Разводът, наред със смъртта на единия от съпрузите и унищожаването на брака, е един от способите за прекратяването на брака. Семейният кодекс на Република България различава два вида развод – развод поради разстройство на брака (чл. 49) и развод по взаимно съгласие (чл. 50).

С оглед на кратката продължителност на съдебния процес, опростените процедури и ниските държавни такси може да се приеме, че разводът по взаимно съгласие е най-достъпният способ за прекратяване на брачната връзка между двама съпрузи. В настоящата статия ще разгледаме бегло юридическата същност на развода по взаимно съгласие, като ще обърнем по-специално внимание на съдебната процедура, комплекта документи, който се подава наред с молба до съда, като ще дадем някой практични насоки на съпрузите, които са решили да пристъпят към прекратяването на брака именно посредством развода по взаимно съгласие.

Съгласно действащото до 2009 г. семейно законодателство съществуваше изискване да са изтекли поне 3 г. от сключването на брака, за да може съпрузите да пристъпят към развод по взаимно съгласие. Същото беше преодолявано лесно на формално основание, като някой от съпрузите първо предявяваше иск за развод поради разстройство на брака, като в хода на процеса се постигаше споразумение по чл. 99, ал. 3 от отменения Семеен кодекс. С приемането на новия Семеен кодекс (в сила от 01.10.2009 г.) отпаднаха темпоралните ограничения относно развода по взаимно съгласие.

Характерно за развода по взаимно съгласие е сериозното и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака, което съпрузите трябва да демонстрират. Същото се заявява още с подаването на молбата за развод пред съда. Законодателят е предвидил съпрузите да заявят същото поне още един път лично и пред съдията. Двамата са длъжни да се явят в насроченото открито съдебно заседание и да заявят в съдебна зала, че желаят да се разведат. Като санкция за неизпълнението на същото (чл. 330, ал. 2 от ГПК) е предвидено производството да бъде прекратявано, ако някой от съпрузите не се яви лично без уважителна причина.

За разлика от развода по исков ред, при развода по взаимно съгласие не се изследват мотивите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Както вече споменахме, чл. 50 от Семейния кодекс указва на съда, в случай на развод по взаимно съгласие да не издирва мотивите за прекратяването на брака. В случая единствено от значение за Темида е волята на съпрузите да прекратят брака си. 

Съдебното производство при развода по взаимно съгласие е уредено в чл. 330 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) на Република България. То спада към т.нар. „охранителни производства“, а именно липсват традиционните за исковия процес ищец и ответник, като съпрузите притежават качеството на „молители“. Производството стартира с молба, подписана от двамата съпрузи, в които те се обръщат към съда да прекрати брака им, без да изследва мотивите за това. Компетентен да разгледа молбата за развод по взаимно съгласие е районният съд по постоянния адрес на единия от съпрузите.

Към молбата са развод следва да бъде приложено и т.нар. „Споразумение между съпрузите“ по чл. 51 от Семейния кодекс (СК). В него двамата молители задължително следва да уредят своите отношения що се касае до:

• местоживеенето на децата;
• упражняването на родителските права;
• личните отношения;
• издръжката на децата;
• ползването на семейното жилище;
• издръжката между съпрузите;
• фамилното име;

Следва да се има предвид, че съдът ще откаже да разведе съпрузите, в случай че Споразумението по чл. 51 от СК противоречи на закона или ако сметне, че същото не е в интерес на децата. Във връзка с последното е възможно съдът да изиска и становище от дирекция "Социално подпомагане".

На първо място най-важният въпрос е на кого от съпрузите се възлага упражняването на родителските права, както и режимът на личните контакти на детето с другия родител. С оглед нормалното поддържане на отношенията родител – дете, определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период и/или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Също така задължителен реквизит от Споразумението по чл. 51 от СК при наличието на родени през брака деца е определянето на издръжката на децата, която дължи неупражняващият родителските права съпруг. Следва да се определи нейният размер, времето и начина на изплащането й. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, което практически се оказва крайно недостатъчно.

Съпрузите също така следва задължително да уредят въпроса с фамилното име, в случай че единият от съпрузите след брака е приел фамилното име на другия. Първият има възможност да върне предбрачната си фамилия или да запази фамилията на съпруга си. Последното става с изричното писмено съгласие на съпруга, с чиято фамилия другият ще продължава да се представя в обществото.

В споразумението следва да се уточни издръжката на бившия съпруг, ако ще се дължи такава. Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, ако той сключи нов брак. Съпрузите следва да се споразумеят и относно ползването на семейното жилище. В интерес на децата е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпруга, комуто е възложено упражняването на родителските права.

Съдът одобрява Споразумението по чл. 51 от СК, в случай че последното съдържа всички законови реквизити и не противоречи на приложимите нормативни разпоредби.

Освен Споразумението по чл. 51 от СК, към молбата за развод следва да са приложени и редица други документи, като например:

• оригинал на удостоверението за сключен граждански брак;
• актовете за раждане на ненавършилите пълнолетие деца;
• нотариални актове и други актове за собственост относно имоти, предмет на Споразумението;
• талони на МПС-тата, предмет на Споразумението;
• служебна бележка за получаваното брутно трудово възнаграждение;
• статистически сведения по образец за всеки от съпрузите;
• декларации за материално състояние за всеки от съпрузите (по образец);
• удостоверения за семейно положение за всеки от съпрузите (набавят се от ГРАО);
• удостоверение от регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията, от което да е видно дали е регистриран режим на имуществени отношения между същите (режим на разделност или договорен режим);
• съобщение за прекратен граждански брак (по образец);

При входирането на исковата молба в съда се дължи държавна такса в размер на 25 лв. Същото прави производството при развода по взаимно съгласие изключително достъпно за гражданите. При допускане на развод по взаимно съгласие се определя окончателна държавна такса до 40 лева по сметка на районния съд. При споразумение за имуществени отношения се плаща и по 2% върху стойността на всеки дял, а за издръжката 2% върху платежите за три години.

Решението, с което районният съд допуска развода по взаимно съгласие, е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Автор на статията е г-н Петър Куленски - адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.