В тази статия ще разгледаме различните случаи на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на данъчно задължени физически и юридически лица, установени в друга страна членка на ЕС. Според българския ЗДДС има два вида регистрации- задължителни и по избор.
I. Задължителна регистрация
На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги. На регистрация по този закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Могат да се разграничат следните основни случаи на задължителна регистрация по ЗДДС на данъчно задължени лица, установени в други държави-членки на ЕС:
1. Задължителна регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталиране (чл. 97, ал. 1 от ЗДДС)
Всяко лице, установено на територията на друга държава членка, което извършва облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка, е длъжно да се регистрира по ЗДДС в България. Изключение са случаите, в които получателите на доставките са регистрирани по този закон лица.
Заявлението за регистрация трябва да се подаде от лицето не по- късно от 7 дни преди възникването на данъчното събитие (датата на извършването на услугата, датата на прехвърлянето на собствеността върху стоката, датата на прехвърлянето на самата стока и други).
2. Задължение за регистрация при доставки на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя (чл. 97а от ЗДДС)
На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2. На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Заявлението за регистрация трябва да се подаде от лицето не по- късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 2, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
3. Задължение на данъчно задължени лица, които са установени само на територията на страната, при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, или на стоки при вътреобщностни дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка ( чл.97в от ЗДДС)
Данъчно задължено лице, което не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 20б, ал. 4, уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.
4. Задължителна регистрация при вътреобщностно придобиване (чл. 99, ал. 1 от ЗДДС)
Задължение за регистрация по ЗДДС има всяко лице, което извършва вътреобщностно придобиване на стоки и не е регистрирано по задължение или по желание по реда на някой от останалите членове в закона.
Такова задължение възниква само когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава 20 000 лв. Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96 и 97 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Заявлението за регистрация трябва да се подаде не по- късно от 7 дни преди датата на възникване на сделката, с която се надхвърля горепосоченият праг.
II. Доброволна регистрация
Всяко данъчно задължено физическо или юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по ЗДДС, може да се регистрира по условията за доброволна регистрация, съгласно чл.100, ал.1 от ЗДДС във всеки един момент.
Съгласно чл. 100, ал.2 от ЗДДС всяко лице, което не е достигнало оборота за задължителна регистрация при извършване на вътреобщностни придобивания (20 000лв.), може да подаде заявление за доброволна регистрация по ЗДДС.
Правото по ал. 1 и 2 може да се заяви от лицата пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
III. Регистрация по инициатива на НАП
Когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта за регистрация се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. В този случай данъчно задълженото лице дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за времето, в което е били длъжно да се регистрира, но не го е направило.
IV. Процедура за регистрация
Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец ( чл.101, ал.1 от ЗДДС).
Заявлението се подава:
- лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец;
- от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задълженото лице е юридическо лице или кооперация;
- от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
- от акредитиран представител;
- от лице, което е изрично упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотариално заверено пълномощно.
- от адвокат, изрично упълномощен за това от лицата по т. 1 - 4 с писмено пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.
Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. То трябва да съдържа основанието за регистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а, срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.
В срок 7 дни от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Регистрацията по за задължителна регистрация по 97, 97а, и 99 се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. За дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация ( чл.103, ал.1 от ЗДДС).