С увеличаващата си популярност стрийминг услугите (поточно предаване на видео съдържание) предизвикват нови спорове, основно свързани с приложението на нормите, уреждащи авторското право. По този повод бихме искали да Ви запознаем накратко с едно решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което същият адресира разпространението на софтуер, създаден да предоставя на потребителите си нерегламентиран достъп до защитено съдържание.
I. Фактическа обстановка.
Преюдициалното запитване по дело C‑527/15 е отправено от първоинстанционен съд в Холандия, в рамките на спор между Stichting Brein, фондация за защита на интересите на притежателите на авторски права, и г‑н Jack Frederik Wullems по повод на това, че последният продава мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.
Г‑н Wullems продава различни модели мултимедиен плейър на няколко уебсайта, в това число на своя уебсайт www.filmspeler.nl. Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга.
Чрез изграждането на допълнителни модули потребителят може да бъде препратен към експлоатирани от трети лица стрийминг уебсайтове, като позволяват да се извлече исканото от потребителите съдържание от стрийминг уебсайта и с едно кликване да се стартира възпроизвеждането му на продавания от г‑н Wullems мултимедиен плейър, свързан с телевизионния апарат.
Не на последно място, продаваният плейър се рекламира като устройство, което в частност позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, разпространявани в интернет без разрешението на притежателите на авторското право.
II. Спор по правото
В запитващата юрисдикция (Нидерландия) е предявен иск срещу г-н Wullems, като е поискано той да преустанови противоправното си поведение и да спре продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“, като искът се основава на твърдението, че по този начин се разгласяват публично съответните произведения и са в нарушение на правото на автора да разрешава или забранява публичното разгласяване на свои произведения. Тази разпоредба на Директива ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (Директива 2001/29) е транспонирана в националните авторскоправни закони, като в България това биха били чл. 15 и чл. 18 на ЗАПСП, за Федерална Република Германия – § 12 във вр. с § 15 и § 17 от техния Закон за авторското право (Urherberrechtsgesetz).
Контратезата на ответника е, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл. 5, параграф 1 на Директива 2001/29 - Временни действия на възпроизвеждане, които имат преходен или инцидентен характер, които представляват неразделна и съществена част от технологичния процес и чиято единствена цел е да позволи: а) предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или б) законно използване на произведение или закрилян обект, и които нямат самостоятелно стопанско значение, се освобождават от правото на възпроизвеждане.
Следователно, въпросите, поставени пред СЕС, могат да се сведат до следното:
- представлява ли публично разгласяване продажбата на мултимедиен плейър, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право, и
- обхваща ли изключението, предвидено в чл. 5, параграф 1 на Директива 2001/29 горния случай.
III. Заключението на СЕС
Съдът приема, че понятието „публично разгласяване“ трябва да се разбира в широк смисъл. Това решение е в съответствие с постоянната практика на СЕС, която, например, в дело C‑160/15 (делото GS Media) постанови, в основополагащо решение по отношение на разпростиране на авторскоправната закрила върху мета-образуванията на интернет пространството (в случая - хипервръзките), че публично разпространение е и поставянето в уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт, без разрешение от носителя на авторското право, ако се установи, че са предоставени с цел печалба, в който случай знанието за противоправността на предоставянето се предполага.
За да прецени конкретното наличие на двете кумулативни предпоставки – публичност и разгласяване – СЕС изследва дали ползвателят (в случая – създателя на плейъра) извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да ползват разпространеното произведение. После, за да се установи публичност, е необходимо да се обследва, дали разгласеното може да достигне до неограничен брой адресати.
Съдът приема, че при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат. Тъй като това действие позволява между уебсайтовете, които разпространяват незаконно копираните произведения, и купувачите на мултимедийния плейър да се създаде пряка връзка, без която купувачите трудно биха могли да ползват защитените произведения, въпросната дейност не е тъждествена на самото предоставяне на физически съоръжения, което изключва приложението на това изключението и води до заключението, че предоставянето на такъв плейър трябва да се смята за акт на разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
Разсъжденията относно публичността на разгласяването не представляват особен интерес от правна гледна точка, доколкото се основават на ноторни разсъждения за това що е “публично” в авторскоправната доктрина.
Поради горното съдът в заключение постановява, че публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.
По отношение на приложимостта на изключенията, предвидени от чл. 5, параграф 1 на Директива 2001/29, съдът постановява, че по принцип действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право. Това заключение изключва възможността за приложение на посочените в чл. 5, параграф 1 на Директива 2001/29 изключения.
IV. В заключение
Стрийминг услугите ще продължат да повдигат интересни въпроси пред практиката на националните съдилища и СЕС. Достъпността им е в пряка корелация със степента на заплаха за авторските права на създателите на аудио-визуални произведения, разпространявани в интернет пространството. Практиката на СЕС показва уклон да тълкува новите проявления на разпространение в полза на носителите на авторски права.
Авторът на статията, г-н Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.