На 10 януари 2015 г. влезе в сила разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012, с които започва прилагането на „преработения“ текст на основополагащия за правораздавателната система на Общността Регламент (ЕО) № 44/2001 (т. нар. Регламент Брюксел І), който урежда компетентността на съдилищата и признаването и изпълнението на съдебни решения по търговски и граждански дела. Прилагането на Брюксел I като цяло се оценява положително от европейските институции, но с оглед на допълнителната яснота и в рамката на поставените му цели – да опрости максимално процедурите и да спомогне за хармонизирането на общностното законодателство и доверието между правораздавателните органи в отделните страни-членки, се приеха изменения в регламента, с които от тази година се прилага именно преработеният му текст (по-надолу Регламент Брюксел I – преработен).
На първо място следва да се посочи основният момент в новите регулации - премахването на процедурата по екзекватура, проведено при хипотеза на запазване на ограничено право на защита срещу решения, постановени в друга държава от ЕС. Запазвайки основния принцип на изпълняемост на решения на съд в друга страна-членка без допълнително производство, Регламент Брюксел I – преработен премахва изискването съдилищата на сезираната държава-членка да издават декларация за изпълняемост, както е посочено в чл. 58 на регламента. По този начин процедурата по позоваване на решение на съд от друга държава-членка се свежда до представянето на следните документи, посочени в чл. 37:
- препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му;
- удостоверение, издадено от съда по произход, което удостоверение се издава по стандартен образец, включен в приложенията към регламента.
Според чл. 58 на регламента автентичен акт е този, който има изпълнителна сила в страната по произход, при това без необходимост от декларация за изпълняемост. При условие, че тези изисквания са изпълнени, то решението на съда по произход следва да се третира напълно равнопоставено на решение на българския съд. Предвидена е възможност за сезирания съд да изиска писмен превод на удостоверението или, в краен случай, на съдебното решение, за което се иска изпълнение.
Запазен е механизъм за защита на лицето, срещу което се търси изпълнение.Основанията за подаване на молба за отказ на признаване на решение са изброени изчерпателно в регламента, като основно внимание изисква втората хипотеза на чл. 45. Тя предвижда, че при нередовно призоваване на ответника в първоначалното производство и ограничаване на правото му на равностойно участие, респективно защита на правата, в него, то това е основание за непризнаването на съдебното решение. Други основания са: ако едно такова решение на съд на друга държава-членка би противоречало на обществения ред в държавата на сезирания съд; ако има предхождащо решение в сезираната държава-членка между същите страни и решението, чието признаване се иска, противоречи на вече постановено решение и т.н. Самото производство е регламентирано от държавното процесуално право на държавата на сезирания съд, като регламентът е запазил звученето си в тази си част.
На следващо място са ревизирани разпоредби, като целта е да се повиши ефективността на регулациите по отношение на пророгацията на компетентност и избора на съд от страна на субектите на правоотношението. Отпада ограничението страните да имат местоживеене в държава-членка. Допълнително е предвидено в правилата по отношение на висящ процес и свързани искове всеки съд на друга държава членка да спира производството, докато сезираният въз основа на споразумението съд обяви, че не е компетентен съгласно споразумението, а ако се обяви за компетентен, то всеки друг съд следва да се откаже от компетентност в полза на този съд.
В ревизирания регламент се потвърждава изключението, че разпоредбите му не са приложими към арбитражните производства, включително и към съдебни производство по повод на арбитражно решение – искове за отмяна, обжалване, изпълнение и т.н. Принципното положение е, че Конвенцията за принзаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения („Нюйоркска конвенция“) има примат над разпоредбите на Регламент Брюксел I – преработен.
С оглед на горепосочените промени са предложени и изменения в Раздел II на Глава петдесет и седма на Гражданския процесуален кодекс – „Признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и актове при действието на правото на ЕС“ от група народни представители. От постъпилите предложения за изменения на ГПК от началото на годината, един от внесените законопроекти адресира необходимите изменения – Сигнатура 554-01-33. Тези промени са свързани с определяне на съда, пред който може да се подаде молба за липса на основания за отказ от признаване на чуждестранното съдебно решение, молба за отказ на признаването му или молба за отказ за изпълнение му, както и съдилищата, пред които може да се обжалват разпорежданията на съда по тези молби. Създаден е и механизъм, по който чуждестранното съдебно решение ще има непосредствено действие на територията на България, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист и при който молбата за изпълнение на чуждото решение ще се подава пред съдебния изпълнител, а не пред окръжния съд, както е по настоящата уредба. Предложената редакция на предложения нов чл. 622а е в смисъл, че съдебно решение, което отговаря на изискванията на регламента, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист, а съдебният изпълнител, сезиран с молба с приложени необходимите документи, преминава към изпълнение.
Регламент (ЕС) № 1215/2012 се прилага към съдебни производства образувани на или след 10 януари 2015г, докато висящите и приключили преди тази дата производства попадат в обхвата на Брюксел I.