Темата за скритото разпределение на печалбата е от особено значение при регулирането на финансовите взаимоотношения, особено що се касае за свързани лица и данъчна оптимизация. Поради тази причина в тази статия с ще разгледаме основните положения, свързани с нея.

I. Същност на скритото разпределение на печалбата

Според т. 5 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) „скрито разпределение на печалбата“ са:

1. Сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите;

Тук се включват два вида суми:

• Суми, които не са свързани с дейността, осъществявана от данъчно задълженото лице. Това са най- често разходите от личен характер в полза на акционери, съдружници и свързани с тях лица. По- конкретно примери за такива са:
  o Командировки, чиято връзка с дейността на дружеството не може да се докаже;
  o Разходи, свързани с експлоатация на чужд актив, който не е нает по договор за наем;
  o Разходи за активи, които не са налични в дружеството, но е установено, че задоволяват лични нужди на акционери, съдружници или свързани с тях лица;
  o Разходи по неосъществени доставки;
  o Други.
• Суми, които са свързани с дейността на лицето, но част от тях превишават обичайните пазарни нива. За скрито разпределение на печалбата се смята само превишението над обичайните пазарните нива. Обичайните пазарни нива се определят според това какви биха били търговските и финансовите взаимоотношения между две независими лица при съпоставими условия.

Важно е да се отбележи, че за „скрито разпределение на печалбата“ се считат не само сумите, отчетени като разход, но и такива, отчетени като:

• Разчет;
• Плащане в брой;
• Изтеглени пари в брой от служебна банкова карта;
• Предоставен аванс, за който не може да се докаже, че е свързан с дейността.

Не са скрито разпределение на печалбата:

• Разпределените суми на лица, които не са акционери, съдружници или свързани с тях лица. В този случай единствената неблагопроятна последица би била непризнаване на разхода за данъчни цели;
• Суми, изплатени на акционери, съдружници или свързани лица, които не са оформени като заем, но се връщат на предприятието незабавно.

2. Начислените разходи за лихви (с изключение на случаите, в които условията на заема са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт) за заеми, които отговарят на три от следните четири условия:

• Заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31-ви декември на предходната година;
• Изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
• Изплащането на заема или на лихвите по него, или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
• Изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти по смисъла на ЗКПО.

В този случай става въпрос за предоставен на дружеството заем от акционер, съдружник или свързано с тях лице, или пък скрит съдружник, който генерира разходи за лихви. Този заем прикрива това, което би трябвало да бъде увеличение на основния капитал, след което получените суми при реализиране на печалба следва да се разпределят като дивиденти, върху което се дължи надлежният данък. Разликата между двете е, че разходите за лихви са признати за данъчни цели разходи и намаляват счетоводния резултат преди облагане, докато дивидентите не са признати за данъчни цели разходи.

Важно е да се отбележи, че в случая критерии за признаване на заема като „скрито разпределение на печалбата“ са само горепосочените условия, без значение дали предоставящият е акционер, съдружник или свързано лице.

II. Данъчно третиране и последствия при установяване на скрито разпределение на печалбата

Данъчното третиране зависи от това дали скритото разпределение е осчетоводено като разход или не.

Когато скритото разпределение на печалбата е осчетоводено като разход, този разход не се признава за целите на ЗКПО (чл. 26, т. 11 от ЗКПО) и се посочва в увеличение на финансовия резултат на ред 8 от Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО за 2015г.

Без значение от това дали скритото разпределение на печалбата е осчетоводено като разход или не:

Се налага имуществена санкция в размер на 20 на 100 от осчетоводения разход (чл. 267 от ЗКПО). Тази санкция важи само за лицата, дължащи корпоративен подоходен данък. Тя може да бъде избегната, ако разходът се декларира в част VII „Деклариране на скрито разпределение на печалбата“ от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за годината на извършване на разпределението. При деклариране на скритото разпределение на печалбата в ГДД по чл. 92 от ЗКПО трябва да се има предвид възможността за евентуална последваща ревизия на дружеството.

Се начислява данък дивидент в размер на 5 на 100 (чл. 194 от ЗКПО) върху размера на скритото разпределение на печалбата. Тази санкция важи само за лицата, които по закон дължат такъв данък.

Авторът на статията, г-жа Радостина Миленкова, е счетоводител в Германиа ООД, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.