В Закона за гражданската регистрация (съкр. „ЗГР”) са уредени основанията за промяна на име, а в Гражданския процесуален кодекс (съкр. „ГПК”) - процедурата.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на важни обстоятелства (Решение № 142 ПО ГР. Д. № 703/2002 Г., II Г. О. НА ВКС).
Съгл. чл. 9, ал. 1 ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.
Трите части на името се вписват в акта за раждане. Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това (чл. 19, ал. 1 ЗГР).
Докато случаите на осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо са сравнително ясни, то хипотезата на „важни обстоятелства”, налагащи промяната на името, има нужда от допълнително тълкуване. Името засяга и личностното самоопределяне на лицата. В тази връзка субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на Закона за гражданската регистрация (Решение № 1426 от 10.12.2008 Г. по ГР. Д. № 396/2008 Г., Г. К., V Г. О. НА ВКС). Според задължителната практика на ВКС кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. Първо ЗГР трябва да се преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика. Ако едно лице е известно с различни имена в две държави и това му създава административни пречки и трудности при идентифицирането на самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по смисъла на цитираната разпоредба. Когато едно лице в различни периоди от време е носило различни имена, то след навършване на пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в обществото, да носи занапред. Важни обстоятелства са налице и когато името на лицето в акта за раждане се различава от издадените впоследствие официални документи (напр. дипломи за завършено образование) и тази разлика в името създава двойнственост в индивидуализацията на лицето и която от своя страна му създава затруднения.
Законът въвежда възможността, когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име (чл. 14 ЗГР). В този случай лицето трябва да обоснове популярността си в обществото с псевдонима, за да вземе решение съдът за добавянето му.
Производство
Производството по промяна на име е охранително и започва с подаване на писмена от заинтересованото лице до районния съд, в чийто район е постоянният му адрес (чл. 531 ГПК). Същото се развива като безспорно и едностранно. В молбата е необходимо да бъдат посочени обстоятелствата и фактите, отнасящи се до обосноваване искането на заинтересувания (дали настоящото му име му създава пречки). Към молбата молителят трябва да представи писмени доказателства, от които се извеждат твърдените факти и обстоятелства (напр. акт за раждане, акт за брак и др. официални документи). При вземане на решението съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейските органи, или на общините да съберат необходимите доказателства. При съмнения, че молителят е извършил престъпление, съдът може да изиска и представянето на свидетелство за съдимост.
Молителят заплаща държавна такса в размер на 15 лв.
В случай че молбата, с която се иска промяна на името, бъде отвърлена от съда, молителят има право на жалба срещу решението в едноседмичен срок от връчването му. Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд (чл. 538, ал. 3 ГПК).
Авторката на статията, г-жа Ирина Константинова, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.