На 16 юни 2015-a година Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие едно решение, което е от особена важност за сферите на свободата на словото в Интернет и отговорността за съдържание, създадено от потребителите (т.н. User Generated Content или UGC). В своето решение ЕСПЧ дискутира колизията между правото на свобода на изразяването на мнение и поставените му ограничения от разпоредбата на чл. 10, т. 2 – а именно ограниченията, необходими в едно демократично общество за защитата на репутацията или правата на другите.
От икономическа, а и технологична гледна точка, съдържанието, генерирано от крайния потребител, се е превърнало в средство за генериране на сериозен доход от различни бизнеси, които в основата на своя модел имат предоставянето на информация. Класическият модел на монолитната медийна среда (а именно – чистото предоставяне на информация, било то на факти и новини или на коментарни текстове) отстъпи на интерактивния модел на форумното общество – Интернет предостави възможността на бизнесите, организирани около предоставянето на информация на широкота (а и на „тясната“) общественост, да преосмислят „преживяването“ на крайния потребител и да заложат на възможността всеки да може да изрази свободно своето мнение в рамките на техния продукт.
В дело 64569/2009г. – Delfi AS v. Estonia, ЕСПЧ отсъжда, че няма нарушение на чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията). Жалбоподателят е Delfi AS, публично търгувана компания, регистрирана в Естония, която прижава и оперира една от най-големите новинарски уеб страници в страната - http://www.delfi.ee/. През януари 2006 г. Delfi публикува статия относно решението на компания, предлагаща фериботни превози, да промени маршрута си, с което е предизвикала е забавяне на направата на ледени мостове, един доста по-евтин вариан за предвижване между островите по маршрута. В пространството под статията читателите могат да коментират както и да преглеждат коментарите на останалите читатели. Множество от тези коментари съдържали директни и очевидни обиди и заплахи срещу фирмата-оператор на фериботите и нейния собственик. През март 2006 г. и след покана от страна на адвокатите на собственика на фериботната компания Delfi премахва обидните коментари – около шест седмици след тяхната публикация. В последващо дело собственикът на компания осъжда Delfi да заплати неимуществени вреди поради уронване на репутацията му, като съдът в Естония потвърждава, че интернет-изданието носи деликтна отговорност за причинените вреди. Съдът осъжда отвеника да заплати 5,000 крони (около 320 евро) на ищеца.
При обжалването на решението Върховния съд на Естония отхвърля възражението за неотговорност на Delfi като доставчик на услуги по смисъла на Директива 2000/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (Директива за електронната търговия). Важно е да се отбележи аргументацията на естонския съд, която се възприема и от ЕСПЧ, защото същата е валидна за останалите държави-членки на ЕС като България и Германия. Директивата предвижда освобождаване от отговорност за съдържание на информацията, която прехвърлят. В решението на ЕСПЧ е цитирана и съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕО) по повода, която практика провежда принципа за определяне, дали определен доставчик на услуги в информационното общество може да се ползва от освобождаването от задължение за проследяване на прехвърляната от него информация – да се приеме за „междинен доставчик“ – дело C‑324/09, където СЕО коментира следните критерии – за да може да се ангажира отговорността на доставчика, необходимо е дейността на поселдния да не се ограничава до чисто техническа и автоматична обработка на предоставените му данни, а да му е поверена активна роля, позволяваща му да се запознае и да контролира тези данни. Макар и съдът в делото на Delfi да кредитира наведените аргументи, че електронният новинарски уеб сайт се отличава съществено от хартиения му еквивалент, то не може да се твърди, че дейността на Delfi попада в ограничението, предвидено от Директива 2000/31. Съдът признава, че не може разумно да се твърди, че електронният портал е длъжен да преглежда предварително всички коментари преди публикацията им, както би могло да се очаква от конвенционален вестник. Но, от друга страна, интернет страницата има съществен икономически и бизнес интерес от публикуването на коментари под статиите си – набиране на рекламодатели по силата на икономическите правила на интернет метриката (брой кликове, оставени коментари, преглед на страницата, дори и създаването на потребителски профили). В този смисъл, новинарският портал може да се счита за „публикуващ“ тези коментари или, поне, допуснал публикуването на същите, и следователно носи отговорност. Следователно, според естонския Върховен съд, интернет изданието не е изпълнило задължението си да предотврати публикацията на обидни и клеветнически коментари по собствена инициатива.
В решението си ЕСПЧ дискутира очевидния конфликт във виртуалното пространство – предимствата, които мрежата предоставя на своите потребители във формата на глобален, доста по-либерално регулиран форум, се конфронтират с опасността от злоупотреба със същите тези права, на които им е даден съвсем нов медиум за изява. Особено заплашени са правата, прокламирани от чл. 8 на Конвенцията за правата на човека – правото на личен живот и достойнство. Съдът се съгласява с аргументите и разрешението на естонския съд по повод на това, че дейността на Delfi не попада в изключението на Директива 2000/31, както и че интернет порталът носи отговорност поради очевидната противоправност на публикуваните коментари и претърпените вреди.
ЕСПЧ се съсредоточава на въпроса, дали ангажирането на гражданската отговорност на Delfi AS е ограничаване на правото на свобода на изразяването на мнение. ЕСПЧ приема, че е безспорно, че решението на естноските съдилища е намеса и рестрикция на правото на свобода на изразяване на Delfi, но това ограничение е с цел защита на репутацията и правата на трети лица. Поради извънредно обидния и омразен характер на публикуваните коментари, както и поради факта, че Delfi е професионално издание, което ползва съдържанието, създавано от потребителите, по комерсиален начин, Delfi безспорно има явен икономически интерес от публикуването на множество коментари, които авторите не могат и да редактират. Следователно, макар и да има автоматична система, която блокира публикуването на предварително зададен набор от общоприето обидни думи, Delfi е било длъжно да контролира съдържанието на страницата си, независимо от факта, че това съдръжание е генерирано от потребителите. Фактът на непремахването на очевидно злепоставящите коментари е счетен за достатъчен за ангажирането на отговорността на изданието, независимо от алтернативната възможност за търсене на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от авторите на публикацията.
Решението на ЕСПЧ е, че решенията на естонските съдилища са в унисон на правилата на Конвенцията за правата на човека и в нейния дух и разум – позовава се на разпоредбата на чл. 10, т. 2 и необходимостта правото на свобода на изразяването да се ограничава, когато са защите правата на личността в рамките на необходимото в едно демократично общество. Значението на това решение на ЕСПЧ е най-вече в крайния отговор на въпроса – къде е границата на свободата в Интернет? Това решение следва да има своя отзвук и операторите на уеб-страници, включително и в България, чийто основен бизнес модел е концентриран върху привличането на съдържание, генерирано от потребители, да процедират с известно внимание при модерацията на коментарите на потребителите си. Решението също така и внася яснота за дължимата грижа на доставчиците на съдържание в Интернет пространството, от която яснота последните следва да се възползват.