В съвременната действителност на глобализация и разширяване на международните контакти и търговски партньорства, проблемите на двойното данъчно облагане заемат значително място в българското и международното данъчно облагане. Двойно данъчно облагане е налице, когато един и същи данъчен субект в две или повече държави се облага с един и същи по своята същност данък за един и същи получен доход. С цел избягване на двойното данъчно облагане държавите сключвате помежду си спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

I. Доходи, които попадат в обхвата на СИДДО

Доходи, в обхвата на СИДДО са доходи на чуждестранни лица от източник в страната. В Законa за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) няма изрично определение на терминът „чуждестранно юридическо лице“, в чл.4 е посочено:  Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни.

Кои доходи са с източник в страната? Подробна информация за доходите с източник в страната можем да открием в   чл.12 от ЗКПО. Те са:

• Печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в страната или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, са от източник в страната;
• Доходите от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините, са от източник в страната;
• Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица;
• Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната или изплатени от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, които разполагат с определена база в страната, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната:
  1. лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
  2. доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
  3. авторски и лицензионни възнаграждения;
  4. възнаграждения за технически услуги;
  5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
  6. възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
• Доходите от селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на страната са от източник в страната;
• Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество или вещно право, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
• Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица, местни еднолични търговци или чуждестранни юридически лица и еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Данъчно задължение възниква само за доходи, които са посочени в чл.12 от ЗКПО, които не са осъществени чрез място на стопанска дейност на територията на Република България.

II. Място на стопанска дейност.

Терминът "място на стопанска дейност" може да бъде използван само и единствено във връзка с дейността на чуждестранни юридически лица. Дефиницията е изключително важна, защото чуждестранно юридическо лице, което има място на стопанска дейност в България, е длъжно  да се облага с корпоративен данък в страната, а не с данък при източника.

Срокът за който възниква място на стопанска дейност в България, варира между 6 и 12 месеца, и е различен за всяка конкретна СИДДО.

За място на стопанска дейност в България се приема:

• седалище на управление (филиал);
• офис
• ателие, фабрика;
• мина, петролно или газово находище, кариера или друго място за експлоатация на природни ресурси;
• монтаж.

Не е място на стопанска дейност:

• място, което се използва изключително за складиране, изложба или доставка на стоки.

Съгласно СИДДО между Република България и Федерална Република Германия, "място на стопанска дейност" изключва следните дейности:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
в) поддържане на определено място на дейност изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност, изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение, че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

III. Прилагане на СИДДО.

Съответната СИДДО се прилага тогава, когато в нея е предвидено някакво данъчно облекчение за облагаемия доход, или доходът е необлагаем. Ако в съответната Спогодба е предвидена по-голяма ставка от 5% (за доходи от дивиденти) или 10% (за всички останали доходи), тогава Спогодбата не се прилага. Българското дружества следва да удържи данък (5 или 10%) и да го внесе в бюджета на Република България.

IV. Опростена процедура за прилагане на СИДДО.

Опростената процедура се прилага само за доходи до 500 хил.лв. годишно. При нея платецът на дохода съхранява определен набор от документи, които е длъжен да представи на органите на НАП при евентуална проверка.

Документите са следните:

• Удостоверение за местно лице за годината през която е получен дохода. Това удостоверение се издава от данъчната администрация на съответната държава.  Този документ е най-важен, тъй като дава правото да се ползва данъчното облекчение предвидено в съответната Спогодба. Понякога, получателите на доход предоставят удостоверение за регистрация, или за платени данъци. Но за целите са СИДДО, тези документи нямат никаква доказателствена тежест.
• Декларация от получателя на дохода. С тази декларация чуждестранното лице потвърждава, че е получател на дохода и няма място на стопанска дейност в България;
• Извлечение от публичния регистър на съответната държава. Извлечение е доказателство за представителната власт на декларатора;
• Документи за начисления доход.  Към тези документи спадат фактура, договор, банково извлечение - ако е извършено плащане;
• Доказателства за извършване на услугата. Като доказателства за извършената услуга могат да служат голям набор от документи - протоколи от проведени срещи, чатове, имейл кореспонденция, самолетни билети и командировъчни заповеди. Този списък не е изчерпателен, към него може да се добави всеки документ, свързан с предоставяне на услугата.

При прилагане на опростена процедура, платецът на доходи е задължен да декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения, чрез подаване на декларация по чл.142, ал.5 от ДОПК.

V. Прилагане на СИДДО за доходи над 500 хил. лв. годишно.

В случаите, в които размерът на доходите надхвърля 500 хил. лв. годишно, се подава Искане за прилагане на СИДДО (по образец) в НАП. Към искането се прилагат всички документи, които важат и за опростената процедура - удостоверение за местно лице, декларация от реалния получател на дохода, извлечение  от публичния регистър на съответната държава, документи доказващи извършването на услугата. Също така е необходимо да се приложи и пълномощно.

В случаите на извършване на проверка, срокът за издаване на становище за прилагане на СИДДО е 60 дни от подаване на искането. Ако НАП не се произнесе със писмено становище в рамките на законоустановения срок се приема, че има мълчаливо съгласие за прилагане на СИДДО.

Ако изискуемия данък при източника по ЗКПО е внесен преди получаване на становище за прилагане на СИДДО, задълженото лице има право на приспадане или възстановяване на вече платения данък, ако получи право на данъчно облекчение по СИДДО. Това се прави чрез процедура по прихващане и възстановяване. Производството започва с подаване на Искане за прихващане и възстановяване в НАП. Към Искането се прилагат всички приложени към искането документи. Проверката приключва с издаване на Акт за прихващане или възстановяване в 30-дневен срок от подаване на искането.