Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;
- лицата, упражняващи трудова дейност,
- като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и
- физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигурените са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес на лицето в седем дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО).
Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
До края на януари всяка година, самоосигурените могат да променят вида на осигуряването си, за съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Тези самоосигуряващи се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ). В закона не е определено точно какъв вид пенсия трябва да получава самоосигуряващия се, за да бъде освободен от внасянето на осигурителни вноски. Поради това всички лица, получаващи пенсии – лични, наследствени, инвалидни и др. могат да се осигуряват само по свое желание, когато упражняват дейността си като самоосигуряващи се.
Самоосигуряващите се лица подават всеки месец декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” и внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Ежемесечните вноски могат да се внасят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 2 от КСО).
От 01.01.202 г. се увеличи минималната работна заплата от 710 на 933 лв., а заедно с това се увеличи и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за съдружниците в търговски дружества.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, който за 2024 г. е в размер на 3.750 лв.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се земеделски стопани и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност от 01.01.2024 г. е 933 лв..
Ако самоосигурените работят и по трудово правоотношение, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:
- доход по трудово правоотношение;
- избраният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход от 3.750 лв. (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете или осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст.
Веднъж годишно самоосигуряващото се лице има задължение да подаде декларация образец №6 „Данни за дължимите осигурителни вноски” в срок до 30 април на календарна година, следваща годината за която се отнасят вноските. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. (чл. 6, ал. 8 от КСО; чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Окончателният размер на осигурителния доход за 2024 г. ще се установи въз основа на данните, декларирани до 30.04.2025 г. в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2024 г. При деклариран по-висок осигурителен доход от авансовия доход, върху който са внасяни авансово през годината осигурителните вноски, лицето дължи довнасяне на вноски върху разликата в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация ( промяната в чл. 6, ал. 8 от КСО е в сила от 01.01.2016 г.).
Размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващите лица родени след 1959 г. са, както следва:
- фондовете на ДОО – 14,80%, ако осигуреното лице е избрало да се осигурява за всички осигурителни рискове включително и фонд „Общо заболяване и майчинство“, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство, то размерът на осигуровките за фондовете на ДОО е – 18,30%
- фонд "Допълнитeлно задължително пенсионно осигуряване" в Универсален Пенсионен Фонд – 5,00%
- фонд "Здравно осигуряване" – 8,00%.
Ще разгледаме подробно два примера с получени приходи под максималния осигурителен доход и над максималния осигурителен доход, който зa 2024г. е 3.750 лв.
При получен годишен приход от 48.000 лв. и задължителните осигурителни вноски без фонд „Общо заболяване и майчинство“
Необходимо е да се изчисли средно аритметично получения приход за месец, т.е. 48.000 / 12 = 4.000 лв. месечен брутен приход. Самоосигуряващите се лица имат 25 % нормативно признати разходи, т.е. само 75% от брутния приход се облага с осигуровки и след това с данък. В конкретния пример осигурителният доход е 4.000 * 75% = 3.000 лв. Общият процент на задължителните осигурителни вноски е 27,8%, т.е. сумата на осигуровките е 3.000 * 27,8% = 834 лв. Данъчната основа се изчислява след приспадането на сумата за осигуровки 3.000 – 834 = 2.166 лв., т.е. дължимият данък е 2.166 * 10% = 216,60 лв. Нетният месечен приход е 4.000 – 834 – 216,60 = 2.949,40 лв., от което следва, че при годишен брутен приход от 48.000 лв., нетният приход е 2.949,40 * 12 = 35.392,80 лв.
При получен годишен приход от 160.000 лв. и задължителни осигурителни вноски без фонд „Общо заболяване и майчинство“
Необходимо е да се изчисли средно аритметично получения приход за месец, т.е. 160.000 / 12 = 13.333,34 лв. месечен брутен приход. Самоосигуряващите се лица имат 25 % нормативно признати разходи, т.е. само 75% от брутния приход се облага с осигуровки и след това с данък. В конкретния пример 13.333,34 * 75% = 10.000 лв. Общият процент на задължителните осигурителни вноски е 27,8%, но трябва да се има предвид, че за 2024 г. максималният осигурителен доход е 3.750 лв., т.е. сумата на осигуровките е 3.750 * 27,8% = 1.042,50 лв. Данъчната основа се изчислява след приспадането на сумата за осигуровки 10.000 – 1.042,50 = 8.957,50 лв., т.е. дължимият данък е 8.957,50 * 10% = 895,75 лв. Нетният месечен приход е 13.333,34 – 1.042,50 – 895,75 = 11.395,09 лв., от което следва, че при годишен брутен приход от 160.000 лв., нетният приход е 11.395,09 * 12 = 136.741,08 лв.
Самоосигуряващите се лица през годината се осигуряват на избран месечен осигурителен доход, който е не по-малък от минималния осигурителен доход, който към момента е 933 лв. В края на годината, след направените примерни калкулации по-горе, се приспадат внесените суми през годината за данък и осигуровки и годишните разлики следва да се заплатят при подаване на годишна данъчна декларация.