са изброени в Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, издадена от министъра на труда и социалната политика. Тези документи са: лична карта или друг документ за самоличност, документ за образование, специалност, квалификация, документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и др. Други документи при сключване на трудовия договор работодателят не може да изисква, освен ако това е предвидено в специален закон. Представянето на тези документи е задължение на лицето, което кандидатства за съответната работа. То предшества сключването на ТД. Тяхното правно значение е да дадат информация на работодателя за личността на кандидата, неговото здравословно състояние и професионална квалификация, което допринася за формиране на неговата воля за сключване на ТД при воденето на преговори.
2. Особености при сключването на ТД
Момент на сключване на ТД
Това е моментът, от който между страните е налице един завършен и сключен ТД. Субсидиарно се прилага чл. 14, ал. 1 ЗЗД: “Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя”. Т.е. ТД се смята за сключен от момента, в който подписаният от работодателя и от работника/служителя ТД или издадената от работодателя заповед за назначение бъде получена от работника/служителя;
Начало на изпълнение на ТД
Това е постъпването на работа на работника/служителя. От този момент той започва реално да изпълнява задълженията си и да ползва в пълен обем правата си по трудовото правоотношение. Страните имат на разположение две възможности:
- Да не уговарят нищо изрично относно началото на изпълнението на ТД – тогава влиза в действие чл. 63, ал. 3 КТ – работника/служителя е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от момента на получаване на копие от трудовия договор, длъжностната характеристика за съответната длъжност и заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите уведомление, че сключеният трудов договор е регистриран в съответната териториална дирекция.
- Страните изрично да уговорят срок, в който след сключването на ТД работникът/служителят ще постъпи на работа.
3. Съдържание на ТД
Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и задълженията на страните по него. То се разделя на две големи части: законово и договорно. Законово е съдържанието на ТД, което следва пряко от закона и се включва в договора по силата на закона. Съдържанието на правата и задълженията, които образуват законовото съдържание на ТД, са установени общо за всички работници и служители предимно в КТ. Но те се съдържат и в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на ТД страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат да ги изменят или отменят. Тяхната воля за сключване на ТД включва и волята им за възприемане на елементите от неговото законово съдържание. Договорната част от съдържанието на ТД се включва изрично в ТД и се определя от волята на страните и постигнатото съгласие между тях. Те са предвидени в чл. 66 КТ. Тази част от съдържанието на ТД от своя страна обхваща две групи елементи от съдържанието на ТД: 1. Елементи от минималното необходимо договорно съдържание на ТД; 2. Елементи от допълнителното и факултативното договорно съдържание на ТД.
Минималното необходимо договорно съдържание на ТД е определено в КТ. То е минимално необходимо, защото ТД трябва да съдържа най-малко включените в него елементи, за да се счита, че е сключен ТД. Съгласно чл.66, ал.1 КТ ТД трябва да съдържа данни за страните и определя:
- Мястото на работа;
- Наименованието на длъжността и характераа на работата;
- Датата на сключването и началото на неговото изпълнение;
- Времетраенето на ТД – дали е сключен за определен срок или е безсрочен;
- Размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
- Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД, който при бесрочните трудови договори може бъде най-малко 30 дни и най-много 3 месеца;
- Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на плащането им;
- Продължителността на работния ден и седмица.
Допълнително и факултативно договорно съдържание на ТД. То обхваща “други условия, свързани с предоставяне на работната сила” – чл. 66, ал. 2 КТ. То е допълнително, защото се прибавя към и допълва минималното необходимо договорно съдържание на ТД. А е и факултативно, т.е. възможно незадължително, защото и без него ТД е сключен, щом като е постигнато съгласие за неговото минимално необходимо договорно съдържание.
4. Форма на ТД.
Формата е писмена, като условие за действителност. За работодателя съществува задължение – чл. 62, ал. 3 КТ – в 3-дневен срок от сключване на ТД да изпрати уведомление до съответното поделение на Национална агенция по приходите – Наредба № 5 от 29.03.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда – работодателят да уведоми Националната агенция по приходите, като уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД. Уведомяването може да стане по три начина: интернет (електронен подпис); на хартиен и на магнитен носител. Ако уведомлението е за повече от 5 работника едновременно – по интернет или на магнитен носител. Регистрира се в нарочен регистър. Работникът/служителят трябва да се уведоми, че ТД е регистриран. От този момент тече срокът за постъпване на работа. Ако работодателят наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ – чл.414, ал. 3 КТ предвижда глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Чл. 63, ал. 3 КТ предвижда едноседмичен срок за постъпване на работа, ако не е уговорено друго. В рамките на този срок работникът/служителят може да постъпи на работа.
Чл. 63, ал. 4 КТ урежда начина, по който започва изпълнението на задълженията по ТД. Това е постъпването на работника/служителя на работа. Законът предвижда удостоверяване на началото на изпълнението – това става писмено.
В заключение може да се каже, че трудовият договор за разлика от гражданския договор е договор, който урежда процеса по полагане на труд, а не самия резултат, който трябва да бъде постигнат – както е при гражданските договори. При сключването на трудов договор следва да бъдат изпълнени задължителните изисквания на закона, за да може да бъде валидно сключен и да започне неговото изпълнение. Наличието на всички законови изисквания, свързани със сключването, съдържанието и формата на трудовия договор, цели постигането на сигурност между страните по трудовия договор относно изпълнението на техните права и задължения.