Във връзка с оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), мерките във връзка с коронавируса, мерките във връзка със защитата на личните данни и кандидатурата за членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от началото на 2021г. има много промени в данъчното законодателство в България. С настоящата статия ще се запознаем с по-важната част от тях.

I. Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Отпада задължението на физически лица, получатели на доходи от наеми и друга стопанска дейност, които нямат задължение да издават касови бележки, да описват личните си идентификационни номера в издадените от тях документи. Документите, съдържащи само имена на лицата, трябва да бъдат издавани в 2 екземпляра – един за платеца и един за получателя на дохода (чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството).

С новият чл. 22е от ЗДДФЛ се въвежда ново данъчно облекчение за подобрения и/ или ремонт на недвижим жилищен имот. С него местни и чуждестранни физически лица, резиденти в държава-членка на ЕС, могат да приспадат до 2.000лв. разходи за труд във връзка с подобренията и ремонтите на имота от общата си годишна данъчна основа. Условията за това са описани в чл. 22е, ал. 1 от ЗДДФЛ. Важно е да се отбележи, че облекчението може да се ползва едновременно от всички съсобственици, доколкото общият му размер не надхвърля 2.000лв. В противен случай съсобствениците ще трябва да платят на Националната агенция по приходите (НАП) данъка, съответстващ на облекчението.

Годишната данъчна декларация за физическите лица, извършващи търговска дейност, включително едноличните търговци, както и за земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, ще бъде подавана в НАП в срок от 1-ви март до 30-и юни на следващата година. Промяната в срока важи и за годишната данъчна декларация за 2020 г., подавана през 2021 г. За останалите физически лица срокът за подаване на декларацията остава както досега от 10-ти януари до 30-и април на годината, следващата годината, за която се отнася (чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Според чл. 67, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ сроковете за плащане на данъка съвпадат със сроковете за подаване на годишните данъчни декларации, а именно до 30-и юни за физическите лица, извършващи търговска дейност, включително едноличните търговци, както и за земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, и до 30-и април за останалите физически лица.

Въведена е лека доуточняваща корекция в чл. 53, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с отстъпката за лица, подаващи годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по електронен път. Условията за ползването на отстъпката остават непроменени, а именно:
1) декларацията трябва да бъде подадена до 31-ви март на годината, следващата годината на придобиване на дохода;
2) Данъкът трябва да бъде внесен в същия срок;
3) Лицето не трябва да има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията. Размерът на отстъпката остава 5% от сумата на данъка за довнасяне с максимален размер до 500 лв.

С промените в чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ се уеднаквяват условията за внасяне на авансовите вноски при физическите лица, извършващи търговска дейност, включително едноличните търговци, както и за земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, с тези на юридическите лица, описани в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

1. Въвеждат се и някои временни промени в законодателството, които обхващат срока до 31.12.2025 г. Такива са:

В чл. 152, ал. 1 и 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти се разширява обхвата на дефиницията на „разпореждане с финансови инструменти“, като към нея се добавят и т. нар. „пазари на растеж“, представляващи многостранни системи за търговия, подпомагащи набирането на капитал при малките и средни предприятия. Тази промяна намира отражение в чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, където са описани необлагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ.

В параграф 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ е разширен обхвата на дефиницията на допълнителното доброволно пенсионно и здравно осигуряване. В следствие на това физическите лица ще могат да приспадат от годишните си данъчни основи осигуровки, платени не само в България, ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП), но и в държави - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

2. Промени, въведени в други закони, които дават отражение и върху ЗДДФЛ са:

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър (ЗИД на ЗТР) физическите лица, извършващи търговска дейност, включително едноличните търговци, както и за земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, вече могат да подават годишен отчет за дейността само по електронен път (чл. 51 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката).

II. Промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

1. Промени, свързани със сроковете за годишно деклариране:

Срокът за подаване на годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО остава както предната година до 30-и юни на следващата година, но се въвежда начален срок, а именно 01-ви март на следващата година (чл. 92, ал. 2 от ЗКПО). Срокът за подаване на годишния отчет за дейността също се променя от 01-ви март до 30-и юни на следващата година. Промяната в срока засяга и бюджетните предприятия (чл. 252, ал. 1 и 2 от ЗКПО) и лицата, задължени да внасят данък върху дейността от опериране на кораби (чл. 259, ал. 2 и 3 от ЗКПО).

Срокът за внасяне на корпоративния данък (чл. 93 от ЗКПО), данъкът върху разходите (чл. 217, ал. 2 от ЗКПО), данъкът, върху дейността на бюджетните предприятия (чл. 253 от ЗКПО) и данъкът върху дейността от опериране на кораби (чл. 260 от ЗКПО) също се променя до 30-и юни на следващата година.

С отмяната на ал. 4 на чл. 219 от ЗКПО отпада задължението за подаване на декларация за дължимия данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта. Промяната засяга и 2020 г. включително. Според чл. 219, ал. 5 обаче същите лица имат задължение да подадат годишен отчет за дейността в срок от  01-ви март до 30-и юни на следващата година.

2. Промени, свързани с авансовите вноски

За база за определяне на задължението за подаване на авансови вноски и ако има такова – вида им (месечни или тримесечни) за 2021 г. и след нея, ще се вземат предвид не нетни приходи от продажби за предходната година, а нетните приходи от продажби за годината, предхождаща предишната. Това означава, че вида авансовите вноски за 2021 г. трябва да се определят на база на нетните приходи от продажби за 2019 г. Тоест новоучредените дружества, с изключение на новоучредените в следствие на преобразуване по Търговския закон, няма да имат задължение за авансови вноски за годината им на учредяване, както и за годината след нея. Критериите, по които се определя необходимостта за извършване на авансови вноски и техния вид (месечни или тримесечни) остават непроменени.

Декларирането на авансовите вноски за текущата година вече ще става не чрез годишната данъчна декларация за предходната година, а с отделна декларация – именно декларация по чл. 88 и чл. 87а от ЗКПО. Напомняме, че досега тази декларация служеше само за промяна в авансовите вноски, но не за първоначално деклариране.

Срокът за деклариране на авансовите вноски за текущата година е от 01-ви март до 15-и април на същата година (чл. 87а, ал. 1). Крайният срок за корекция на авансови вноски се променя от 15-и декември на 15-и ноември на текущата година.

Променят се и сроковете за внасяне на авансовите вноски:

• Месечните авансови вноски за януари, февруари и март се внасят в срок до 15-и април на текущата календарна година. Месечните авансови вноски за месеците от април до ноември – в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят. Осезаема промяна има в срока за внасяне на месечните авансови вноски за месец декември – той се намалява от 15-и декември на 01-ви декември.
• Тримесечните авансови вноски за първите две тримесечия на годината вече ще се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а за третото тримесечие – до 01-ви декември. За четвъртото тримесечие няма авансова вноска.

Толерансът за разминаване на между дължимият корпоративен данък в края на годината и внесените авансови вноски вече е 25%, а не 20% както досега (чл. 89, ал. 1 от ЗКПО)

3. Други промени в ЗКПО

С чл. 55, ал. 7 от ЗКПО се въвежда ограничение на годишната данъчна амортизационна норма в размер на до 100% за софтуери за управление на продажби в търговските обекти (СУПТО) и устройствата, на които те са инсталирани (компютри, мобилни телефони и т.н.). Това означава, че тези активи ще бъдат изцяло амортизирани за 1 година.

Увеличава се размера на необлагаемите ваучери за храна до 80 лв. на месец (чл. 209, ал. 1 от ЗКПО).

Променят се условията за освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки "Живот", така че вече да се разглежда липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени тези разходи (чл. 208 от ЗКПО).

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е въведен е нов чл. 130а, с който се дава възможност за избор за процедиране с надвнесени суми, декларирани с декларация. Лицето има възможност да избира дали надвнесената сума да бъде обвързана с настоящи/ бъдещи задължения, като дори е предвидена възможност да се посочи какъв вид да са те (данъци, ДОО, ДЗПО или ЗО). Другият вариант е да се пристъпи към процедура за прихващане и възстановяване (чл. 129 от ДОПК), както беше досега, която обаче е свързана с проверка от НАП. В случай, че лицето не упражни правото си по чл. 130а от ДОПК, се прилага автоматично чл. 129 от ДОПК, като срокът започва да тече от подаването на самото заявление (декларация).

4. Временни промени в законодателството, които обхващат срока до 31.12.2025г.

И в ЗКПО, както и в ЗДДФЛ, се разширява обхвата на разпореждането с финансови активи, като се добавят пазарите на растеж (параграф 1, т. 21, буква „д“ от Допълнителните разпоредби на ЗКПО (ДР на ЗКПО)). По този начин се освобождават от данъчно облагане търговията с финансови инструменти, търгувани на подобен пазар (чл. 44 от ЗКПО), доходите от лихви по облигации (чл. 195, ал. 6, т. 1 от ЗКПО) и доходите от лихви по заеми, предоставени от чуждестранно лице - емитент на облигации или други дългови ценни книжа ((чл. 195, ал. 6, т. 2 от ЗКПО), които са допуснати на подобен пазар.

III. Промени в Закона за данъка върху добавената стойност

1. Промени във връзка с отчитането на дистанционните продажби и системата "Съкратено обслужване на едно гише (Мini One Stop Shop – MOSS)"

Във връзка с Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година и Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 година се въвеждат редица промени във връзка с досегашното отчитане на дистанционните продажби, както и на далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път.

До момента дистанционните продажби, далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път се отчитаха чрез системата „Съкратено обслужване на едно гише или Мini One Stop Shop (MOSS)“. Директивите предвиждат разширяването на обхвата на MOSS в ‚Едно гише‘ или One Stop Shop (OSS), като в OSS ще бъдат включени всички видове услуги, предоставяни от данъчно задължени лица от трети страни и от ЕС на данъчно незадължени лица от ЕС, както и дистанционните продажби на стоки на данъчно незадължени лица.

Въвежда се общ праг от 10.000 евро без ДДС за календарна година за облагане на дистанционни продажби и на далекосъобщителни, радио-, телевизионни и извършвани по електронен път услуги, предоставени на данъчно незадължени лица от държави, различни от тази, в която е установен доставчикът. Премахва се прагът от 70.000 лв. за определяне на мястото на изпълнение на дистанционни продажби на територията на страната.

Държавите-членки на ЕС трябва да имплементират промените от директивите в местните си законодателства в срок до 30-и юни 2021г.

Регистрациите по въведените нови режими в ЗДДС ще започнат от 01-ви април 2021г., а декларирането – от 01-ви юли 2021г.

Във връзка с горепосочените промени отпадат и досегашните регистрации по чл. 97б и чл. 98 от ЗДДС.

1.1. Разширяване на обхвата на Режим извън съюза
Освен старите далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път, този режим от 01-ви юли 2021 г. ще включва всички услуги, извършвани от данъчно задължени лица от трети страни на територията на ЕС на данъчно незадължени лица. Данъчно задължените лица от трети страни ще имат избор както досега да се регистрират по ДДС във всяка държава поотделно или да използват този режим.

1.2. Разширяване на обхвата на Режим в съюза
Както и Режим извън Съюза, и Режим в Съюза ще разшири обхвата си от 01-ви юли 2021г. с всички останали видове услуги, в допълнение към далекосъобщителните услуги, услугите за радио- и телевизионно излъчване и услугите, извършвани по електронен път.

Към Режим в съюза от 01-ви юли 2021г. ще се включат и вътреобщностните и вътрешните дистанционни продажби на стоки. Разликата между двете е, че при вътреобщностните доставки има движение на стоката от една държава-членка към друга, а при вътрешните няма такова движение, т. е. стоката вече се намира в тази държава към момента на прехвърлянето (чл. 14а, ал. 5, т. 3 от ЗДДС).

Вътреобщностна доставка на стоки (чл. 14, ал. 1 от ЗДДС) има, когато:

• Стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име от една държава членка на ЕС до друга държава членка на ЕС (Забележка: няма значение къде е установен доставчикът);
• Получател по доставката е данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице, което не е задължено да начислява данък в държавата-членка, в която завършва транспортът;
• Стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обращение тук, но не са нови превозни средства, стоки, монтирани и/ или инсталирани от доставчика, стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

Прагът за регистрация по Режим в Съюза е в размер на 10.000 евро за календарна година, преизчислени в националната валута на съответната държава по официалния курс на Европейската централна банка (чл. 20б, ал. 1 от ЗДДС). Това означава, че под този праг ДДС се дължи в държавата по установяване на доставчика или започване на транспорта на стоката, а след достигане на този праг – в държавата по пристигане на стоката.

Принцип е, че установените в съюза лица се регистрират в държавата, в която са установени, а тези от трети страни – в държавата, откъдето тръгва транспорта на стоката.

Срокът за подаване на справки-декларации по тези режими е удължен до края на месеца, следващ тримесечието (чл. 159, ал. 4 от ЗДДС).

1.3. Режим за дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии (чл. 57а от ЗДДС)
Въвежда се и нов режим за дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.

Дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии (чл. 14, ал. 3 от ЗДДС) има, когато:

• Стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име от трети страни до държава-членка на ЕС;
• Получател по доставката е данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице, което не е задължено да начислява данък в държавата-членка, в която завършва транспорта;
• Стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обращение тук, но не са акцизни стоки.

Вносителите в такива случаи имат право на избор - дали да внесат ДДС при доставянето на стоката на границата или да се регистрират за този режим. В случай, че са регистрирани по този режим, вносителите трябва да предоставят своя идентификационен номер (Import One Stop Shop (IOSS)).

1.4. Специален режим за деклариране и отсрочено плащане на данъка при внос за дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии (чл. 57б-г от ЗДДС)
Лица, които не са избрали да прилагат режима за дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, могат да се възползват от специалния режим за отсрочено плащане на данъка при внос. Останалите условия за използване на режима са описани в чл. 57б от ЗДДС.

1.5. Специален режим за доставки, които се улесняват от електронен интерфейс (чл. 14а от ЗДДС)
Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи (B to B) или система и краен получател (B to C) и може да представлява уебсайт, портал, платформа, и други. Когато лице улеснява дистанционна продажба на стоки, внасяни от трети страни или територии, или вътрешнообщностните и вътрешните дистанционни продажби на стоки, то се счита за получател и доставчик  на тези стоки. Това означава, че се приема, че има сделка между основният доставчик и интерфейса и интерфейса и крайния клиент.

Приема се, че интерфейсът улеснява доставката, когато определя условията на доставката, разрешава фактуриране на разходи към клиента и/ или е ангажиран с поръчката или доставката на стоките. Не е улесняване на доставката, ако интерфейсът само обработва плащанията, свързани с доставката, обявява за продажба или рекламира стоките или пренасочва клиенти към други интерфейси, където се продават стоките, без да се намесва след това.

Без значение дали е регистриран или не за специалния режим, интерфейсът трябва да води регистър на доставките, които улеснява, както и на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път

2. Промени във връзка с оттеглянето на Великобритания от ЕС

На 31-ви декември 2020 г. изтече преходният период за оттеглянето на Великобритания от ЕС. Считано от 01-ви януари 2021г. сделките с Великобритания ще се третират по различен начин, а именно:

По отношение на свободното движение на стоки се счита, че Северна Ирландия продължава да е член на ЕС, следователно промяна в декларирането на сделките с нея няма. Останалата част от Обединеното кралство се счита вече за трета страна, съответно декларирането на сделките с него ще стават както с всички останали трети страни.

ДДС номерата, започващи с префикс ‘GB‘ вече няма да бъдат валидни и няма да могат да бъдат проверявани в сайта на Европейската комисия. За лицата от Северна Ирландия ще бъдат издадени нови ДДС номера, започващи с префикс ‚XI’, които ще могат да бъдат проверявани на сайта на Европейската комисия.

ДДС може да се възстановява от Северна Ирландия, както до момента. Такова обаче не може да бъде възстановявано от Обединеното Кралство, тъй като то все още не е включено в списъка на държави, на които се възстановява ДДС на принципа на реципрочност.

3. Промени, свързани с мерките във връзка с COVID-19

Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко свързани с тези ваксини, както и доставката на ин витро диагностични медицински изделия, предназначение за диагностика на COVID-19, когато отговарят на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия (чл. 36б от ЗДДС).

4. Промени, свързани Наредба № Н-18 за касовите апарати

Отпада задължението за използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО). Тази опция вече е по желание на лицето. В следствие на това се правят следните промени в ЗДДС:

• Производителите/ разпространителите на СУПТО вече пожелание ще декларират в списъка с одобрените софтуери на НАП произвежданите/ разпространяваните от тях софтуери (чл. 118, ал. 14 от ЗДДС).
• Лицата, задължени да издават фискални бонове за извършените от тях продажби, вече могат да избират дали да използват някой от одобрените софтуери или друг софтуер (чл. 118, ал. 18 от ЗДДС). Това не се отнася за лица, ползващи интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД) и електронни системи с фискална памет (ЕСФП).
• Лицата, които са избрали да използват СУПТО, включен в списъка на одобрените от НАП, имат право на ускорено възстановяване на ДДС в рамките на 30 дни от подаване на справката-декларация по ДДС (чл. 92, ал. 3, т. 5 от ЗДДС).
• Лицата, които са избрали СУПТО, включен в списъка на одобрените от НАП, нямат право да използват друг подобен софтуер, който не е включен в списъка на одобрените от НАП. В противен случай подлежат на санкции по реда на чл. 185б от Административно наказателните разпоредби на ЗДДС.
• Лицата, които са избрали СУПТО, включен в списъка на одобрените от НАП, но използват друг подобен софтуер, който не е включен в списъка на одобрените от НАП, подлежат на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни по реда на чл. 186 от Административно наказателните разпоредби на ЗДДС.