Началото на всяка година се характеризира с редица промени в счетоводното, данъчното и трудово законодателство. В тази статия ще разгледаме промените , които касаят (Закона за счетоводството - ЗСЧ) и които биха били интересни за мнозина. Те са обнародвани в ДВ, бр.98 от 27.11.2018. Една от промените, на която ще обърнем внимание, е свързана с прилагането на счетоводните стандарти:
- Национални счетоводни стандарти (НСС) и
- Международни счетоводни стандарти (МСС/МСФО).
Досега МСФО бе задължителна счетоводна база за съставяне и представяне на годишни финансови отчети (ГФО) единствено за предприятията от обществен интерес по силата на § 1, т. 22 от ДР на ЗСч., докато базата за изготвяне на ГФО на микро, малките, средните и големите предприятия бе НСС. В този смисъл § 8 и § 11 от ПЗР на Закона за счетоводството бяха особено важни до момента, тъй като регламентираха възможностите за доброволно преминаване от МСФО към НСС по следния начин:
- микро, малки и средните предприятия, които до 2015 година са изготвяли ГФО на база МСФО, могат да изберат НСС еднократно – считано от 01.01.2016 г.
- големи предприятия, които за 2016 година са длъжни да изготвят своите финансови отчети на база МСФО, могат да променят това и да преминат към НСС еднократно - считано от 01.01.2017.
С направената промяна на чл. 34 от ЗСч, коренно се преобръща концепцията за масовото прилагане на МСФО като счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, тъй като новия текст на чл. 34, ал. 1 от счетоводният закон е категоричен, че база при съставяне на годишни финансови отчети на предприятията ще са НСС. В същото време на основание новия текст на чл. 34, ал. 2 от ЗСч, МСФО ще бъдат задължителна счетоводна база единствено за консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито ценни книжа, подлежащи на прехвърляне са допуснати за търговия на регулиран пазар в държава-членка на ЕС. С други думи новото счетоводно законодателство допуска индивидуалните ГФО на всички предприятия да бъдат съставени на база НСС.
Въпреки това предприятията могат доброволно да предпочетат МСФО като своя счетоводна база за съставяне и представяне на ГФО според чл.34, ал.3 от ЗСч. В тази връзка ЗСч. регламентира един по-свободен и времево неограничаван преход от МСФО към НСС.
Според новия чл. 34, ал. 4, вече не съществуват времеви ограничения за промяната на счетоводната база от МСФО към НСС. Това означава, че онези предприятия, които през 2017 г. са съставяли своите финансови отчети на база МСФО, могат в който и да е бъдещ финансов период, да преминат към НСС, избирайки ги за своя счетоводна база. Заслужаващ внимание е фактът,че, според § 56 от ЗИД на ЗКПО, този преход на счетоводната база по реда на чл. 34, ал. 4 от Закона за счетоводството може да се приложи още при съставянето на ГФО за 2018 г.
Следва да се има предвид, че промяната на счетоводната база (от НСС към МСФО или обратно) може да се направи по всяко едно време, но разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ЗСч. не допуска подобна промяна да се извърши повече от веднъж.
По силата на стария текст на закона, в сила до 31.12.2018 г., годишните и консолидирани финансови отчети на акционерните дружества (АД) и на командитните дружества с акции (КДА), подлежаха на задължителен независим финансов одит, като изключения се предвиждаха само за онези АД и КДА, които за съответния отчетен период не са извършвали дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч.
Промяната на чл. 37, ал. 2 от ЗСч. се изразява в това, че финансовите отчети на АД и КДА, изготвени за периоди, започващи на или след 01.01.2019 г. вече няма да подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие, че към 31 декември на съответната финансова година, без оглед дали са квалифицирани като микро, малко, средно или голямо предприятие, не надвишават най-малко два от следните три критерия, регламентирани в чл. 19, ал. 2 от ЗСч.:
- Балансова стойност на активите – 700 000 лева;
- Нетни приходи от продажби по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗСч. – 1 400 000 лева;
- Средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
Друго изменение, което е важно е Изменението в чл. 38, ал. 4 и това, че малките предприятия, чиито ГФО не подлежи на задължителен независим финансов одит, имат право да изберат като минимум да публикуват в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ:
- счетоводен баланс (НСС) или съответно отчет за финансовото състояние (МСФО) и
- приложение към ГФО,
доколкото чл. 29, ал. 1 (по отношение на ГФО за всички предприятия, които не са избрали да съставят пълен комплект финансови отчети на база приложимите счетоводни стандарти) и чл. 29, ал. 6 (по отношение на малките предприятия, избрали да съставят ГФО, състоящ се от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение) изискват от малките предприятия да изготвят приложение като част от ГФО.
Предприятията, които не са упражнявали дейност през отчетния период по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. и които на основание чл. 38, ал. 9 нямат задължението да публикуват своите ГФО, обявяват това обстоятелство с декларация, която на основание на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. се публикува в срок до 31 март на следващата година както следва:
- търговците по смисъла на ТЗ и ЮЛНЦ – в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (такса за публикуване на декларацията не се дължи);
- всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет.
Друга заслужаваща внимание промяна, която следва да се спомене, е че ,отпада изискването за поставяне на печата на отчитащото се предприятие и печата на предприятието съставител върху изготвяните от него финансови отчети, поради не изискване за фирмен печат в нормативните документи, регламентиращи:
- създаването на търговско дружество в правния мир (ТЗ, ЗЗД);
- сключване на търговски сделки (ТЗ, ЗЗД); - подаване на данъчни декларации (ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗМДТ) или
- друга нормативна база, регламентираща осъществяването на независима икономическа дейност на предприятията. Уточнява се, че в ГФО се вписват имената (т.е. собственото, бащиното и фамилното име):
- на ръководителя на предприятието и - на съставителя на финансовия отчет, вкл. управителя на счетоводното предприятие, когато последното е съставител на финансовия отчет.