В настоящата статия ще разгледаме вариантите за регистрация по Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на които могат да подлежат чуждестранните дружества в България, както и какви документи са им необходими за тази цел.

Задължение за регистрация по ЗДДС в България има всяко чуждестранно дружество, което:  

• извършва доставки на стоки с монтаж и инсталиране по реда на чл. 97, ал. 1 от ЗДДС;
• извършва доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя по реда на чл. 97а от ЗДДС;
• извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път по реда на чл. 97б, ал. 1 от ЗДДС;
• извършва дистанционни продажби на стоки по реда на чл. 98, ал. 1 от ЗДДС.

Условията, при които едно лице попада в обхвата на горепосочените хипотези за регистрация по ЗДДС, не са обект на настоящата статия. Тук може да намерите повече информация по тази тема.

Според това дали чуждестранното дружеството е със седалище в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС) или извън него, можем да разграничим два вида регистрации по ЗДДС на чуждестранни юридически лица.

1. Регистрация по ЗДДС на дружество, регистрирано в трета страна, с която страната ни няма правни инструменти за взаимопомощ.

Тук отново можем да разгледаме два варианта на регистрация – според това дали дружеството има постоянен обект на територията на страната, от който да извършва дейността си, или не. И в двата случая дружеството подлежи на специална регистрация по ЗДДС, освен ако постоянният му обект не е клон на чуждестранното лице. Клоновете се регистрират по общия ред на закона, по който се регистрират и всички български дружества.

Във всички останали случаи за регистрацията по ЗДДС на чуждестранното дружество е необходимо то да определи свой акредитиран представител. Акредитиран представител може да бъде както физическо, така и юридическо лице.  Условията за физическите лица са да бъдат  дееспособни и да притежават постоянен адрес или да пребивават постоянно на територията на страната, а за юридическите – да не са в процедура по ликвидация или в процедура по несъстоятелност, както и да нямат изискуеми и неплатени публични задължения (чл. 135 от ЗДДС).

Акредитираните представители представляват чуждестранните лица във връзка с всички техни данъчни въпроси и са солидарно и неограничено отговорни за техните задължения.

Важно е да се отбележи, че всички промени, включително и прекратяване на акредитирания представител, трябва да бъдат декларирани в рамките на 14 дневен срок пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП). В същия срок трябва да се избере и нов акредитиран представител, в противен случай дружеството може да бъде дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на НАП.

2. Регистрация по ЗДДС на чуждестранно дружество от страна-членка на ЕС или трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ.

Тези дружества, за разлика от предишните, имат правото да избират дали да се регистрират по общия ред на закона или чрез акредитиран представител (чл. 133, ал. 6 от ЗДДС). Тъй като избират акредитиран представител доброволно, те получават редица облекчения, като например:

• При промяна в обстоятелствата, включително прекратяване на акредитирания представител, чуждестранните дружества не са длъжни да декларират тези обстоятелства пред НАП, както и да избират нов представител в същия срок.
• Следователно те не могат и да бъдат дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на НАП, ако не изпълнят задълженията си по предходната точка.
• Важно облекчение е, че в този случай акредитираният представител не отговаря неограничено и солидарно за задълженията на чуждестранното дружество.

3. Документи за регистрация по ЗДДС на чуждестранни дружества от трета страна (точка 1) и от държава-членка на ЕС (точка 2), избрали регистрация с акредитиран представител.

Стандартните документи за регистрация по ЗДДС, които дружествата трябва да представят при регистрация по  общия ред по ЗДДС са:

• Заявление за регистрация по образец;
• Справка за облагаемия оборот за предходните 12 месеца, преди текущия;
• Справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година;
• Декларация за дейност на дружеството;
• Оборотна ведомост;
• Анкетен лист;
• Нотариално заверено пълномощно – копие и оригинал, ако документите се предоставят от упълномощено лице, както и договори, ако такива са налични;
• Опис на приложените документи.

При регистрация чрез акредитиран представител трябва да се представят допълнително и следните документи (чл. 74, ал. 3 от ППЗДДС):

• Нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията;
• Копие от документите за самоличност, ако лицето - акредитиран представител, е физическо лице;
• Документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ, че същите са уведомени, че лицето желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната.

4. НАП поддържа регистър на всички регистрирани по Закона лица, като получава информация от други публични регистри, като Търговски регистър и регистър БУЛСТАТ.

Тъй като чуждестранните дружества не са вписани в нито един от горепосочените регистри, преди да постъпят към регистрация по ЗДДС, те трябва да се регистрират предварително в НАП. След тази регистрация те получават служебен номер, който служи като ЕИК или БУЛСТАТ. Документите за тази регистрация са същите както при регистрация на чуждестранен работодател в България, а именно копия и оригинали на:

• Официално удостоверение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице, издадено от компетентните органи в държавата на регистрация, което, освен в някои изключения (например, ако лицето е регистрирано в Австрия) трябва да бъде придружено с апостил и превод на български от легализиран преводач. От удостоверението трябва да са видни фирменото име и регистрационния код на юридическото лице (ако имат такъв), лицата, които го представляват и начинът на представляване, както и седалището и адресът на управление.
• Удостоверение за данъчна регистрация, издадено от националната данъчна служба в държавата по регистрация. Тук отново се изисква апостил и легализиран превод.
• Ако документите за издаване на служебен номер ще бъдат подавани от упълномощено лице, отново е необходимо нотариално заверено пълномощно. Начините за заверка на пълномощно са следните:
  • При български нотариус;
  • При български консул в чужбина;
  • При чуждестранен нотариус, като ако държавата, в която се заверява, е част от Хагската конвенция, към нотариалната заверка трябва да се постави и Апостил. След като документите се изпратят в България в оригинал, те подлежат на легализация и превод.
  • Ако държавата, в която се заверява пълномощното, не е част от Хагската конвенция, след нотариалната заверка, документът трябва да се завери от съответните компетентни органи (еквивалент на българските Министерство на правосъдието или Министерство на вътрешните работи), а след това и в българското консулство в тази страна. След като документите се изпратят в оригинал в България, документът се превежда и заверява от отдел „Консулски” към Министерството на външните работи.