Все повече чуждестранни работодатели насочват вниманието си към България за намирането на работна ръка, което е видно от набиращите все по-голяма популярност аутсорсинг и IT-услуги.
На първо място следва да бъде разграничено дали чуждестранното дружество само наема лице, което пребивава на територията на България и работи от разстояние (например от своя дом) или дружеството ще разполага с обособен обект – било то офис, цех или друго, ще се осъществяват срещи с потенциални и фактически клиенти т. е дали ще реализира допълнителни приходи и разходи и т.н. В първия случай – работодателят използва само работната сила на лице, което пребивава на територията на България т. е назначеното лице извършва само спомагателна дейност. В този вариант чуждестранния работодател може да се регистрира като осигурител в Национална агенция за приходите, с което ще му бъде издаден служебен номер. Чрез него в системата на данъчната администрация ще бъде регистриран всеки трудовия договор, ще бъдат оформяни промените в процеса на работа, ежемесечно ще бъдат подавани необходимите декларации в качеството на работодател.
Ако е налице вторият случай чуждестранния работодател всъщност разширява дейността си и той упражнява такава на територията на нашата страна, за което следва задължително да притежават свое дъщерно предприятие или клон в страната.
Правното развитие на тези трансгранични трудови правоотношения изисква отговор на въпроса кое право би се приложило в тези случаи, което урежда не само размера на възнаграждението и начините на плащане, но и плащането на осигурителни вноски и регистрацията на чуждестранен работодател в България.
I. Приложимо право
- Регламент (ЕО) № 883/2004 относно координирането на системите за социална сигурност, наричан по-долу „Регламентът“.
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Според чл. 11 от Регламента, спрямо лице, което изпълнява дейност като наето лице в държава-членка на Европейския съюз, се прилагат правилата на тази държава- членка, в случая това е България. Тоест определянето и изплащането на трудовите възнаграждения и социалните осигуровки на работника/служителя, намиращ се на територията на България ще става съгласно българското законодателство. Значение намира и разпоредбата на чл. 21 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009, съгласно която, работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка.
От това следва, че чуждестранния работодател, който е сключил трудов договор с установен в България работник или служител, чието изпълнение също е в България, е длъжен да спазва правилата на българското осигурително и трудово законодателство, и съответно да изплаща социални осигуровки в страната, независимо че седалището и мястото на стопанската му дейност се намира в друга държава-членка.
Българското осигурително законодателство се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения като данните се подават по начин и ред, определени с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № 13).
Гореизложеното съответства и на уредбата в българското законодателство доколкото дружеството е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, съответно осигуряващ смисъла на § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
II. Регистрация към НАП
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, всеки работодател носи задължението да удържа и внася осигурителни вноски в полза на своите работници или служители, което му придава качеството „осигурител“. НАП поддържа регистри на всички задължени лица, като вписването се извършва служебно въз основа на информацията, публикувана в Търговски регистър, регистър БУЛСТАТ и други публични регистри. Но тъй като разглежданата хипотеза задълженото лице е чужденец и не фигурира в тези регистри, е неободимо да бъдат представени допълнителни документи, въз основа на които лицето да бъде идентифицирано и да му бъде издаден служебен номер от НАП. Тези документи работодателя представя при изпълнение на задължението по чл. 62 ал. 3 от Кодекса на труда за изпращане на уведомление до НАП пи сключване на трудов договор. В 3 дневен срок се изпраща това уведомление заедно с трудовия договор и:
- Официално удоствоерение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице, издаден от компетентните органи в дръжавата на регистрация, което, освен в някои иключения (на пример, ако лицето е регистрирано в Австрия) трябва да бъде придружено с апостил и превод на български от легализиран преводач. От удостоверението трябва да е видно:
- фирмено име и регистрационен код на юридическото лице, ако има такъв;
- лицата, които го представляват и по какъв начин;
- седалище и адрес на управление и др. - Удостоверение за данъчна регистрация относно данъчния номер на дружеството, издадено от данъчната служба по седалището на фирмата. Това също трябва да бъде заверено с апостил.
- Удостоверение за данъчна регистрация относно ДДС номера на дружеството, издадено от данъчната служба по седалището на фирмата. Това също трябва да бъде заверено с апостил.
- 2 броя искания за издаването на служебен номер
Разбира се според спецификата на всеки конкретен случай може да бъдат изискани и допълнителни документи удостоверяващи съответната информация.
След като получат документите, длъжностните лица към НАП извършват проверка и издават служебен номер на чуждестранния работодател, на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Чуждестранният работодател трябва да сключи трудовите си договори със своите служители в България спрямо българското законодателство.
След регистрацията ди като чуждестранен работодател този трябва да подава (сам или чрез упълномощено лице) ежемесечно декларации за дължимите данъци и осигуровки към НАП.
Тук следва да се отбележи и друг особен момент, а именно фактическото заплащане на осигурителните вноски. Най-лесно те биват заплащани чрез банкова сметка открита в страната, тъй като възникват сериозни проблеми при разплащане от чуждестранни сметки към бюджетни сметки. Предвид особеностите в българското законодателство трудно се вписват всички необходими реквизити по бюджетното платежно нареждане и има вероятност внесените суми да не бъдат разпределени по предназначение.
III. Относно прилагане на данъчното законодателство
Предвид това, че лицето ще извършва дейността на територията на страната, то ще остане местно физическо лице на България*, а доходът ще бъде от източник в България, без оглед на това че платецът е чуждестранно дружество. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ указва, че доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа. Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа.