През изминалата седмица влязоха в сила редица промени в Кодекса на труда, които са с цел облекчаване най-вече на средните, малки и микро предприятия, както и на земеделските производители. В настоящата статия ще бъдат представени някои от по-важните разпоредби, обнародвани с Държавен вестник бр. 54 от 17.07.2015 г.

Еднодневни трудови договори

С промените от юли 2015 г. в КТ се въведоха за първи път еднодневни трудови договори - чл. 114а КТ, като приложното поле на тази разпоредба е ограничено и е допустимо сключването на еднодневни трудови договори само за дейностти в сферата на растениевъдството и то само ако за тях не се изисква специална квалификация на работниците. Такъв договор може да сключва само между работник и регистриран земеделски стопанин. Всяко лице ще може да сключва такъв вид трудови договори, като общата им продължителност не трябва да превишават 90 дни в рамките на една календарна година. Важна особеност с оглед на социалносигурителните последици е, че работниците по такива договори ще се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. На следващо място, отработеното време по такъв вид трудов договор няма да се признава за трудов стаж.

Трудови досиета за роботниците и служителите

Създаден бе чл. 128 б от КТ, според който работодателят е длъжен да води трудово досие на работника или служителя, като в него се съхраняват всички документи във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.

Промени, свързани с работното време

Най-обсъжданата промяна е въведената възможност за работодателите да определят работното време с гъвкави граници. Така, съгласно новосъздадената ал.3 към чл. 139 от КТ ако в един ден работникът/служителят работи по-малко от нормалното дневно работно време, той ще може да доизработи остатъка в друг ден, извън времето, за коетое предвидено задължително присъствие. Досега подобна гъвкавост се постигаше чрез въвеждане на т.нар. сумирано изчисляване на работното време – чл. 142, ал. 2 КТ. Следва да се има предвид, че начинът на отчитането на работното време се урежда с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и за да може да се прилага новата уредба ще е необходимо работното време с гъвкави граници да бъде предвидено в същия.

Промени, свързани с платения годишен отпуск

Преди промените съгласно чл. 173 от КТ работодателят утвърждаваше график за ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година предварително. Това създаваше редица неудобства, както за работодателя така и за служителите поради невъзможността да се планира разпределението на отпуска между самите служители месеци напред, както и поради изникването на непредвидени производствени нужди. С новите законодателни промени беше премахнато изискването за създаването на графици. Отпускането на отпуск ще става само с писмена заповед на работодателя.

Допълнено е и че за работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните чл. 154 КТ.

Променен е чл. 176 ал. 2 от КТ, според който работодателят вече е длъжен да осигури ползването на отложен отпуск от предходната година не по-късно от първите шест месеца на настоящата, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в този срок, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. До момента не съществуваше ограничението от 6 месеца.

Остава погасителната давност от 2 години за неизползвания отпуск.

Предложения за допълнителни промени

Наред с горепосочените изменения на КТ бяха разгледани и обсъдени редица други промени, които обаче все още не са окончателно приети. Някои от тях са:

• увеличаване от три на седем дни на срока за уведомяване на НАП за всеки нов сключен трудов договор. До момента този срок беше три дни съгласно чл. 62 ал. 3 от КТ, считано от датата на сключване на трудовия договор, но задължително преди датата, от която той влиза в сила.
• За малките и микро предприятия предстои да отпадне изискването работодателят да определя правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, които са регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В момента всяко предприятие трябва да сключва договор със Служба по трудова медицина, за да се оценят съответните рискове и да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд, независимо от специфичните условия на работната среда и дали тя може да се определи като високо или ниско рискова.
• обсъжда се промяна на чл. 181 ал. 1 от КТ, според който работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Предлага се това изискване да отпадне за малките и средни предприятия.
• Друга промяна, касаеща малките и средни предприятия, е предложението за отпадане на задължението за предварителното писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време, което е уредено в чл. 8. ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
• Работодателят ще има възможност за прекратяване с предизвестие на трудов договор на лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
• Предлага се да отпадне закрилата за майки на деца до тригодишна възраст при дисциплинарно уволнение на работника или служителя.

Авторът на статията, г-жа Десислава Иванова, е счетоводител ТРЗ с немски език в Германиа, счетоводната кантора към Правна кантора Русков и Колеги.