Промишленият дизайн, наред с търговската марка, е основен маркер, по който един бизнес може да бъде разпознат, един продукт да бъде забелязан и да се развие портфолиото на един бранд. Настоящият преглед ще се опита да направи един кратък обзор на правната регламентация на защитата на промишления дизайн в България.
I. Основни характеристики
Промишленият дизайн (design или industrial design на английски, Geschmackmuster на немски) е основен обект на индустриална собственост, чиято закрила представлява интерес на всяко модерно законодателство. Закрилата му е предвидена още в чл. 1 на Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост от 1883 г. На индустриалния дизайн може да се припише този позитивен икономически ефект на обектите на индустриална собственост, характерен за всички тях, а именно - повишаване на стремежа за иновативност, инвестициите в разработки на нови продукти и увеличаването на добавената стойност на едно производство.
Българският Закон за промишления дизайн (ЗПД) дефинира в своя чл. 3, ал. 1 промишления дизайн като “видимия външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях”. Структурата на тази легална дефиниция, разширена от ал. 2 на същия член, отговаря и на възприетата в Европейския съюз в РЕГЛАМЕНТ No 6/2002 НА СЪВЕТА (ЕО) от 12 декември 2001 година относно дизайните на Общността дефиниция - необходимо е да се отграничи какво следва да се счита като продукт за целите на регулацията на дизайна: ЗПД дефинира продукт като “всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.”
Дефиницията на дизайн остава впечатление за висока степен на абстрактност, поради което е подходящо да се дадат няколко примера какво може да е един дизайн - опаковка на продукт, външният вид на самия продукт, дизайнът на елемент на продукт, дизайнът на фирменото лого на един продукт, което се поставя върху него. Обект на закрила може да е дизайнът на помощен продукт - като този на USB-конектор за зарядно устройство, както и дигиталният дизайн - например на менюто на едно софтуерно предложение.
II. Основания за регистрация на дизайна
Закрилата на дизайн се постига, както и повечето права на индустриална собственост, с регистрацията му по реда на една административна процедура в Българското патентно ведомство, или, в случая на дизайн на Общността, в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Изискванията за предоставяне на закрила на един дизайн, на визията за даден продукт, са предпоставени от една от целите на тази закрила, а именно - такава да се дава само за иновации. Следователно, две са основните изисквания за неговата регистрация - новост и оригиналност, както изрично посочва чл. 11, ал. 1 на ЗПД.
Самият ЗПД дава и легална дефиниция на понятията новост и оригиналност. За нов дизайн се приема този, за който преди датата на заявката не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяването по какъвто и да е начин където и да е по света. Законът, а и Регламентът за дизайна на Общността, предвиждат изключително широк мащаб на проверката за новост - преценката се прави на база на информацията, разгласена където и да било по света. Имайки предвид спецификата на търсената закрила - а именно, спефицичния външен вид на даден продукт, то следва да се приеме, че инвеститорът, предприемачът, който желае да ползва тази закрила, разполага със специфичните знания и методи за проверка, дали конкурентни произоводители са стигнали до разработването на идентичен дизайн, да има представа и стратегия къде може да провери за такива дизайн - специализирани бази данни в Интернет, специализирана литература, публикации в академичните издания на технически университети и т.н.
Оригиналност на дизайна е налице, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. Проверката за оригиналност на дизайни и, съответно, преценката за идентичност, се основава на сравнение на съществените елементи на процесните дизайни - тази проверка е винаги конкретна и в зависимост от специфичния казус. Законодателят изрично е извел принципът, че дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.
ЗПД извежда изрично и императивно две негативни условия за регистрацията на дизайн. На първо място - дизайнът не следва да противоречи на обществения ред или добрите нрави и в този смисъл е недопустим дизайн, който показва сцени на насилие, който би могъл да се разтълкува като дискриминационна реторика и прочее. На следващо място не се регистрира дизайн, чиито особености са обусловени единствено от техническата функция на продукта. На последно място, не се допуска дизайн, чиито особености са изцяло функционална връзка на елементи от един съставен продукт или продукт, който е във функционална или генеалогична връзка с продукта, за който дизайна се отнася.
Следователно, за да се регистира един дизайн е необходимо: да е изпълнена дефиницията на дизайн, да е наличен продукт, дизайнът да е нов и да е оригинален и да не са налице отрицателните предпоставки за отказ на регистрация.
III. Носител на правото
Лицето, създало дизайн, се ползва с изрично право на авторство по смисъла на ЗПД, независимо от всякакви други авторски права, от които би могло да се ползва по общите разпоредби на авторскоправното законодателство. Правото на авторство по ЗПД е неотчуждимо и безсрочно. Правото на заявяване на дизайна принадлежи на автора или неговия правоприемник, като при така наречения “служебен дизайн” (когато дизайнът е създаден в рамките на трудово правоотношение или такова по договор за поръчка, законът презюмира служебността на дизайна, но страните биха могли да предвидят друго) правото на заявка принадлежи на работодателя, съответно - на поръчващия по договра за поръчка. ЗПД е предвидил специален ред на закрила на интереса на създателя на дизайна - ако в гореописаната хипотеза работодателят или далият мандат за изработка на дизайн бездейства, то действителният създател може в тримесечен срок от отправено от него писмено писмено уведомеление за създадения дизайн да подаде заявка.
ЗПД разпознава и хипотезите на съавторство и предвижда в този смисъл, че правото на заявка се упражнява съвместно от съпритежатеите му.
IV. Обхват на закрила и съдържание на правото върху дизайн
Правото върху дизайн е изключително субективно право и неговият носител може да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската си дейност дизайн, който попада в обхвата на закрила. Предопределящи за този обхват са изображението или изображенията, включени в регистрирания дизайн - в този смисъл, всеки друг дизайн, който се доближава до защитения по-ранен дизайн ще следва да създава такова и дотолкова различно впечатление, че у информирания потребител да възникне и остане различно цялостно възприятие, в противен случай този дизайн би попаднал в обхвата на правна закрила на по-ранния дизайн.
Използването на дизайна включва производството,предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.
ЗПД предвижда и някои ограничения на изключителното право на дизайн, чиято цел е да ограничат ексцеса на това, често определяно като “квазимонополно”, право - използването на дизайн за лични потребности или с експериментална цел, с цел цитиране или обучение, стига това да не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът, както и една специфична употреба, свързана с националния характер на защита по ЗПД - използването в чужди превозни средства, които временно навлизат в територията на страната.
V. Действия с правото върху дизайн
Правото на дизайн може да бъде годен обект на транслативни сделки, като за него важи изключението, че правото на авторство е непрехвърлимо. При съпритежаване е необходимо писменото съгласие на всички съпритежатели (чл. 24, ал. 2 на ЗПД).
На следващо място - правата върху промишления дизайн могат да са обект на лицензионни договори в техните разновидности - изключителна или неизключителна лицензия, като правилата за лицензиране на право върху дизайн не разкриват сериозни особености с общия режим на лицензиране на обекти на индустриална собсвеност. Договорите пораждат действие от сключването им, а, според ал. 6 на чл. 26 от ЗПД - от вписването им в Държавния регистър имат действие по отношение на трети лица. При липса на изрична уговорка лицензията се счита за неизклюзчителна.
Правата върху дизайн могат да бъдат и обект на обезпечителни действия - обезпечение по бъдещ или предявен иск, както и предмет на особен залог по смисъла на Закона за особените залози. В този ред на мисли следва да се обоснове и едно заключение от икономически характер, което е и в същото време валидно и за търговските марки: правата върху търговски марки и промишлени дизайни са конвертируеми и ликвидни, могат да бъдат обект на множество икономически операции, които са правно регламентирани и които добавят дивергентност при решаването на бизнес проблеми и въпроси - тези права могат да бъдат предмет на заложен договор, да представляват непарична вноска в дружество, да са обект на прехвърлителна сделка, да са обект на лицензионни договори с голяма степен на свобода на договореното и сравнително облекчени формални изисквания за формата на договора. Не на последно място, за търговската марка и за дизайна важи изводът, че международноправната им регламентация и сравнителноправните проявления в националните законодателства показват изключителна степен на сходство и, следователно, устойчивост и интернационалност на правната материя, улеснявайки бизнес прогнозирането и транзакциите с такива права в глобален мащаб.
VI. Срок на закрила
Срокът на действие на регистрацията на промишлен дизайн е 10 години, считано от момента на подаване на заявката (чл. 15, ал. 1 от ЗПД). Законът допуска подновяване на регистрацията за три последователни периода от по 5 години всеки, като по този начин търси баланс между обществения интерес и този на притежателя на дизайн. Различен режим е възприел Регламентът за дизайна на Общността - “Дизайн, който отговаря на изискванията съгласно раздел 1, се ползва от закрила на регистриран дизайн на Общността, чрез регистрация от Службата, за период от пет години, считано от датата на подаване на заявката за регистрация. Титулярът на правото може да удължава срока на закрилата с един или няколко периода от по пет години до максимум двадесет и пет години, считано от датата на подаване на заявката.” - чл. 12 от Регламента.
Този кратък очерк цели да открие главата, посветена на индурстриалния дизайн като обект на интелектуалната собственост и поради това не навлиза в детайли по отделните правни и практически въпроси, които възникват по повод на дизайна.
Авторът на статията, г-н Марин Маринов, е адвокат към Правна кантора Русков и Колеги.