От 01.01.2014г. влязоха в сила промени в българското данъчно законодателство, които са насочени към основните приоритети на данъчната политика, а именно: намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, стимулиране на икономическото развитие, инвестициите и заетостта и повишаване на бюджетните приходи. Приетите промени засягат основните данъчни закони – ето някои от тях.
I. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
Променя се нормата на чл.169 от ДОПК, като се предоставя възможност за погасяване първо на главниците за данъци и осигурителни вноски с изтекъл срок на плащане, което има за цел да спре начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения. В дял четвърти глава 22 се създава нов раздел 1а, с който се предвижда правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер. Това има за цел задължените лицата, които са във временно финансово затруднение да могат да обслужват, както текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски, така и тези, за които срока за плащане вече е изтекъл и за които вече има разрешение за разсрочване и отсрочване. С цел повишаването на бюджетните приходи, се въвежда контрол върху движението на стоките с висок фискален риск на територията на Република България, с цел предприемане на ефективни мерки за предотвратяване на неплащането на данъци: ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, както и за ограничаване на нелоялната конкуренция и защита на българските производители с висок фискален риск (плодове и зеленчуци, месо и месни продукти, мляко и др.). Контролът, осъществяван от органите по приходите, ще обхваща движението на всички стоки с висок фискален риск на територията на страната.
II. Закон за корпоративното подоходно облагане
С промените в закона за корпоративното подоходно облагане, с цел стимулиране на икономическото развитие, инвестициите и заетостта, е предвидена промяна (чл.184 и чл.189, ал.1, т.3 от ЗКПО) за преотстъпване на корпоративен данък на 100%. От тази преференция могат да се възползват предприятия, които се намират в общини с висока безработица (повече от 25% над средното за страната за последната година). В Тази връзка се въвеждат и нови условия за възползване от данъчно облекчение. Данъчно задълженото лице през целия данъчен период следва да поддържа не по-малко от 10 работни места, от които най-малко 50% да са заети пряко в производствената дейност и не по-малко от 30% от персонала трябва да бъдат хора с постоянен адрес в общини с висока безработица. Според друга разпоредба (чл.195, нова ал.6 от ЗКПО), с данък при източника няма да се облагат доходите от лихви по облигации или дългови ценни книжа, издадени от местни юридически лица и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или държава-членка на ЕС, или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. При определени условия се освобождават и доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа няма да се облагат с данък при източника. Това условие ще засегне облигациите на Българския енергиен холдинг. Направени са промени (чл.200а от ЗКПО) в условията за прилагане на данъчна ставка от 5 на сто на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения. Добавени са ал.2 и ал.3. В тях е указано, че може да се приложи ставката от 5 на сто върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и когато не е изтекъл срокът от две години, за да е изпълнено условието на ал.6, т.2 за свързани лица, ако към момента на начисляване на дохода, притежаването на изискуемия минимум не е прекъснато. Ако бъде прекъснато преди изтичане на двегодишния срок, за обложените с 5 на сто доходи следва да се приложи ставка от 10 на сто. За разликата между внесения и дължимия данък при източника се дължи лихва за просрочие за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
III. Закон за данък върху добавената стойност
В закона за данък върху добавената стойност е прието въвеждането на специален режим „Касова отчетност на ДДС” с цел подпомагане на малките и средни предприятия, които срещат затруднения при плащане на ДДС, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Този режим не е задължителен, прилага по избор на фирмите, които отговарят на следните условия:
- за последните 12 месеца преди текущия имат облагаем оборот не повече от 500.000,00 лева
- нямат влязъл в сила ревизионнен акт по реда на чл.122 от ДОПК (ревизия при особени случаи) или за солидарна отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС (отговорност на лицата получатели в случай на злоупотреби
- нямат изискуеми или неизплатени данъчни задължения или задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове ,а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
Прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът касова отчетност се прилага в случаите, когато е налице облагаема доставка със ставка 20 % ДДС, плащането е задължително по банков път, доставчикът и получателят са лица, регистрирани по ЗДДС, които не са свързани лица. За прилагането на специалния режим се издава разрешение от органите на НАП. Въведен е механизъм за обратно начисляване на ДДС на зърнени и технически култури. При продажба на тези култури от една българска фирма на друга, регистрирана по ЗДДС, доставчикът следва да издаде фактура, в която не се начислява ДДС. Основанието за неначисляване, което трябва да бъде посочено във фактурата за доставката, е „обратно начисляване чл.163а, ал.2 от ЗДДС“. Обратното начисляване на ДДС следва да се прилага от всички търговци по веригата на тези стоки, а не само от замеделските производители.
IV. Закон за данъците върху доходите на физическите лица
Приета е промяна, чрез която се дава възможност на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в друга държава-членка, също да могат да се възползват от данъчно облекчение за млади семейства. Намалява се данъчната ставка за данъка върху лихвите по депозитни сметки. За доходите придобити през 2014г. ставката е 8 %, но постепенно ще бъде намалявана през 2015г.- на 6%, 2016г.- на 4% и след 01.01.2017г. ще бъдат освободени от облагане. При физическите лица - земеделски производители, регистрирани по ЗДДС, съществува възможност за избор, дали да се облагат по реда предвиден за едноличните търговци или като физически лица с приспадане на 60 на сто нормативно-признати разходи.
V. Закон за местните данъци и такси
Променено е данъчното облекчение за данък върху превозните средства обвързано с екологичните стандарти за емисионни норми на парникови газове. Разделя се на три разновидности и е определено на база на нивата на емисии вредни вещества.
- Превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително (несъответстващи на екологичните категории – Евро 3, 4, 5, 6) данъкът е с намаление от 20% до 40%
- Превозни средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологичните категории „Евро 3“ и „Евро 4“- данъкът се заплаща с 50% намаление, за „Евро 5“ и „Евро 6“ с 60%.
- За автобуси, товарни автомобили, влекачи за ремарке с двигатели съответстващи на екологичните категории „Евро 3“ и „Евро 4“- данъкът се заплаща с 40%, за „Евро 5“ и „Евро 6“ и EEV“ с 50%.
Имотите, предназначени за богослужебна дейност, са освободени от облагане с данъци и такси за битови отпадъци.
VI. Кодекс за социалното осигуряване
Нарастват минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности средно с 2,6 на сто в сравнение с 2013 г. Най-ниският осигурителен минимум е 340 лв., колкото е и минималната работна заплата. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица също е повишен и вече осигурителните вноски ще бъдат заплащани върху не повече от 2400 лв. Повишен е и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст от 240 на 340 лв. Размерът на паричното обезщетение за бременност и раждане се определя вече на базата на 18 предходни месеца, преди месеца на настъпване на временната неработоспособност, а не като досегашните 24 месеца. Според чл. 68, ал.1 право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е 60 г. и 8 месеца за жените и 63 г. и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 34 г. и 8 месеца за жените и 37 г. и 8 месеца за мъжете и не по-малко от 15 г. осигурителен стаж. Работодателят няма да внася тази година вноски по фонд „Гарантиране на вземанията от работниците и служителите”. Запазва се размерът на осигурителните вноски, както и съотношението между работник и работодател (60/40). Направена е промяна в чл.113 КСО, отнасяща се до намаляване размера на лихвата за забава върху осигурителни плащания, като е намален от 20 на 10 пункта. По този начин се изравнява лихвеният процент с този по други публични вземания. Добавена е нова ал.5 на чл.7 от КСО, с която за самоосигуряващите се лица съществува правна възможност за заявяване на кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват, когато съществуват няколко задължения, за които сроковете вече са изтекли.