С оглед на това, че банкрутът, производствата, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордатите и аналогичните производства и действията, свързани с такива производства, са изключени от обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, то същите попадат в обхвата на Регламента.

Регламентът влиза в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник Европейския съюз, той е обвързващ във всички негови части и ще се прилага непосредствено на територията на всички държави – членки. Съгласно чл. 84 от Регламента той е приложим за всички производства по несъстоятелност, които са открити след 26.6.2017 г. Старият Регламент (ЕС) 1346/2000 продължава да се прилага спрямо производства, които попадат в приложното му поле и са открити преди 26.6.2017 г.

С Регламента се разширява приложното поле по отношение на производството по несъстоятелност, като се въвеждат някои нови процедури, описани накрако по-долу.

Съгласно чл. 1 от Регламент 2015/848 последният се прилага за публичните колективни производства, включително временните производства, чието правно основание се съдържа в правни норми относно несъстоятелността и при които с цел спасителни мерки, уреждане на дълг, оздравяване или ликвидация:

а) цялото или част от имуществото на длъжник се включва в масата на несъстоятелността и се назначава синдик;
б) имуществото и дейността на длъжник подлежат на съдебен контрол или надзор; или
в) спиране на индивидуалните производства за принудително изпълнение се налага от съд или по силата на закона, за да се даде възможност за провеждането на преговори между длъжника и неговите кредитори, при условие че производствата, при които е наложено спирането, предвиждат подходящи мерки за защита на кредиторите на несъстоятелността, а в случай че не бъде постигнато споразумение, са предварителни по отношение на производствата, посочени в буква а) или б).

За сравнение с Регламент 1346/ 2000 - последният се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и до назначаване на ликвидатор.

С новата уредба се прецизира концепцията за Центърa на основните интереси.

За да бъде осигурена по-добра информация на засегнатите кредитори и съдилищата, и за да се предотврати откриването на паралелни производства по несъстоятелност спрямо едно и също лице, държавите-членки се задължават да оповестяват в публичен електронен регистър правнорелевантна информация във връзка с открити международни производства по несъстоятелност. Чл. 24 т. 2 посочва информацията, която следва да съдържат регистрите по несъстоятелност. Регистрите се свързват чрез децентрализирана система, като ще се предоставя информация на всички официални езици на ЕС.

Въведено е право за поемане на задължение от страна на синдика по главното производство по несъстоятелност с оглед избягване на вторично производство по несъстоятелност. Задъжението касае имущество, намиращо се в Държава членка, където би било образувано вторично производство по несъстоятелност. При поето такова задължение в чл. 37 т. 2 е предвиден преклузивен срок за искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност , а именно – 30 дни след получаване на уведомлението за одобряване на задължението. В чл. 39 от Регламента е предвидена възможност за съдебен контрол по отношение на решението за образуване на вторично производство по несъстоятелност.

В чл. 42 и следващите е регламентирано сътрудничеството между съдилищата относно главното, частичните и вторичните производства по несъстоятелност чрез различни средства и касателно данните, посочени в чл. 42 т. 3. Въведена е и регламентация на сътрудничеството между синдиците и съдилищата.

В Глава V е въведено производството по несъстоятелност на членове на група дружества. Предвидена е възможност за образуване на координирано производство на група дружества.

Като цяло всички предвидени в Регламента нововъведения целят подобряването и ускоряването на производствата по несъстоятелност с трансгранични последици.